Краят на окупацията

"Ранобудните студенти" оповестиха, че ще напуснат най-сетне сградата на Университета, и посочиха редица причини. Най-вярната бе, че от този протест нямаше никакъв ефект, освен това, че повечето от протестиращите са на път да загубят основно студентските си права. По простата причина, че не са отишли на нито една лекция. Това обаче ще тегне на съвестта на онези техни възрастни преподаватели и политици, които ги използваха, за да реализират своя измислен бунт.
Окупациите се провалят или когато нямат идеи, или когато нямат поддръжници. В случая с "ранобудните студенти" провалът е неоспорим и в двете задължителни за една революция условия. Първо, студентите бяха използвани, а идеите им се заключаваха само в папагалски повтаряното искане на една оставка. Второ, хората, които ги подкрепиха, по брой бяха почти толкова, колкото и самите студенти, а те в деня на своето разпускане се преброиха на около 100. 
За разлика от предишни студентски протести, този беше най-безидеен и безличен. И в предишните младите хора бяха в някакъв смисъл използвани чрез емоциите им, характерни за тяхната възраст, но нямаше тази умора в обществото от чисто кариерните амбиции на днешните революционери. Затова началото на техния протест беше едно дребнаво фиаско, в което персонажите бяха подсилвани от преподаватели на НАТФИЗ, а краят - безславен. Успехът винаги е на страната на истината, а тук имаше просто една дребна политическа интрига.
Затова обещанието, че протестът щял да продължи, звучи още по-безсмислено. Към момента обаче виси същественият и най-смислен въпрос. Кой ще измете и изчисти аулата, превърната в бивак на протеста? Или мръсната работа ще остане отново за другите. Всички онези, които изтърпяха лудостта на шепа хора. Да се налудуват, да се наиграят и после - вкъщи.