15 Юли 2025вторник00:18 ч.

Културата е обликът на нацията

/ брой: 272

автор:Андрей Пантев

visibility 3454

Дейците от всички области на културата протестираха вчера заради това, че държавата ги обрича на агония. Културните дейци проявиха гордо търпение, както казват декабристите в Сибир, с това, че досега не поставяха този въпрос. И техният жест е достоен за уважение, след като те като носители на различни добродетели търпяха доста дълго време да бъдат поставяни в това окаяно положение, състояние и перспектива. Така че тук говорим не толкова за пари, колкото за пренебрежение към това, което правят те. Именно поради това децата мечтаят да станат не дейци на културата, а да станат брокери и бизнесмени.
Културата е обликът на нацията, макар че в същото време това е най-неясната дума, която може да бъде изпълнена с различно съдържание. По някой път имитацията на култура е по-опасна, отколкото нейното отсъствие. Затова, когато влезем в библиотека или музей, ние сме респектирани от тишината на едно мъртво богатство. Това наше уважение и респект би трябвало да бъде пренесено и към тези, които работят там. Много хора като мен са започнали кариерата си като музейни работници, както се казваше навремето, или пък като библиотекари. Те са във вечно съприкосновение с тайнството култура. Дефиницията на термина "култура" никога няма да бъде пълна. Културата се усеща. Културата е чувство за съпринадлежност към етнос, към религия, но най-вече - към народ.
Днес виждаме, че най-голямата научна библиотека - тази на БАН, не може да се абонира за едно списание и учените са лишени от достъп до световните постижения. Виждаме, че най-голямата университетска библиотека - тази на СУ, не получава субсидии и преподавателите се чудят как да я поддържат със собствени приходи. Да не говорим за библиотеките в страната. Сред показателите за университет или за научна институция на първите места е това с каква библиотека разполага. Там, където библиотеката е бедна, не може да има не само култура, но и наука и изкуство. Затова можем само да подкрепим всички тези хора, които протестират сега. И които толкова дълго време мълчаха от неудобство, от финес, от чувство за мярка.
От друга страна, не може да има култура в толкова окаяна страна като нашата и в общество в криза. Когато едно общество е болно, всички негови съставни компоненти са болни също. Не може да има култура там, където въпросът за битово оцеляване е всекидневие. Така че, напълно подкрепяйки тези основателни, скромни при това искания, не бива да забравяме, че това е част от целия наш интелектуален климат и от закърняването на функциите на нашите държавни институции.
Може да има култура и без държавна политика, но не може да няма държавна политика към културата. Това не значи ухажване на културните дейци, поставянето им над другите слоеве в обществото, но там, където няма грижа за носителите на култура, тя не може да изпълнява своята обществена функция за запазването на национална културна идентичност. Ето например читалищата - тази уникална, създадена по естествен начин наша културна институция. Там хората днес работят почти за без пари, в някои селища читалищата са отново възрожденски храмове. Читалищата не трябва да загиват, защото с тях загива и респектът към книгата, който е отличителна черта на българите. Ние се смятаме, поне досега, за хора на книгата. Ако и това загубим, то е много по-страшно, отколкото загуба на територии дори.
В днешно време държава без култура е една изкуствена конструкция, която рано или късно подлежи на корозия и на уязвимост, на раболепие и присъединение към други територии. Ние нямаме "Сони", нямаме "Тойота" и "Мерцедес", ако нещо имаме, то е това, което е създала културата ни. Музеите ни олицетворяват едно съединение, една симбиоза между антично наследство, средновековно великолепие и първите стъпки на модерната българска държава. Ако и това бъде пренебрегнато, тогава какво ни остава друго? Нищо. Един чужденец се впечатлява от България заради това, а не заради хотелите на Златни пясъци.
Ако културната ни общност запази своята самоличност (не казвам самобитност, защото самобитност имат и племената в долината на Ориноко), ако възприеме културни стандарти от чужбина, но запази своите позитивни особености, тогава на нея й е предоставено едно ако не спасително, то значимо бъдеще. Ако прекалено много имитира другите - от език до ТВ шоута, тя ще бъде една безлична част от еднообразието на всички други страни, които се изживяват само като туристическа дестинация. Това трябва да разберат институциите на държавата.

ЕК предвижда нов данък за големите компании

автор:Дума

visibility 448

/ брой: 127

Получаваме 4,4 млрд. лв. по ПВУ

автор:Дума

visibility 412

/ брой: 127

Три агенции повишиха кредитния рейтинг на България

автор:Дума

visibility 490

/ брой: 127

БНБ пуска първите златни монети в евро

автор:Дума

visibility 459

/ брой: 127

Геополитиката е в основата на враждата

автор:Дума

visibility 466

/ брой: 127

Атина се бори с хилядите мигранти

автор:Дума

visibility 492

/ брой: 127

Лавров в Китай след пълна подкрепа от Ким

автор:Дума

visibility 519

/ брой: 127

Накратко

автор:Дума

visibility 383

/ брой: 127

47 години не стигат

автор:Аида Паникян

visibility 479

/ брой: 127

Антибългаризъм

visibility 403

/ брой: 127

Игри на мита

автор:Таня Глухчева

visibility 411

/ брой: 127

Гаранция за европейското ни настояще и бъдеще

автор:Дума

visibility 521

/ брой: 127

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ