20 Февруари 2026петък04:41 ч.

Позиция

Култура и принадена стойност

Внушението, че "всичко е пари", води до тотални личностни деформации

/ брой: 45

автор:Емил Янев

visibility 3970

В световната данъчна практика в първите 4 часа на 8-часовия работен ден изработеното от трудоспособния гражданин служи за осигуряване на трудовото му възнаграждение, а изработеното през останалото работно време отива за попълване на финансовите ресурси на държавата. И принадената стойност се формира по сходна схема - в половината от работното време наетата работна сила произвежда определени количества стока за пазара, а в останалото работно време тя създава още стока за пазара, която формира принадената стойност на цялостния продукт. Разликата е в това, че печалбата от този допълнителен продукт не отива директно в държавния бюджет, а се присвоява от собственика на съответната производствена структура и фактически не се заплаща трудът на работника. Така принадената стойност се превръща в основен показател за механизма на успеха в материалното производство и пряко влияе върху просперитета на обществото.
"Културата - като един от основните компоненти на духовната сфера - "не е "надстройка", не е съставна част на човешката природа, а е най-висока ценност, проява на човечността у човека".  (проф. д-р Орлин Загоров - философ). Тя е многостранно обществено явление, което третира разностранните морално-възпитателни и етични аспекти на човешката духовност и се осъществява практически чрез изявата на всичките видове изкуства, защото "творчеството е факторът, извисяващ и облагородяващ личността, чрез  развитие на нейните физически, духовни и интелектуални качества" (проф. Орлин Загоров).
Въпреки драстичната концептуална разлика между двете понятия, между тях има и допирни точки, тъй като всички обществени явления - пряко или косвено - са свързани помежду си. В този случай приликите са заложени в стремежа и на двете дейности да постигат по-високи резултати, с които да служат по-добре на обществения просперитет, а разликите са заложени в конкретните подходи за постигането на тази цел.
В този контекст трябва да се подчертае, че просперитетът на всяко общество е заложен в разумния и динамичен баланс между духовните и материалните му компоненти, който може да се реализира само при наличието на адекватни социално-икономически условия. Създадени от държавата, те са плод на реализиран интелектуален продукт и на иновативния труд на висококвалифицирани креативни личности. Постигането на баланс не е по силите на амбициозни посредствени индивиди, които нямат необходимата професионална квалификация. С него се подчертава, че при структурирането на баланса първостепенната роля принадлежи на културата, притежавана от създателите си и че некултурните люде не са способни на значими общественополезни действия. Неслучайно акад. Антон Дончев утвърждава, че "битката в момента е за човешката душа и щем или не щем, всички участваме в армиите, осъществяващи това сражение". Т.е. "нуждаем се от повече мозъци и по-малко оръжие", както смята и френският президент Еманюел Макрон.
Общопризнато е, че всички предмети и явления имат материална основа. Лошото е, когато се забравя, че между материалните и "нематериалните" компоненти, обуславящи реалния живот, също е необходимо да съществува динамично равновесие. При това човекът не е само работна сила, а е сложна комбинация от дух и материя. Дълбоко трябва да се проумее, че правилният алгоритъм на равновесието се определя по схемата "научно откритие - практическото му приложение", т.е. нематериалното начало (което също има материално основание) предшества материалното! Казано по-просто, главата управлява краката, а не обратното! Това се дължи на факта, че в духовната сфера развитието се постига чрез надграждане на постигнатото в предишните епохи, а не чрез рушенето му! "Модерността е хубава в облеклото и нощните клубове, но в другите случаи е вредна, защото по същество е периодично отричане на предишното.
Всичко, казано дотук, пряко рефлектира и върху понятието принадена стойност. То засяга не само материалната, а и духовната сфера. Разбира се, отново има различия в тях - в материалната сфера резултатите са видими и непосредствени, докато в духовната сфера те са опосредствани и се постигат в по-продължителен период от време. Това се обяснява с факта, че в материалното производство важна е унификацията на производствения процес, докато в духовната сфера от първостепенна важност е уникалността на създаващия "нематериален" продукт! В духовната сфера обект на "производствения процес" са живите хора, при които унификацията априори е неприложима. Тази особеност на принадената стойност в духовната сфера трябва добре да бъде осъзната особено от управляващите фигури. Защото освен в емоционално-естетическото възпитание на хората, тя се проявява и в редица други "невидими" човешки прояви като родолюбие, дисциплина, уважение, морал, трудолюбие, честност. При тях не съществуват количествени показатели, защото тези качества са априорни. Но те подлежат на култивиране, което изисква доста продължително време, докато се превърнат в същностен белег на съответната личност.
Откровено трябва да се каже, че неспиращото внушаване на хората, че "всичко е пари", е невярно и води до тотални личностни деформации. "Същинският човешки живот започва не с неговото физическо раждане, а от момента на пробуждането у него на разумното създание", утвърждава Лев Николаевич Толстой.
Нима не е ясно, че принадената стойност не е самоцелен фетиш, а трябва да бъде средство за постигането на по-добър живот на хората? Духовната сфера не бива да се оценява като "консуматор" на бюджетни средства, а като "създател" и "вносител" в бюджета на принаден продукт от най-висша категория, понеже инвестициите в нея винаги са печеливши, те изграждат духовни магистрали, които служат на всички хора - а не само на бизнеса. С това те съдействат за преодоляване на икономическото неравенство в обществото и за обединяването му в името на благородната кауза за човешкото разбирателство и духовното обогатяване!
Намирането на верния отговор е "задача с повишена трудност", която преминава през признаването на културата за национален приоритет, създаването на дългосрочна концепция за развитието й и оперативна стратегия за нейното осъществяване. Да се надяваме ли, че това ще се случи в обозримо бъдеще?
 

Парламентът изслушва енергийни шефове за авариите в АЕЦ "Козлодуй"

автор:Дума

visibility 865

/ брой: 34

Експерт: Само 20% от българите си позволяват истинско сирене

автор:Дума

visibility 850

/ брой: 34

Кристин Лагард напуска предсрочно ЕЦБ

автор:Дума

visibility 908

/ брой: 34

Румен Спецов: Няма риск страната да остане без горива

автор:Дума

visibility 983

/ брой: 34

Ватиканът отхвърли поканата на Тръмп

автор:Дума

visibility 943

/ брой: 34

Мерц изключи Германия да има ядрени оръжия

автор:Дума

visibility 800

/ брой: 34

Лондон арестува 1000 педофили месечно

автор:Дума

visibility 872

/ брой: 34

Морален компас за държавност

visibility 1061

/ брой: 34

Прощавай, Дяконе!

visibility 1184

/ брой: 34

Мълчанието на рамкирания светец

visibility 891

/ брой: 34

Барелеф на Димчо Михалевски на Маказа! Той го заслужава

visibility 791

/ брой: 34

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ