Кривата пушка

Сядам да го напиша сега, а иначе го знам отдавна, може би и други го знаят от много отдавна. Станало е като поверие. Поверието за кривата пушка. Няма марка. Няма система. Просто кривата пушка. Не. Не се е случвало с мен. Аз имам една пушка. Поостаряла като мен, но и както мен (поне така си вярвам) стреля точно в целта.
Та за кривата пушка ми е думата. За първи път се срещнах с нея много, ама много отдавна. По време на изпитите за ловец. На един, а после на друг, и на друг, пушката му беше виновна за това, че паничките си остават цели. Крива пушка!
После по време на лов. Най-напред на пернат дивеч. Е нормално е да не уцелиш, когато изведнъж пъдпъдъкът се изниже изпод краката ти, но да обвиниш пушката!? А при онзи по-сериозен лов... Глиганът е на 30-40 метра, целиш се и не уцелваш... Виновна кривата пушка. Стреляш по заек - пада сърна. Кривата пушка.
- Бай Иване (Иван Букелов), чуваш ли ме? Нали ти казваше да внимаваме за кривата пушка...
Смъртен случай! Един, два... Много са човешките жертви по време на лов. Е, не за ден, за два. Не и за сезон, за два, но ги има. Виновни? Кривите пушки!
Сега сме пред новия сезон. Приятели, отървете се от кривите пушки. Изхвърлете ги! И най-вече от речника и от оправданията си. Иначе оправдание няма да има. Не и за съвестта. Ако я има...
Ваш Спиро Стойчев

Спиро Стойчев