Кръв, пот и пастърма

Боряна Ангелова

От няколко години и България стана средище на състезанията "Мах Файт" по ММА (смесени бойни изкуства или т. нар. "свободни боеве)".
В София състезанията се провеждат най-често в зала "Универсиада" при запълнени трибуни. Свободата на боевете се изразява в различните степени на позволеност в бойните спортове, от които е изграден ММА. Страйкинг, ритници, колене, удари с ръце, и граплинг, задържания, хвърляния и ключове се преплитат, боксьорът вече има право да събаря, самбистът, да рита и удря, а кикбоксьорът да побеждава с "ключ" и "гилотина". Всички видове боеве са позволени стига да няма смъртоносни хватки, скубане, дращене, удари в слабините, тила и пр. Разбира се, всичко се случва пред погледа на трима съдии и главен рефер. Победа има при нокаут, по съдийско решение и др. Преплитането на различни бойни техники е интересно и развива бойния спорт.  Изкуство по-скоро няма, но думата е останала в наследство от карате-до, таекуон-до, японски и корейски бойни изкуства, при които има строги правила, самопознание и духовно извисяване, които липсват в българския ММА не само защото публиката крещи "ритай, работи - бий, счупи я тая глава, разбий му носа", но и защото самите бойци, федерации, организатори и пр. нямат претенция и желание за това. Цени се победата и зрелището. Обикновените зрители в залата на ММА са изключително дисциплинирани. Главно мъже, позволява им се да пият, пушат, викат, сменят местоположението си и въпреки това обстановката в залата е спокойна и сигурна. Това определено е плюс за ММА, защото предполага сублимиране на агресията чрез съпреживяването с бойците. Старата максима "хляб и зрелища" работи и до днес.
Срещите по ММА в България се случват по един и същ начин, в голяма зала, а клетката, в която се водят боевете, е обградена от ВИП маси. Те са постлани с бели покривки, сервират се храни и напитки. Зад тях са местата за редовата публика. Във ВИП-а естествено се настанява нашият политически и спортен елит, в компанията най-вече на звезди от попфолка и модния подиум.  Естеството на боя предполага много кръв, пот и пастърма. Последната се сервира на ВИП гостите, чийто апетит не се разваля от случващото се над главите им. Емпатията е нежелано качество. Музикалното оформление е също смесено. Започва се с "Рапсодия Вардар", следва "Fortuna Imperatrix Mundi", а всеки играч се представя с песен.
Например самбистът Росен Димитров - Близнака, известен със спортната си злоба, изключително безцеремонен, техничен играч, двукратен световен шампион по бойно самбо, бе представен със "Sweet Child OТ Mine" на "Гънс енд роузис". В музикалното представяне на нашенските гладиатори на тепиха не липсват даже шлагери като "Рипни, Калинке", сръбски турбофолк, дори и пънк.
В ММА се играят по 15 мача: всеки по 3 рунда от по 5 минути. Има различни категории: от 63 до 93 кг. Като цяло мачовете бяха скучни. Биещите се обаче рядко са равностойни и почти при всички мачове си личи, че единият от съперниците е значително по-добър. Това не е проблем на турнирите обаче. Просто у нас няма прозрачност при избирането на бойците за ММА. Всичко става с договорка между мениджърите на състезателите и според тяхната категория, а не според показаните вече качества в ММА. Това е опасно и може да е крайно разочароващо както за играчите, така и за публиката. В последния софийски турнир например на ринга се срещнаха Никола Дипчиков и абсолютният дебютант Боби Бранков, който, макар и отличен боец, беше твърде неподготвен за подобен тип двубой и още в началото носът му беше разбит. Бранков побягна да се спасява, а Дипчиков го нападна в гръб и му нанесе още няколко тежки удара. В резултат още в първата минута Бранков се отказа от играта. Естествено публиката не остана доволна от мач, продължил само една минута. Причината е ясна: няма изградени традиции и подготвени играчи, състезаващи се само в ММА. Състезателите по бойно самбо имат сериозно надмощие над останалите бойци. Обявеният за символен мач между Румен Димитров - Големия близнак, и Шони Картър пък свърши още във втория рунд, с победа на българина. Димитров игра на родна земя и това му даде сили да постави уж титулования американец в безпомощно състояние. Иначе мачовете по ММА много приличат на тези по борба и самбо. Водят се главно на земя. Това създава трудности за състезателите от другите бойни спортове да покажат уменията си. Един боксьор е трениран да не докосва съперника си освен с юмрук и затова противникът му самбист лесно взима надмощие, като го спъне и блокира на земята. Разнообразието чрез смесването на бойните техники също е под въпрос. Правят се опити играчите да се тренират да играят и по двата начина - граплинг (с приоритет на борбата) и страйкинг (с приоритет на ударите), но когато някои техники в подобни двубои очевидно са печеливши, а победата е на първо място, то се получава еднотипен бой, т. нар. панкрацион, смесица между борба и бокс, познат още в античността. Следователно има опасност вместо да се роди нещо ново и да има развитие, всъщност да се завърнем към стари форми на борба като някои спортове, изграждали се и разграничили се през вековете, се обезличават, защото при тези правила те са нерелевантни.
В Българското ММА се състезават бойци, доказали се в други спортове, световни шампиони, които довчера са представяли България на големи първенства, а днес играят за пари и правят шоу. Редно ли е състезателите в активна възраст, в разгара на кариерата си да се превръщат в шоумени? Самото ММА наистина ли е само шоу? 
Срещата, заслужаваща внимание и пример за добра ММА игра в турнира, беше между русенеца Емил Захариев и пловдивчанина Георги Тодорчев. Този мач има предистория, в предишен турнир Тодорчев беше победил брата на Захариев, като се би главно в стойка, там е неговата сила, всички анализатори очакваха Захариев да се опита да събори Тодорчев и да го победи на земя. Захариев обаче предпочете да го бие по неговите правила. Още в началото на първи рунд той разби носа на Тодорчев, но вместо да го нокаутира независимо от очевидното си надмощие спечели двубоя, стоейки в отбрана до края на мача. Не се опита да срине и унижи противника, макар да имаше личен мотив. Тодорчев на свой ред въпреки окаяното си състояние с наранен нос с аркада на веждата, облят в кръв, се бори с всички сили още 3 рунда и не спря да се опитва да обърне мача. Мъжеството им остана някак си скрито във виковете от ВИП-а: "Не си играйте на котка и мишка! Келнер, още пастърма!"