30 Май 2020събота00:16 ч.

Позиция

Кризата става взривоопасна

Революцията на футболните агитки е изява на изостряща се обществена криза

/ брой: 224

автор:Чавдар Николов

visibility 1268

Отговорната модерна икономическа философия би могла да бъде сведена към простата формула "Икономика за хората - хора за икономиката". Въпросната формула се явява своеобразно равенство. Доколкото и в какавато степен е налице едната страна, дотолкова е налице и другата. Двете съставки тъждествено зависят помежду си, обуславят се взаимно като скачени съдове. Липсата на обществено осмисляне на пазара го лишава от иманентно необходимия негов елемент - адекватната на потребностите му трудова сила, и така цялостното стопанско и социално развитие се затормозява и спира. Противоположното води до обратните, желаните резултати.
Пазарът, оставен без потребните корекции от страна на държавата, която от своя страна трябва да е въплъщение, квинтесенция на общия, основополагащия интерес на всички нейни граждани, ражда чудовища - огромни социални дисонанси, повтарящи се кризи, опустошения на планетата откъм ресурси и околна среда. Пазарът доказано не може да движи напред фундаменталните научни изследвания, изграждането на основната инфраструктура, неговата роля в здравеопазването, образованието и пенсионните системи обективно е спомагателна. Като цяло тези области се израждат със съответни далеко отиващи последици, ако се направят чисто пазарни.
Асоциалният пазар, пазарът в себе си, сам по себе си и сам за себе си, какъвто го проповядва

 българската неолиберална глутница

неотвратимо води обществото към трайно конфликтни безизходици. Благостоянието за строго малочислен брой се извращава в безперспективност и постоянен недоимък за мнозинството и обособяването на "най-долна" страна, такава на абсолютно отхвърлените и отчаяните, неграмотните, неквалифицираните, трайно и генерационно безработните, невиждащи пред себе си никакво бъдеще и начин за преживяване освен криминалните. Общественото недоволство тогава "най-неочаквано" избива в разнообразни посоки. Появяват се новите многобройни, неформално организирани и неслучайно сърдити млади хора. Които или емигрират, или според най-разпространените радикални идеологемни координатни системи намират "виновните" за лошия живот - циганите, турците, евреите, лекарите, а утре може би и професорите.
Това, което в действителност се случи през прехода в България, е установяването и закрепването на власт на прослойката от по-дребни и по-едри олигарси, на такива от местен, регионален и национален характер. Естествено, създадената обстановка роди също секторни, междусекторни и полисекторни олигарси. В рамките на последното буди удивление примерно "забележителният интелектуално мениджърски капацитет", позволяващ, да речем, да съчетаваш управлението на хазартния бизнес със строителството на магистрали. За пълнота на изложението и класификацията - олигарсите у нас биват още такива "почти на светло", най-многобройните - тези "в полусянка", и не за подценяване като присъствие - онези "от третия вид", чийто представител явно се явява лицето Кирил Рашков.
Именно

около олигарсите "като класа"

и техните интереси вече години наред гравитира онова, което по инерция още продължаваме да наричаме българска икономика. По съответни орбити около същите тясногрупови интереси се въртят и връткат политическата класа, парламентът и законите, масмедиите, държавната администрация, полицията, правораздаването и държавните финанси.
Така че, обективно контекстно, в социалното недоволство от последните дни следователно няма нищо особено учудващо. Българското общество на практика не може да идентифицира свои защитници, както е нормално другаде по света - сред партиите и в отделни специфични случаи сред неправителствените организации. Партиите днес не са излъчили лидери, които да са убедителни. Не са формулирали и послания, на които да се разчита. Не можаха да докажат през годините, че са способни да поемат и да носят националната и социалната отговорност.
Кризата у нас е и стопанска, и политическа, и обществена, тя осезаемо ускорено се задълбочава и става взривоопасна.
По горната логика "парадоксът" на протичащата пред очите ни революция на футболните агитки не е никакъв парадокс. През целия преход България се движеше по погрешен модел. Умишленото отгоре установено беззаконие

легализира откровения грабеж

който пък формира съответен вече широко разпространен и доминиращ сред върхушката манталитет.
Не само външните белези на благосъстоянието на една тънка прослойка днес дразнят цялото наше общество. Даже "обществената тайна" за начините и средствата за постигането на въпросното благосъстояние също като че ли не са главният трън в очите на общественото мнение. Най-изнервящи са може би продължаващото нагло беззаконие, ширещите се дерибейщина, феодализъм, чорбаджийщина и самоуправство на всякакви нива и при всякакви обстоятелства.
Проблемът тук далеч не е само прокурорски. В едно общество, където от две десетилетия по всякакви начини се набива в масовото съзнание, че пазарът решава всичко, че всичко е предмет на покупка и продажба, че интересът на пазарните играчи текущо и в края на краищата безалтернативно въплъщава обществения и държавния интерес, в такова общество неминуемо се стига до ерозия и ликвидиране на ценностите. Така неработещата правосъдна ситема е само частност в общото кълбо от проблеми, в което става дума най-напред за ценностите на българското общество, за българската държавност и българските социални перспективи.
Възстановяването на ценностите изисква воля и личен пример преди всичко от интелигенцията и обществените масмедии, след това от политиците на всички равнища. Изисква и съответно цялостно

целенасочено обществено активизиране

каквото, да се надяваме, май вече започна. Краткосрочно е важно също неотклонно управленски да се стартира с възраждането на чувството за справедливост в нашето общество. Затова на първо време задължително следва да бъде отменен прословутият плосък данък и да бъде въведено утвърдилото се в развития свят прогресивно облагане на личните доходи с необлагаем минимум.
България някак си изведнъж се промени през последните дни. Трезво и непреднамерено погледнато, към всяка протестираща тълпа винаги ще се присъединят ксенофоби, провокатори, маргинали, хулигани, пиромани, обикновени идиоти. Но в това да се отстояват застрашените български - по същество европейски - тип и характер на държавата, на националните ни култура, традициции и приемствен начин на живот, няма нищо лошо.

"Европа на отечествата"

е голямата идея на най-големия френски генерал дьо Гол, която, както отвсякъде си личи, се оказва трудна за разбиране от поредните тукашни интернационалисти, величаещи себе си като глобалисти. И бъдещата федерална европейска държава няма да отрече отечествата, само ще ги надгради и идентифицира с още едно измерение.
Българин и гражданин на Обединена Европа не е противоречие, изискващо послушна мимикрия, а единство, слабо понятно за фанатици с махално мислене. Вчера подобни ни интегрираха всестранно със Съветския съюз, а днес с пяна на уста говорят за спазване на международни стандарти. И така успешно пробутват деструктивните си експериментални идеи, съсипващи нашата страна и нашето общество повече от 20 години.

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 844

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 365

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 100

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 435

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1410

/ брой: 99

Пандемична демокрация

автор:Владимир Георгиев

visibility 432

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ