Квото и да казвате, но има в тази държава закони!

Димитър Бежански

Пешо наруши закона.
Как стана тая работа сега и той самият не може да си обясни. Отначало всичко си беше съвсем законно. Дойдоха едни момчета и му поискаха десет хиляди.
- Какви десет хиляди? - учуди се Пешо.
- Евро! - обясниха момчетата.
Пешо каза, че няма евро. Тогава момчетата смениха еврото с долари. Но цифрата не промениха. Пак десет хиляди. Пешо каза, че няма и долари, но сега пък момчетата казаха, че нямат нерви. И му изкълчиха едната ръка. На раздяла обещаха да минат пак. За еврото, за доларите и за другата ръка.
След два дни, прибирайки се от работа, Пешо завари пред блока трима цигани, които разфасоваха фордчето му.
- Ей, стой! Какво правите?! - развика се Пешо.
Един от циганите положи морна ръка на рамото му и рече:
- Оди си, брато! Оди си, да не те разфасоваме и тебе! Щото, брато, ти некога може и да си срещал щастливи цигани, ама ние сме гладни цигани и много ни требват две джанти от фордче, предно стъкло и задна броня.
После пусна рамото му и го фрасна между веждите.
На следващата сутрин Пешо слезе в мазето за картофи. Картофи нямаше. Нямаше и буркани. И сваления от хола радиатор го нямаше. Но имаше двама непознати, които седяха на пода в мазето върху вестници, пиеха ракия и замезваха с тиквени семки, като плюеха люспите извън вестниците. Като видя всичко това, Пешо онемя. Първо - от яд и възмущение, и второ - понеже единият от ония двамата набързо допи ракията и го удари с празното шише по главата.
Тогава Пешо наруши закона.
Отиде на битака и от случаен руснак си купи пушка. Ловна. Дванайсети калибър. Надцевка. И се закани, че ще гръмне всеки, който дойде да му иска евро или долари и да му изкълчва ръката, който вземе пак да му сваля джантите и който се опита в собственото му мазе да консумира личната му ракия.
Сега ще го съдят. Защото незаконно притежава оръжие. И защото в тази държава има закони! К`во си мисли той?!