Кризата с бежанците е криза на националната ни сигурност

"Тезата "създаване на допълнителен капацитет" ще създаде впечатлението, че България може да се превърне в буферна страна"
"Граничните съоръжения намалиха 7 пъти преминаването през този участък"

- Междуведомствена комисия започва работа, междуведомствени групи, които трябва да решат как армията да се включи в охраната на граничната бразда. Една идея, която дойде от вътрешния министър в края на 2014 г. и търси своята реализация. Да започнем оттам - как ви се струва тази идея. Възможно ли е?
- Аз не гоня авторство, но за това нещо аз настоявам повече от 6 месеца в редица свои публични изявления. Но за да стигнем защо аз и част от управляващите смятаме така, трябва да се върнем към фундаменталните проблеми на кризата, която мнозина наричат "бежанската криза". Нашето общество е раздвоено дали това е хуманитарна криза или на националната сигурност. Според мен това е криза на националната сигурност и сред важните причини са две, които правят България различна от другите европейски страни, особено от южните европейски страни, които са подложени на бежански натиск. Първо, като най-бедна държава в Европейския съюз (ЕС) издръжката на един бежанец в България е по-висока от издръжката на един български гражданин. Това го няма никъде в Европа и това създава силни вътрешни проблеми в обществото. Второ - процентът на ислямското население в България е най-висок в сравнение с другите страни в Европа. Промяната на този процент влага допълнително напрежение в нашето общество и това е обективно. Това са фактите. Не става въпрос дали ние сме хуманни или не. Поради това бежанският проблем, не хуманитарните проблеми на отделните хора, които идват в България, а бежанският проблем за България е заплаха за националната сигурност и това беше констатирано, всички си спомняте, по-миналата година през ноември месец, когато се събра Консултативният съвет и беше констатирано, че това е най-голямата заплаха за националната сигурност на България в момента и в обозримото бъдеще.
- Въпросът е защо досега армията нямаше пряко участие в охраната на българската граница?
- Пряко участие не е имало, защото се направиха експерименти с командировани полицаи. Това беше едно грешно решение, едно временно решение, което даде временни резултати, и всички виждаме какво се получи.
- Знаем обаче, че по закон МВР е пряко отговорно за охраната на българската граница.
- Когато става въпрос за националната сигурност - а въпросът с опазването на българската граница днес е въпрос на националната сигурност - няма МВР, няма отбрана, няма Агенция за бежанците. Това е национален проблем и той се решава с всичките ресурси на държавата. Това е решение на политиците и на управляващите в момента. Не може тази отговорност да се хвърли само върху МВР. МВР не може да се справи с този проблем, както отделно с него не може да се справи Агенцията по бежанците. Това, което правят, и аз виждам първа позитивна стъпка, че отново правят работни групи. Ние работни групи видяхме преди година - година и половина. Тези работни групи отъпкаха тези пътеки, които сега се тъпчат отново. Отново се търсят казарми, отново се прокарват пътища, отново се питат какви капацитети ни трябват, че трябва да увеличим своя капацитет. Нека да погледнат записките на това, което досега е било правено, включително от Министерството на отбраната. Ангел Найденов преся всичките бивши казарми и се разбра, че това не е решение. Тоест тези, които в момента се занимават конкретно с решаването на този проблем, трябва да тръгнат отгоре. Трябва да се види ясно политическата отговорност за решаването на проблема. Тогава ще се реши въпросът дали трябва армията по някакъв начин да се намесва или не. Министърът на вътрешните работи казва: "Необходимо е". Министърът на отбраната казва: "Аз нямах достатъчно основания да помогна".
- И законът не позволява.
- Няма такова нещо.
- Това са думи на министъра.
- Това, че законът не позволява, няма такова нещо. Законът не му възлага задължения. Аз съм бил член на две правителства. Когато съм бил член на тези правителства, когато са възниквали критични ситуации, ние сме отивали при свои колеги или са идвали при мен и са питали "С какво мога да ти помогна?", защото проблемът не е проблем на едно ведомство, а е проблем на държавата. И затова на този въпрос трябва да се погледне от най-високо равнище - президент, министър-председател, не фейсбук, а "фейс то фейс".
- Доколко обаче сега това решение няма да се окаже твърде закъсняло, защото си спомняме, че през последната година и половина имаше доста по-сериозни моменти, критични ситуации по отношение на бежанците и на бежанския поток към България.
- Първият въпрос, на който работните групи трябва да отговорят, това е "колко". Колко души България може да поеме? Това е ключов въпрос, от който досега се бяга. Отговорните държави - тъй като приемането на бежанци е отговорност, не просто желание или някакво друго хрумване, отговорните държави, тези с пъти по-голям брутен вътрешен продукт от България, казват: "Ние можем да приемем 300. Ние можем 700". Това са Дания, Холандия, богати държави. А ние казваме, че трябва да създаваме допълнителен капацитет. Аз се безпокоя, че тезата "създаване на допълнителен капацитет" ще създаде впечатлението, че България може да се превърне в буферна страна, където само липсата на пари е проблем с настаняването на бежанците. И тогава големите европейски държави и тези, които изпитват този проблем, с удоволствие ще финансират всякакви планове за настаняване на бежанци в България. Хиляди, десетки хиляди, в обезлюдените градове, села и на други места. Ние много трябва да се пазим от това нещо. Много внимателно трябва да говорим, защото когато говорим за създаване капацитет, ние трябва ясно да говорим дали капацитет като бройка или капацитет като интегриране на хората.
- Трябва ли да има разширяване на сегашната стена, сегашната ограда на границата? Трябва ли да се доразвие това съоръжение, защото знаем, че има сериозни възражения спрямо него от страна на правозащитни организации?
- Вие вероятно не си спомняте, но аз бях пред хората, когато ноември миналата година бяхме на първата линия в аргументирането защо трябва да има преградни съоръжения на границата. Това е за спиране на неконтролируемите потоци.
- Достатъчни ли са в сегашния си вид обаче?
- Това, което беше построено, намали 7 пъти преминаването през този участък. Няма никакво съмнение, по мнението на всички експерти и по международния опит, че създаването на преградни съоръжения решава донякъде този проблем. Той не спира терористи. Той спира големи вълни. Аз ще кажа съвсем категорично - след освобожденския период никога България не е била толкова застрашена от външни фактори, които тя не може да контролира. Бежанският проблем в момента е точно такъв фактор и той изисква не просто помощ от страна на армията, а пряко ангажиране на армията в патрулирането, съвместно с МВР.
- С какво обаче, освен с пряк ангажимент с човешки ресурс? С какво друго трябва да помогне армията?
- Разбира се, че с човешки ресурс. Това, което се говори, че армията, първо за някакви стари казарми говореха, второ, че с верижни машини. Това са, с извинение, пълни глупости. Няма бронирани машини да пращате по границата. След като се направят проходими пътища, там трябва да вървят машини. Викнете експерти, те ще ви кажат. На армията трябва да се възложи операция "Граница" и тя много бързо, в едноседмичен срок, ще излезе с предложение, което да се разгледа от правителството и от парламента. Опазването на границата не е проблем на министър Вучков или на министър Ненчев. Това е проблем на държавата, на правителството, защото в интеграцията и в проблема, в решаването му след това ще бъдат намесени всички членове на кабинета и на парламента, и върховният главнокомандващ също. Това не е въпрос само на паради, а въпрос на решаване на реални проблеми на сигурността. Решението на Консултативния съвет от по-миналата година е актуално и днес и обстановката се е влошила още повече. Затова пряко ангажиране на армията за един временен период, докато отмине сегашната криза.

(Чрез агенция "Фокус")