Криза на жанра

Около 9 май представители на родната протестърска общност ни обогатиха с ценни "исторически открития", извършени от самите тях. Първо, в петък колега журналист, Иво Инджев, обясни от малкия екран, че Русия не ни е освобождавала от турско робство, а съветските "окупатори", така ги нарича той, да били благодарни, че в България нямало убити войници от Червената армия. Впоследствие, навръх 9 май, в електронното издание "Дневник" бе публикуван текст, озаглавен "Бомбардировките на София - съгласувани и продължени по настояване от СССР" с автор Асен Генов, който е известен с това, че маза с боя паметника на партизаните пред "Позитано 20", заради което зевзеците го кръстиха "Бояджията". Генов обаче е надминал Инджев в творческите си усилия да открие "страшната истина" за войната, защото подхвърля тезата, че Съветският съюз надхитрил дипломатически САЩ, защото в резултат на бомбардировките над София, които били изгодни на Сталин, българите намразили американците и от това спечелили комунистите, които взели властта.
Както отбелязват и редица коментатори под статията, цитираните в нея телеграми между американски дипломати по никакъв начин не подкрепят авторовата теза, но това не е целта на задачата. Важното е да върви процес, който да внушава, че съществува някакъв уж скрит исторически пласт, разкриването на който коренно да промени отношението на българите към Русия. Апропо, за бомбардировките е настоял Чърчил. Но следващото "откритие" вероятно ще бъде, че СССР е заставил правителството на Богдан Филов да вкара страната в Тристранния пакт и да обяви война на САЩ и Великобритания, та те да ни бомбардират и така съветите по-лесно да реализират пъклените си планове спрямо България.
За сведение на колегата Инджев, на територията на България са загивали съветски войници. Да, те не са убити от българи и това само показва за пореден път какво е отношението ни към руската страна, независимо от идеологията, господствала в нея през годините. Край Кула през септември 1944 г. загиват над 160 съветски бойци и 20-ина български при освобождаването на града от завзелата го германска част. Това е общоизвестен факт и замълчаването му трудно може да се оправдае с незнание. Очевидно става дума за тенденциозност.
Впрочем, носенето на вода от девет кладенеца, за да се аргументират абсурдни тези, показва, че антируският жанр е в сериозна криза. Задълбаването в тази посока може само да доведе до самоокарикатуряване на въпросните "историци". Паралелната реалност, която рисуват, има странното свойство да се разпада мигом, щом се сблъска с фактите и истината, а сблъсъкът е неизбежен.