Китай още преди години изкорени крайната бедност, ЕК едва сега забелязва проблема

Д-р Таня Глухчева

Тези дни от Европейската комисия съобщиха, че планират до 2050 г. да изкоренят крайната бедност в Евросъюза. Проектът е добър сам по себе си, но въпросът е „Защо едва сега в Брюксел се сетиха за това?“ Бедността, както и крайната бедност в страните членки на Съюза не е проблем от вчера или днес и няма значение колко е развита една държава или не. Или как обвиняват новоприетите, а и вече по-стари страни, че икономиките им не са достатъчно развити. Защото в ЕС има още един сериозна пречка за осигуряване на по-добър живот, а именно – идеята за „Европа на две скорости“.
Европейските лидери трябва да вземат пример от Китай в много отношения, като борбата с изкореняването на бедността е един от тях. Тя е проблем в световен план, но азиатската държава единствена е намерила ключа към решаването му, при това още преди няколко години. Дори КОВИД-пандемията не попречи на изпълнението на тази политика. В резултат, на която днес няма бездомници или просяци по улиците.
Тук е редно да припомним, че територията на Китай е по-голяма малко повече от два пъти от тази на ЕС, с нейните 27 страни-членки (9.597 милиона квадратни километра на 4.101 милиона кв. км.). А територията на целия Стар континент е 10.4 кв. км. Ако трябва да сравним числеността на населението, то съотношението е 1.4 милиарда души към 450.4 милиона в ЕС (данните са от 2025 г.) и 752 милиона за целия материк (данните са от 2024 г.). Т.е. дори и да не вземем предвид площта, а броят на хората, което е по-важно, виждаме как ЕК отдавна е трябвало, а и е могъл да обърне внимание на проблема с бедността, който непрекъснато се задълбочава заради редица непредвидени фактори.

Каква е основната разлика в управлението 

между Китай и това в Евросъюза? На първо място, Пекин винаги поставя над всичко собствения си народ и неговите нужди и интереси. Не се намесва във вътрешната политика на никоя страна, следи внимателно какво се случва по света и прави всичко възможно да не допуска същите грешки. Да, изпраща помощи на държави в нужда (най-пресният пример е Куба, която се задушава от американските ембарго и блокада), но винаги следи дали ще има достатъчно храна и стоки от първа необходимост за жителите си. Борбата с крайната бедност е в резултат от няколкогодишно внимателно планиране и изпълняване на последователни и ефективни политики не само в големите градове, а и в цялата страна. 
Да, днес има провинции, които са по-развити от други, но най-важната стъпка е направена – никъде никой не умира от глад или няма покрив над главата си, колкото и западната пропаганда да се опитва да ни убеди в противното. За това свидетелстват и разказите на милионите чуждестранни туристи, които имат възможността да посетят Поднебесната империя. Сред тях има такива, които упорито искат да уловят с камерата си „колко зле се живее там“, но остават разочаровани. Защото истинската бедност започва все по-осезаемо да се усеща и вижда именно в „развития“ Запад.
Не е за пренебрегване и фактът, че държавата отпуска помощи за хората, които искат да започнат свой бизнес или искат да се занимават със земеделие. Но не позволява парите „да потънат“ някъде или в нечий джоб, а внимателно следи дали проектът ще бъде изпълнен.

В Европа тенденцията е точно обратната 

Настоящите евролидери водят много слаба социална политика. Нуждите и проблемите на хората се пренебрегват, свидетели сме на стотиците протести, които се провеждаха във всички европейски столици, дори под самите прозорци на Европарламента, но нито един от призивите не беше чут. За сметка на това се вземаха и продължават да се вземат решения в ущърб на хората. Цените продължават да растат, различни компании и заводи фалират, оставяйки стотици без работа, инфлацията е висока, задава се криза с горивата, макар в момента да няма бежанска вълна, проблемът с нелегалните мигранти не е решен, те продължават да пристигат, вече има свръхзависимост от чуждестранен внос и др., а единственото, за което в Брюксел говорят е за увеличаване на финансовата и военна помощ за Украйна и нейното евентуално приемане в Съюза. Отпускат се субсидии, но проверки се правят проформа, знае се за корупция, но борбата с нея е един театър. На фона на всичко това бедността продължава да се увеличава. Нито един от европейските политици не се е разходил сред народа да види при какви условия му се налага да живее. Управляват от висотата на своите позиции и лични интереси. А това е поредната разлика с китайските им колеги, които са непрекъснато сред хората и се вслушват в думите, тревогите и нуждите им и са склонни да загърбят собствените си нужди.

2050 г. не е много близо,

затова ЕК се държи така сякаш едва сега разбира, че има проблем с бедността, но в никакъв случай не приема, че е една от причините за нея. За този период, ако европейската политика продължава зададения курс, вместо да реши проблема, още повече ще го засили. Той вече е пуснал дълбоки корени в обществото. Необходимо е да му се обърне сериозно внимание, наистина да се работи за решаването му, а не само да се приказва и крайно време е ЕС наистина да се погрижи за населението си, вместо да го ощетява и ограбва. А, след като Китай може да осигури достоен живот на своите 1.4 милиарда жители, какво пречи на Европейския съюз, с неговите 450.4 милиона души, да направи същото? Та дори и Европа с нейните 752 милиона. Поредният мит за качествената европейска политика и добрите лидери на Стария континент рухва пред очите ни.