Кризата намали желанието за собствен бизнес 37%.

Илияна Йотова,
евродепутат от Групата на социалистите и демократите в ЕП

Огнян е на 23 години и живее в село в Югозападна България. Младият мъж има парник за зеленчуци и иска да разшири производството си, но банките не му отпускат заем, защото няма как да го гарантира. Преди две години обаче той разбира за съществуването на механизма "Прогрес", чиято цел е именно да подпомага малкия и среден бизнес - също като този на Огнян. Той кандидатства за микрокредит, който впоследствие му е отпуснат от един от лицензираните посредници в България. Така младият предприемач с малко стопанство се сдобива с необходимите му средства, за да разшири производството си.
Историята на Огнян е един от примерите, които илюстрират как предприемчиви българи се възползват от европейското микрофинансиране, по линия на което всеки одобрен проект може да получи до 25 000 евро заем при много добри условия. Програмата е създадена през 2007 г. с цел подпомагане на малък и среден бизнес, който представлява около 80% от предприятията в ЕС и по този начин той се превръща в носещия скелет на европейската икономика.
Механизмът "Прогрес" се задейства от 2010 г. като част от програмата за растеж и заетост "Прогрес".  Той бе създаден във време, в което масово фалираха малки и средно големи фирми, в което банките все повече и повече вдигаха критериите и лихвите при отпускане на кредити. Пострадаха най вече

малките семейни форми,

а социално слабите и най вече хората с увреждания нямаха никаква възможност да успеят пред кредитните институции. Хората губеха не само работата си, но и жилищата си, и целия си живот. Нещо трябваше да се направи. Започнахме сериозни дискусии с моите колеги в ЕП и с представителите на европейските институции. В резултат на това дадохме старт на механизма "Прогрес" с първоначален бюджет 100 млн. евро. Това бе един сериозен успех, който ние, социалистите, успяхме да извоюваме в една Европа, която бе напълно овладяна от десницата.  Хората, желаещи да кандидатстват за подпомагане от механизма за микрофинансиране, трябва да се свържат с организациите, предлагащи кредити в тяхната страна. Тези организации

могат да са банки,

организации с нестопанска цел или институции, предоставящи гаранции, както и други доставчици на финансови продукти за микропредприятия. В рамките на механизма Европейският инвестиционен фонд ще осигурява финансиране на тези организации, за да достигне европейският механизъм за микрофинансиране до хората, към чиито нужди е насочен. За Катрин от Брюксел например тази възможност се оказва спасителна в период, в който работата в кафенето, на което тя е управител, започва сериозно да спада. Тогава тя и семейството й решават драстично да сменят сферата на труда. Тя се обръща за микрокредитиране към един от лицензираните за Белгия посредници. Катрин успява да получи 6300 евро, с които отваря малка фирма за саниране. Бизнесът потръгва и скоро нейната фирма излиза извън пределите на Брюксел. В близко бъдеще Катрин ще наеме още хора, за да може да отговори на нарасналия интерес към нейните услуги. 
Темата за микрофинансиране и въобще за евросредствата очевидно плаши мнозина - кой заради огромните купища формуляри, които трябва да бъдат изписани, кой заради идеята за сложността на материята. В България институциите доскоро не смятаха за важно да информират хората за възможностите, които им се предоставят.
Четири години по-късно, след старта на "Прогрес", направих изследване доколко програмата е позната в България, как българските граждани са се възползвали от нея, какви трудности срещат при използване въобще на програми за малък и среден бизнес. За съжаление, един от изводите на проучването е, че "Прогрес" е

почти непозната за България.

Не се познават и останалите възможности. Медиите отделят сравнително малко място, за да информират българските граждани, няма  обществена дискусия и в социалните мрежи. Единственият информационен източник са официалните сайтове на институциите, но тава, разбира се, е недостатъчно.  Изброените проблеми засягат не само България. Изследването показа, че трудностите, с които се сблъскват европейските граждани, се дължат на липсата на образование и достатъчно знания за предприемаческа кариера, с продължителните административни процедури и, разбира се, затруднения достъп до кредитиране. Липсата на достатъчно информация плаши хората и те не осъзнават важността на малките и средните предприятия, считат ги за несигурни, нямат достъп до примери за добра практика и за успели предприемачи. Проблемите се усложняват и от настъпилата тежка икономическа и

финансова криза в Европа

и данните от изследването показват, че желанието за самостоятелна заетост чрез собствен бизнес е намаляла до тревожните 37%. За сравнение в САЩ и Китай процентът е много по-голям - 51% и 56%. Важно е да се знае, че за последните 5 години на малките и средните предприятия се дължи повече от половината от добавената стойност на икономиката и 80% от всички нови работни места в Европа. 
Всички тези резултати ме подтикнаха да направя информационна кампания в страната (Варна, Видин, Ямбол - области) с цел да се насърчат предприемачите от различните области на нашата страна, да се информират и да кандидатстват за финансиране по различните европейски и оперативни програми. Оказва се, че инструментът за микрофинансиране е много слабо познат извън няколкото големи областни центрове. Например във Варна сключените договори за финансиране са 181, в Ямбол - 26, а във Видин проектите са едва 10 от последния планов период.
В плановете на европейските институции е да продължат механизмите и възможностите за микрофинансиране чрез програмата за социална   промяна и иновации. Предлага се да бъде включено предприемаческото образование в учебните програми. Според проучването между 15% и 20% от учениците, които са участвали в програма за създаване на МСП, след това сами започват такава дейност. От Европа препоръчват да се въведе такъв тип обучение във всички държави членки. Препоръчва се в обученията да бъдат включени и възрастни, в съответствие с националните планове за заетост. За да се преодолее проблемът с финансирането на предприятията, от ЕК предлагат създаване на фондове за рисков капитал и социално предприемачество. Особен акцент е намаляването на времето, необходимо за започване на бизнес, намаляване на лицензите и регулаторните механизми, опростяване на данъчното законодателство и инвестиции в т. нар. бизнес ангели. Амбицията на комисията е до края на 2015 година да бъде намален срокът за лицензиране и издаване на разрешителни до 1 месец. Препоръчва се още по-ефективното използване на Европейския социален фонд (ЕСФ) и Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР).  Много важно е в създаването на МСП да бъдат мотивирани млади жени, възрастни хора, имигранти. Европа залага на програмата "Еразъм за млади предприемачи". Открита бе европейска мрежа на посланици на женското предприемачество. Специално внимание трябва да има и към възрастни хора, които се пенсионират сравнително млади, а техният опит може да бъде използван, както например сеньорите в Ирландия или майаж във Франция. Там тези хора са инвеститори, наставници, съветници или временни управители на предприятия. Очаква се ЕК да пусне бъдещия механизъм за микрофинансиране през 2014 година
Една от най-интересните оперативни програми е и тази за развитие на конкурентноспособността. През новия период не само към името на програмата ще се добавят и иновациите, но и допълнителни 300 млн. евро повече в бюджета, от които може да се възползва българската икономика през периода 2014-2020 г. Така общият размер на

програмата ще възлиза на 1 млрд. 413 млн. евро. 

72% от бюджета на оперативната програма ще отидат за иновации, покриване на стандарти и ново оборудване; 25%  са определени за енергийна ефективност, енергиен одит на постройки и машини и строително-ремонтни работи по съществуващи вече сгради. 3% от програмата ще бъдат за техническа помощ. Само от юни досега за изплатени 45% от общите плащания по програмата за изтичащия седемгодишен период.
През предишните 4 години анализаторите признават грешен подход. Вместо европейските пари да подпомогнат дългосрочни бизнес проекти, които пък да съживят българската икономика и да открият нови постоянни работни места, а се концентрираха парите от оперативната програма в десет мащабни технологични парка. По този начин се планираше да раздадат парите за тухли, бетон и арматура на четирима-петима свои приближени едри строителни предприемачи, които да реализират парите, без никаква мисъл за реалното модернизиране и развитие на българската икономика в дългосрочен план. Интересно е какво от тази идея е реализирано?!
Още от началото на юни миналата година тръгна диалогът с всички заинтересовани страни - браншови организации, бизнес асоциации, местните власти, академичните общности, и въобще с всички, към които ще бъде насочена оперативната програма за конкурентоспособност и иновации и да бъдат преодолени грешките.
Най-важното в тази ситуация е да се създават работни места и трябва да се използва всяка възможност за усвояването на евросредствата - тема, на която посветихме толкова много време и дебати в Европейския парламент.