Кражбата като мода: ред е на кучетата

Питам из ония дни Вальо, мой другар по лов и не само – такъв палаш страхотен, така добре го обучи, пипне ли следата – отърване няма, не го спира нито буетак, нито дракаш – що не го водиш, като излизаме за диви свине? Щото ще го откраднат – казва Вальо. Само да напусне нашето землище, пък и в нашето да е, щом се чуе за добро куче – изчезва.
- И сега какво – ще гони кокошките по двора?
- Абе, ще го извеждам, ама поне да падне сняг, че да му хващам дирята по-лесно...
Това е положението – пазете си кучетата! Ескалацията на българската крадливост мина през източването на бензин и свалянето на чужди чистачки, кокошкарството и бостанджийските набези, краденето на коли - от трабанти до пакарди, от къщния до националния обирджилък, наричан за благозвучие с термини от икономическата теория... Очевидно сега е ред на кучетата.
Неоспоримо първо място държат тъй наречените свинари, т.е. кучетата за лов на диви свине, следвани от редките все още по нашите земи кръвоследници, и едва на трето място са кучетата за подземен лов, после птичари и т.н. При това крадците са непретенциозни – не ги интересува породистост или екстериор, задоволяват се с ловните качества на кучето без допълнителни екстри.
Проследяването и набелязването за кражба на кучетата става по няколко начина, от които първият и най-широко разпространен е агентурният – т.е. чрез доносници измежду самите членове на конкретната ловна дружинка, които получават комисионна за услугите си при успешно "реализиране" на откраднатото куче. Другият е чрез „мониторинг” на провежданите киноложки изложби – там лесно се открояват и регистрират подходящи кучета. И последният начин е аджамийският – като ти падне по време на лов или просто по полето отклонило се подир дивеча чуждо куче...
Разбира се, някой може да възприема краденето на кучета просто като по-рисков бизнес. Разбира се, всеки може да се оправдае с прекрасната фраза – абе те държавата окрадоха, кой ще ти брои едно куче... Разбира се, бандити и разбойници така се наплодиха в земята българска, че май само ни е до кучета...
Но все пак – регистрирайте в полицията всяка кражба на кучета, пускайте обяви за издирването им, при възможност определяйте награди за връщането им, не посягайте на чуждо куче и при намирането му обявявайте това в собствената и в съседните дружинки и в пресата.
И не забравяйте – именно нашият предан ловен другар е най-верният и точен индикатор на човещината, етиката и колегиалността.
Наслука!