07 Юли 2020вторник18:31 ч.

Кризата у нас може да надмине тази през 30-те години

Очертава се поредната трудна година за българската икономика

/ брой: 7

автор:Йосиф Аврамов

visibility 1714

Не е трудно да се прогнозира, че 2012 г. ще е поредната - четвърта, извънредно тежка година пред икономиката на България. Българското стопанство е силно зависимо от търговските си контакти със страните от ЕС, с които се осъществява над 70% от стокообмена ни. 2011 г. завърши за ЕС с крехко и засега частично стабилизиране на икономическата ситуация в страните от еврозоната, независимо че еврото продължи своя низходящ тренд спрямо щатския долар и особено спрямо японската йена. Европейският съвет реши в Брюксел на 9 декември м.г. да се изготви междуправителствено споразумение, включващо привличането на МВФ за разрешаване на дълговата криза на няколко страни, както и за набирането за неговите нужди на 200 млрд. евро.  През март 2012 г. то ще бъде подписано, а по всяка вероятност през настоящата 2012 г., а и през следващите години,ще бъдат сключени нови споразумения и евентуално ще се измени Лисабонският договор в посока на задълбочаване на европейската интеграция в икономическата област. Както и на фискална хармонизация не само между 17-те страни-членки на еврозоната, но и на останалите 10 държави. Не е изключено тя да включи и предложение за уеднаквена данъчна основа на корпоративния данък, а с оглед да няма "данъчни оазиси" в ЕС - с ниски преки данъци.
Дотам обаче едва ли ще се стигне на този етап и вероятно ще се въведе понастоящем обсъжданото уравняване на размера на данъчната ставка на подоходните данъци, като разликата до ставката в страната, където е регистрирана фирмата-майка, ще бъде внасяна по всяка вероятност в общия бюджет на ЕС. Безпокойство относно бъдещето на общата европейска валута - еврото, засега няма предвид твърдото решение на двете големи страни в еврозоната - Германия и Франция

да парират опитите за дестабилизирането й

Германският канцлер Ангела Меркел нееднократно защити еврото от критики, в т.ч. и в новогодишното си телевизионно обръщение, в което заяви, че европейската обща валута е направила германската икономика по-силна. Тя акцентира: "Днес можете да вярвате, че ще направя всичко, за да укрепя еврото. Това обаче ще проработи, само ако Европа научи уроците от миналото. Един от тях е, че общата валута няма да е истински успешна, докато ние в Европа не си сътрудничим повече, отколкото преди".
В бюджет 2012 управляващото мнозинство у нас не предвижда намаляване на данъчните ставки, нито въвеждане на други облекчения за бизнеса. Нещо повече - влизат в сила новите осигурителни прагове в повечето браншове, които натоварват бизнеса с допълнителни разходи за осигуровки, които са между 8 и 10%. Заради увеличаване на осигурителния праг на сервитьорите например от 450 лв. на 490 лв., както и на праговете на останалите заети в туристическия сектор, от началото на 2012-а туристическите пакети за чуждестранните гости се продават с около 10% по-скъпо, а предстои да се увеличат и услугите за български туристи. Заговори се дори за създаване на "данъчна полиция", но поради неясните приказки за това тя по всяка вероятност ще се появи през 2013 г.
Вероятно Конституционният съд ще отговори на очакванията на българската общественост и

ще отмени промените в Кодекса за социално осигуряване

за увеличаване на пенсионната възраст и стаж с 4 месеца. Те бяха скандално приети от НС в края на миналата година, без да са гласувани на първо четене, а само на второ четене след внесени предложения от депутати. Неминуемо пенсионната реформа ще бъде отново дискутирана и тази година.
В банковия сектор очакванията са през 2012 г. да продължи процесът на прехвърлянето на собствеността на банки от едни акционери на други, което през изминалата година се случи с Българо-американската кредитна банка, станала собственост на фонда СиЕсАйЕф на доскоро близката до сърцето на премиера Цветелина Бориславова, както и на Тексимбанк на няколко свързани дружества с Химимпорт и пр. Със сигурност, предвид консолидацията на банките-майки в Гърция, и у нас ще се слеят двете поделения на Алфа банк и Юро еф Джи банк, по-известна като Пощенска банка. Новият банков конгломерат ще стане трети по размер на активите в България. След като германското поделение на Турската Ишбанк откри клон у нас през 2011 г., през тази година е възможно и други чуждестранни банки да поискат да открият свои клонове у нас, но по-вероятно е те да закупят досега действащи български банки. Тенденцията за намаляване на лошите кредити у нас ще продължи и то не защото фирмите финансово просперират, а защото българските банки преустановиха предоставянето на кредити на юридически и физически лица с нестабилно финансово състояние. Лошите и преструктурираните кредити са около 9,1 млрд. лв. към края на ноември, показват данните на БНБ. Те са се увеличили с близо 80 млн. за месец. Общият кредитен портфейл на банките е в размер на около 52 млрд. лв. Поради това фалити на банки у нас не се очакват и вложителите в тях могат да бъдат спокойни за влоговете и депозитите си.
 
Лихвите по кредитите

отпускани от българските банки, едва ли ще намалеят, независимо от обявените от МИЕТ намерения за предоставяне на 150 млн. евро на банковата ни система за нисколихвено кредитиране на МСП. Предвид липсата на окончателно одобрение на схемата от ЕК, то тя едва ли ще тръгне преди есента на 2012 г. От БНБ са на обратното становище и прогнозират, че в началото на 2012 г. лихвите по депозити ще се стабилизират, а по кредитите - ще спаднат минимално. На това можела да попречи обаче нестабилността на международните финансови пазари. Симеон Дянков направи доста странно изявление в първите дни на годината - че банките следва да свалят лихвите и ще бъдат поканени банкерите и БНБ в Тристранния съвет в тази връзка. Според него правителството е свършило своята част от работата, като е създало "благоприятна финансова среда и подобрен кредитен рейтинг", а банковата ни система следва да се възползва от "външния финансов ресурс, който ползват нашите банки, вземат го при по-ниски лихви. Следователно би трябвало и за крайните потребители парите да поевтинеят". БНБ и търговските банки обаче са независими финансови институции и

подобна намеса на изпълнителната власт

в тяхната лихвена политика е недопустима.  
След заявеното оттегляне от България на крупния германски концерн EON става почти безсмислено да се продава точно през настоящата 2012 г. на борсата държавният дял от 33%, докато новият собственик - чешката Енергопро, не поеме официално активите на Североизточното ЕРП. Това ще стане чак след получаване на съответния лиценз от ДКЕВР и разрешение от антимонополния ни орган (КЗК), които ще отнемат най-малко няколко месеца.
Проблемите пред реалната икономика през 2012 г. се очертава да са повече от тези пред финансовия сектор и редица отрасли ще преживеят криза, незапомнена от времената на Голямата депресия в началото на 30-те години на ХХ в. Анализатори вещаят серия от верижни фалити, и то не само на малки и средни фирми. Тази прогноза донякъде е основателна, тъй като ОББ продава Завода за стоманени конструкции в Свищов, собственост на сочения доскоро за най-богатия българин Васил Божков, а част от предприятията и мините на енергийния бос Христо Ковачки са в много тежка ликвидна криза. Няколкостотин хиляди предимно малки и средни фирми не се пререгистрираха до изтичането на срока за това - края на 2011 г. в Агенцията по вписвания, което означава, че собствениците им са преустановили стопанска дейност, а част от тях са се пренасочили към трудовата борса. Колко са, ще стане ясно на 1 октомври 2012 г., докогато е срокът на окръжните съдилища да изготвят списъка на непререгистрираните търговци и да го публикуват. Освен тях още няколко десетки хиляди малки и средни фирми, които през 2012 г. ще преустановят дейност, поради недостатъчни поръчки. Безработицата, която понастоящем е 12,1%, вероятно ще се увеличи до около 15% в края на 2012 г., вследствие на фалитите на МСП. 
В направените анкети в края на 2011 г. от работодателските организации (БТПП, БСК и АИКБ) е видно, че повечето от предприемачите очакват през следващата година икономическа обстановка у нас да стане по-неблагоприятна. Песимистично настроени са мениджърите от секторите строителство и услуги, които очакват ръст единствено в строителството на магистрали, и то ако има европейско финансиране. Мениджърите от търговията на дребно не очакват промяна през първото тримесечие на 2012 г. Само фирмите от промишлеността остават сравнително по-оптимистични, но и те прогнозират трудни месеци. Крайно време е износителите да започнат да се преориентират към традиционни пазари от 80-те години на ХХ в. като тези в арабския свят и Близкия изток - Катар, Ирак, а също и Китай.  Необходимо е българският бизнес да прояви по-висока активност и по отношение на дестинации  като Индия, Виетнам, Индонезия и др.
Очертава се значително напрежение в петролния сектор, който ще се влияе от няколко фактора. Единият от тях е изпълнението на изискванията на НАП за въвеждане на постоянна онлайн връзка на бензиностанциите с приходната агенция. Възможно е някои малки фирми по финансови причини да не успеят да монтират съответните устройства до края на март, което означава, че тези обекти ще бъдат фалирани, затворени или продадени. При всички случаи ще има известно преразпределение на пазара на търговията с горива, което ще е в интерес на големите вериги, а това ще наруши конкуренцията и е възможно да остави малки селища без бензиностанции. Другият фактор, който ще повлияе на пазара на горива, е въвеждането на задължителното изискване за наличие на минимален процент биосъставка при течните горива. Не е изключено през 2012 г.

повишение на цените

и на основни хранителни и потребителски стоки вследствие на по-високите цени на петролните деривати в резултат на влиянието на тези фактори.
В България кризата в социално-икономическата  сфера дойде заедно с правителството на ГЕРБ в средата на 2009 г. и едва ли ще завърши преди края на неговия мандат през 2013 г. Не само историците, но и българският народ след време вероятно ще свързват този кабинет преди всичко с кризата, с която той вече доказа, че не е в състояние да се справи.
 

С шест на сто поскъпнаха храните

автор:Дума

visibility 307

/ брой: 127

Емигрантските пари намаляха заради пандемията

автор:Дума

visibility 192

/ брой: 127

Болсонару е със симптоми на Ковид

автор:Дума

visibility 178

Макрон направи промени в правителството

автор:Дума

visibility 231

Диверсия на Израел в ядрен обект на Иран

автор:Дума

visibility 365

/ брой: 127

КОВИД-19 плъзна и в австрийски кланици

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 127

Дневна доза "Гешев"

автор:Ина Михайлова

visibility 2158

/ брой: 127

Датата

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 127

На гол тумбак - чифте компютри

автор:Велиана Христова

visibility 734

/ брой: 126

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ