Красиви думи

Аплодисменти за Жан-Клод Юнкер! Адмирации за демонстрираната подкрепа за членството на България и Румъния в Шенген. Напълно прав е г-н Юнкер - мястото ни е в зоната без граничен контрол, при това отдавна сме изпълнили техническите критерии за членство. Пак отдавна сме наясно, че причините, поради които сме още отвън, са политически. Въпреки неведнъж изразяваната подкрепа от водещи европейски политици. Именно защото не сме членки на Шенген, за малко, ако не бяха усилията на българските евродепутати начело с настоящия вицепрезидент Илияна Йотова, да останем и извън обхвата на създадената миналата година Европейска гранична и брегова охрана - така необходима предвид проблемите на Евросъюза.
Красиво звучат думите на Юнкер, но въпросът е доколко обнадеждаващи са, като се има предвид съпротивата за членството ни в шенгенското пространство на страни като Холандия, например. На нея какво ще каже председателят Юнкер? А иначе тъй удобни са посланията му за вътрешна употреба. Премиерът Борисов да се потупа по гърдите, както само той умее - виждате ли, ценят ни у Европата, казвам ви, че като тропна на масата на Евросъветите и се чува думата ми! Дали всъщност фактът, че Юнкер гальовно ни погали в речта си, няма за цел демонстрация пред ядрото  непослушковци от Вишеградската четворка?
Отчаян опит да позакърпи разкъсващата се с пълна сила европейска тъкан и да вдъхне оптимизъм, чертаейки розови сценарии за бъдещето, това показа пред Европарламента Юнкер. Хубаво, че се е замислил за пропастта между страните членки  от Източна и Западна Европа, сиреч се обявява срещу многоскоростен Евросъюз (каквато апропо най-жадно искат страните основателки на ЕС) - това искахме да чуем. Опитът обаче е горчив. Добрите намерения си остават в сферата на красиво облечените обещания. Конкретните резултати още ги чакаме.