Криза за медицински сестри

Аида ПАНИКЯН

...Изписват ваш близък след продължително болнично лечение. Лекарите са му дали втори живот. Болният е стабилизиран, но все още се нуждае от лечение, което е най-добре да се провежда у дома. Например венозни или мускулни инжекции, "пускане на система", превръзка... Все неща, които може да направи добре обучена медицинска сестра. А може болният да се нуждае от рехабилитация след продължително залежаване заради инсулт или...

Започва ходене по мъките

Намирането на медицинска сестра е предизвикателство. Дори за София, да не говорим за малки градове или села. Може би най-напред ще се сетите за сестрата при личния лекар. Но... само ако е медицинска сестра, а не техническа асистентка, която се грижи за документацията. Ако тя не може да извърши манипулациите у дома, започва звънене по телефони на всички познати, ползвали някога подобна услуга. Най-сложно е, когато трябва по повече от веднъж дневно да се поставят инжекции или да се правят по-специални превръзки, защото тогава една сестра не е достатъчна. Има и пенсионирани медицински сестри, които биха услужили, но не е изключено да  откажат да правят, например, венозна инжекция по различни причини.

Какъв е изходът?

Ако пациентът може да бъде заведен до близкия ДКЦ, добре. Сравнението в ценоразписите на няколко ДКЦ в София показва, че разликата в цените на услугите не е голяма. За поставяне на мускулна инжекция може да платите най-често 5 лева, но в някои ДКЦ това може да ви струва 6 или 7 лева. На едно място поставяне на венозна инжекция с абокат е 9 лева, на друго - около 10 лева. Поставянето на венозна инжекция в софийските ДКЦ варира и може да е 8, 9 или 10 лева. Това са цените на място в ДКЦ, но не и у дома. Така отново сте в "изходна позиция", ако болният не може да бъде транспортиран до ДКЦ. 

В големите градове и в София

спасителната сламка

са т.нар. сестрински практики. От средата на 2020 г. те са регламентирани в Закона за лечебните заведения. Това са организационно обособени структури, в които лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки или рехабилитатори осъществяват самостоятелно всички или някои от дейностите като предоставяне на медицински и здравни грижи, осъществяване на манипулации, промоция на здравето, превенция и профилактика на болестите. Според закона те се учредяват като еднолични търговци или еднолични търговски дружества.

Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) е разработила в над 125 страници Методика за дейността на свободно практикуващи медицински сестри, акушерки, рехабилитатори и фелдшери/лекарски асистенти. Тя включва подробни указания за реда за създаване на индивидуална или групова практика, правата, задълженията и дейностите, които трябва да извършва всеки професионалист по здравни грижи при самостоятелната си работа според състоянието на пациента и неговата диагноза, както и указанията на лекуващия лекар. В методиката е указан пакетът здравни грижи, които полагат фелдшери/лекарски асистенти, сестри, акушерки, дават се конкретни указания за воденето на съответната документация, проследяваща състоянието на пациента. Регламентирани са етичните норми, както и контролът на дейността на съответната практика.   

От прегледа на няколко сайта на такива практики става ясно, че поставяне на мускулна инжекция по домовете струва от 10 до 20 лева, на венозна - от 15 до 25 лева. Поставянето на абокат и осигуряването на проходим периферен венозен път е една от основните сестрински манипулации, изискваща висока квалификация, съчетана с богат опит, и затова услугата може да стигне до 30, че и до 40 лв. Голям е диапазонът в цените за различните по сложност превръзки и други дейности, които могат да извършват само добре обучени сестри, акушерки, рехабилитатори. Очевидно подборът на персонал за такива практики не е случаен. Навярно затова огромна част от отзивите в сайтовете на подобни практики са положителни.

Но на практика това са частни структури и проблемът отново е в цените, макар те да са адекватни на сложността на процедурите. Точно тези цени са в повечето случаи непосилни особено за възрастни, които разчитат единствено на пенсиите си. Друг проблем е, че практиките са съсредоточени в големите градове, а хората от малки, отдалечени труднодостъпни населени места отново остават без достъп до такъв вид здравна грижа.

Каква я мислехме, каква стана...

Малко след законодателната промяна преди около година и половина, новият тогава министър на здравеопазването проф. Костадин Ангелов обяви, че МЗ ще настоява за следващата година НЗОК да сключва договори с практиките на медицинските сестри и акушерки. И заяви: "Тази година разрешихме практики на медицински сестри. Догодина ще търсим финансиране около 30 милиона лева, така че от тях да се възползват около 30 хиляди сестри".

Но това не се случи! Този факт рефлектира предимно върху пациентите. 

За тази промяна БАПЗГ се бори около 20 години! Идеята на асоциацията беше тези структури да не са частни, а да сключат договор с НЗОК, както имат договори с касата лекарите, ДКЦ, болниците, аптеките, за да може здравноосигурените да не плащат (или да плащат символична сума) за предоставените здравни услуги, трудът на специалистите да бъде остойностен, а самите структури да се отчитат в НЗОК, коментира за ДУМА председателката на БАЗПГ Милка Василева. Тя поясни, че в страната работят около 30 такива практики, но те са предимно в големите градове. Близо две години след промяната в Закона за лечебните заведение преговори с касата не са започнали, въпреки че тогава е имало съгласие за такива. За парализиране на преговорите е допринесъл и КОВИД-19. 

Василева обясни, че в други европейски държави грижата за болния в дома му след изписване от болница е уредена от години. Структури, подобни на съществуващите у нас сестрински и акушерски практики, са на подчинение на общините, на църквите, на осигурителните фондове и каси или на държавата. Получават финансиране от там и там се отчитат за дейността си. Когато болен бъде изписан, лекарят информира съответната практика и дава указания от какво продължаващо домашно лечение се нуждае той.

Василева подчертава, че продължава да не се прави нищо по проблема с недостига на медицински сестри.

"Те са едва около 19 хиляди в страната. Толкова са регистрираните в асоциацията. Националната статистика обикновено отчита щатните бройки, а не реално работещите сестри. Средната възраст на българските сестри, акушерки, фелдшери е 55-56 години, а най-младите са на около 30 години. Вече има и около 200 мъже медицински сестри в страната", казва Василева.

Тя е категорична, че причината за недостига на сестри и акушерки се корени в годините назад -

ниско заплащане, пренебрежително отношение

към работата им, недооценяване на дейността им в системата на здравеопазването, грубо отношение.

В зората на демокрацията стотици медицински сестри напуснаха страната, за да се грижат за болни и възрастни хора в западноевропейските страни. Стотици сестри, акушерки, лаборантки зарязаха работата си, за да изхранват семействата си, като работеха в пицарии, продаваха по пазарите, отвориха книжарници и др.

Днес една медицинска сестра често е принудена да работи на повече от едно място. Не само заради парите, но и за да не бъде блокирана работата на болниците, особено на малките. Според Василева е трудно осъществима идеята да се "внасят" медицински сестри от чужбина, тъй като за упражняването на тази професия у нас специалистите трябва да отговарят на изискванията на европейска директива.

Професията на медицинската сестра у нас все още не е сред защитените. През лятото на 2021 г. МЗ бе изпратило предложение до МОН специалността да бъде определена за защитена. И още нещо: въпреки Колективния трудов договор, на много места в страната медицинските сестри не получават договорените минимум 950 лева основна заплата. На този фон логично звучи заключението, че в страната не достигат хиляди медицински сестри. Сигурно поне още толкова, колкото официално се водят на щат.