Културата е обликът на нацията

Дейците от всички области на културата протестираха вчера заради това, че държавата ги обрича на агония. Културните дейци проявиха гордо търпение, както казват декабристите в Сибир, с това, че досега не поставяха този въпрос. И техният жест е достоен за уважение, след като те като носители на различни добродетели търпяха доста дълго време да бъдат поставяни в това окаяно положение, състояние и перспектива. Така че тук говорим не толкова за пари, колкото за пренебрежение към това, което правят те. Именно поради това децата мечтаят да станат не дейци на културата, а да станат брокери и бизнесмени.
Културата е обликът на нацията, макар че в същото време това е най-неясната дума, която може да бъде изпълнена с различно съдържание. По някой път имитацията на култура е по-опасна, отколкото нейното отсъствие. Затова, когато влезем в библиотека или музей, ние сме респектирани от тишината на едно мъртво богатство. Това наше уважение и респект би трябвало да бъде пренесено и към тези, които работят там. Много хора като мен са започнали кариерата си като музейни работници, както се казваше навремето, или пък като библиотекари. Те са във вечно съприкосновение с тайнството култура. Дефиницията на термина "култура" никога няма да бъде пълна. Културата се усеща. Културата е чувство за съпринадлежност към етнос, към религия, но най-вече - към народ.
Днес виждаме, че най-голямата научна библиотека - тази на БАН, не може да се абонира за едно списание и учените са лишени от достъп до световните постижения. Виждаме, че най-голямата университетска библиотека - тази на СУ, не получава субсидии и преподавателите се чудят как да я поддържат със собствени приходи. Да не говорим за библиотеките в страната. Сред показателите за университет или за научна институция на първите места е това с каква библиотека разполага. Там, където библиотеката е бедна, не може да има не само култура, но и наука и изкуство. Затова можем само да подкрепим всички тези хора, които протестират сега. И които толкова дълго време мълчаха от неудобство, от финес, от чувство за мярка.
От друга страна, не може да има култура в толкова окаяна страна като нашата и в общество в криза. Когато едно общество е болно, всички негови съставни компоненти са болни също. Не може да има култура там, където въпросът за битово оцеляване е всекидневие. Така че, напълно подкрепяйки тези основателни, скромни при това искания, не бива да забравяме, че това е част от целия наш интелектуален климат и от закърняването на функциите на нашите държавни институции.
Може да има култура и без държавна политика, но не може да няма държавна политика към културата. Това не значи ухажване на културните дейци, поставянето им над другите слоеве в обществото, но там, където няма грижа за носителите на култура, тя не може да изпълнява своята обществена функция за запазването на национална културна идентичност. Ето например читалищата - тази уникална, създадена по естествен начин наша културна институция. Там хората днес работят почти за без пари, в някои селища читалищата са отново възрожденски храмове. Читалищата не трябва да загиват, защото с тях загива и респектът към книгата, който е отличителна черта на българите. Ние се смятаме, поне досега, за хора на книгата. Ако и това загубим, то е много по-страшно, отколкото загуба на територии дори.
В днешно време държава без култура е една изкуствена конструкция, която рано или късно подлежи на корозия и на уязвимост, на раболепие и присъединение към други територии. Ние нямаме "Сони", нямаме "Тойота" и "Мерцедес", ако нещо имаме, то е това, което е създала културата ни. Музеите ни олицетворяват едно съединение, една симбиоза между антично наследство, средновековно великолепие и първите стъпки на модерната българска държава. Ако и това бъде пренебрегнато, тогава какво ни остава друго? Нищо. Един чужденец се впечатлява от България заради това, а не заради хотелите на Златни пясъци.
Ако културната ни общност запази своята самоличност (не казвам самобитност, защото самобитност имат и племената в долината на Ориноко), ако възприеме културни стандарти от чужбина, но запази своите позитивни особености, тогава на нея й е предоставено едно ако не спасително, то значимо бъдеще. Ако прекалено много имитира другите - от език до ТВ шоута, тя ще бъде една безлична част от еднообразието на всички други страни, които се изживяват само като туристическа дестинация. Това трябва да разберат институциите на държавата.