Годините препускат главоломно и някои спомени избледняват, а други се преплитат... От различните години са останали по няколко ярки картини, които е невъзможно да изтриеш и само можеш да опиташ да разкажеш:
1990: Защо Желев?
За годишнината на партията на Бузлуджа са дошли двама членове на Председателството на Висшия съвет и няколко народни представители във Великото народно събрание. Посрещаме ги по двама-трима от Габрово, Стара Загора, Севлиево, Трявна, Казанлък и Дряново. Подготвили сме цветя. „Началниците“ поднасят венец пред Барелефа на основателите. Още преди да е приключило едноминутното мълчание, се чува глас: „Защо ни предадохте?“ Столичани гледат учудено. „Защо тази сутрин избрахте Желю Желев за председател-президент? Поне да беше Дертлиев...“. Ръководството отговаря, че така трябва, така го изисква времето, качват се на колите и отиват по други важни дела.
Най-младите сядаме на поляната и мълчим. „Хайде купон“, провиква се някой. Местим зеления трабант до голямото дърво пред сцената, на предния капак слагаме касетофон. Двукасетъчен. Вадим каквото има за почерпка и откарваме до сутринта. Е, призори подремваме на седалките в колите.
1991: Порои
Десетина дни преди празника в една от хижите върви организационна среща. Все пак - юбилейната стогодишнина. Руква пороен дъжд. Домакините любезно ни намекват, че ако не тръгнем веднага, можем да останем много дни без път в планината. „И кажете на хората да си носят дъждобрани“, нарежда водещият, преди да поемем. Още от Етъра виждаме, че по улиците текат реки. Голямото Габровско наводнение от 1991 г. Янтра е излязла от коритото. Събаря мостове. Залива етажи. Заедно с председателя на БСП Николай и председателя на СДС Цоньо обикаляме най-проблемните с идеята да помогнем някак. Тогава разбирам защо „така го изисква времето“ и че има по-важни неща от политическата омраза.
За празника, който Висшият съвет организира, лагерът не е на Историческата поляна, а на грамадната поляна, североизточно от Бузлуджа, към Голям и Малък Бедек. И тук порой. Но не дъждовен, а от хора. Въпреки че валя цяла нощ, хиляди социалисти, стотици големи палатки, огньове, китари, акордеони... Спряхме зеления трабант в един храсталак и ние опънахме палатка. Малка. Червена. На сутринта - митинг. И до днес е пред очите ми множеството, пъплещо към автобусите. С дъждобрани и знамена. С високо вдигнати глави и много усмивки.
1992: Поляната
След година, в клуба на Социалистическия младежки съюз си мислим, че множеството от съмишленици ще се повтори вечерта преди празника. Качваме се на Историческата поляна три-четири коли от Габрово и Дряново. Паркираме до голямата чешма. Идват приятели от Раднево и Казанлък и... толкова. Смрачава се. Нямаме мобилни телефони, за да попитаме някого ще идва ли. И... Опъваме палатките на Историческата поляна. Малката червена - в центъра. Около нея останалите. Зеленият трабант пак застава пред сцената и я осветява с фаровете. Двайсетина души пеем до сутринта. И малко рок, и малко "Бони М"... Но ни е терсене, че сме малко.
На сутринта, след митинга, вече като председател на Габрово, с колегата от Казанлък Георги Захариев решаваме да напишем предложение до централата съборът да се провежда всяка година вечерта преди тържеството.
1993: Червената палатка
Предложението е прието. В организацията се включват ръководствата на двете (тогава) младежки организации. Зеленият трабант е пак до сцената, останалите коли - до голямата чешма и зад трибуната. Концентричните кръгове около червената палатка растат стремглаво. Огньовете са повече от десет. Песните и музиката - също. С лидера на СМС Любо Николов обикаляме от огнище на огнище да благодарим на приятелите ни, че са с нас.
В утрото чистим поляната, а „Тежката“ нощ си има и предимства - на митинга сме първи, макар и със зачервени очи.
1994: Кебапчета и сладолед
Организацията е същата. Зеленият трабант е до чешмата. Освен на поляната, палатки има и в началото на гората. Вече не всички се познаваме. Защото сме над 300. Има и запазени места за спане в хижите. Приятели пристигат и опъват палатки чак към полунощ - след работния ден петък и дългия път. Някой вади озвучаване. Появяват се нови идеи - танци под звездите, кой ще изпее повече... Неочаквано се появяват полицаи. Да ни пазят. Държат се учтиво и усмихнато. В добавка, до чешмата и на другия край на алеята светват сергии - кебапчета, бира, сладолед.
Радваме се. Не се досещаме, че това е предизвестие. Не за този купон, а за следващите години. Вест, че търговците са влезли в храма на социалистите.
1995 - 2025: Едно по едно
Започва се. На поляната не може да се опъват палатки - трябва да е чиста за празника. За търговците може - нали сме социална партия. Палатковият лагер да се премести до хижа "Нова Бузлуджа". Като Ново начало. После и там не може. Хората ще спят в хотели в близките градове, а не под върха. Така е по-удобно - нали сме социална партия. Младежката вечер ще е вечерта след митинга, когато автобусите и колите са си тръгнали, а не преди него - за да не се изцапа нещо. И още, и още, и още - нали сме привлекателна партия.
1995: ...
Зеленият трабант „загина“ при катастрофа между Дряново и Велико Търново. На Бузлуджа се ходи с джип или лимузина хибрид. А се спи в четиризвезден хотел.