08 Юли 2025вторник17:09 ч.

Право, куме, в очи...

Лъжекрация

/ брой: 31

автор:Светлана Михова

visibility 3909

Никой не може да отрече, че Западът е център на прогреса. Друг е въпросът какво се разбира под това. Преди повече от четвърт век ни убедиха, че прогресът е демокрация. Постепенно ни бе обяснено, че тя не се съдържа нито в древногръцката представа, нито в лозунга "Свобода, братство, равенство". Трябваше бързо да схванем, че в съвременната западна цивилизация прогрес и демокрация има там, където ограничен кръг от свободни граждани са с неограничени възможности за неограничени печалби.
Тъкмо така се реализира принципът за свободата. Никой извън кръжеца на избраниците няма право да посяга на нея. Иначе се руши самата демокрация. Братството се проявява в спорадичните изблици на доброволна благотворителност от страна на печелившите. Ако искат, увеличават заплатите, ако им хрумне, вдигат цените и данъците. А равенство се постига по формулата "всички са равни, но някои - по-равни".
Картинката не е особено привлекателна. Но за да не роптае тълпата от не дотам свободното и равнопоставено гражданство, са измислени хитри механизми, наречени "демократични институции". Колкото по-цинични стават принципите на модерната цивилизация, толкова повече се роят институциите. Никнат като гъби - държавни, частни, международни, глобални. Множат се алианси, асоциации, агенции. Фабрикуват се резолюции, декларации, конвенции, които в миг се превръщат в задължителни.
Благовиден вид на сложната схема придават разни "умни" лозунги. Много харесван и ефективен е: "Над всичко - силата на правото". Всеки с лекота го приема и социалното съзнание се укротява. Рядко някой се пита кой пише правилата и в чий интерес. Отговорът е на повърхността. Така основополагащият принцип придобива вида: "Над всичко - правото на силния". Комуто не се харесва, да се оплаче на арменския поп. Дори наш Бойко го препоръча на опърничавото си население.
Подобна система не се управлява лесно. Още повече, че тя трябва да има глобален обхват, защото, ако някъде нещо в конструкцията се пропука, трусовете се усещат навсякъде. Затова "правото на силния" трябва да се прилага не само в отделно взета страна, но и в планетарен мащаб. Иначе казано, и във външната политика. И там правото да действат и да вземат решения имат само най-силните и "по-равните". Примери - много. Дори само в нашата малка България. Къде ни е "Южният поток", който стана "турски" и ще се прелива в "сръбски"? Кой ни спря реакторите на АЕЦ "Козлодуй" и не ни позволи да изградим "Белене"? Кой ни натрапи скъпите "вятърни мелници"? Кой си разполага бази по път и над път и влачи там неизвестно какви оръжия? Кой истерично иска да се откажем от православните ценности и да приемем уродливите джендъри? И този отговор е известен. Не можеш обаче да се пуснеш от хорото. Сила трябва, но няма откъде да дойде. Силните не дават.
За да има силни, слабите трябва да са повече. Затова се унищожават икономики на цели страни и региони. Примери - пак бол. Близкият изток, Прибалтика, Украйна, Молдова стигат. И ние сме в тази компания от наивници. При това аплодираме! Да ни докарат до това тъпоумие също не е лесна работа. И затова си има чалъм. Впрегнати са десетки "мозъчни тръстове" - нещо като "фабрики на разума". Сред най-мощните с безграничен териториален обхват са Атлантическият съвет, Центърът за анализ на европейските политики, Германският фонд Маршал в САЩ, Институт за изучаване на войната и много, много още.
Там се фабрикуват стратегии как да се изключат мозъчетата на "слабаците", та да не мрънкат. Колкото по-модерна и езуитска става бялата западна цивилизация, толкова повече въпросните фабрики вместо разум раждат лъжи. До един момент се стараеха измамите да бъдат изтънчени, покрити с тънка глазура от истини. Сега и за това не си правят труда. Безцеремонно ни дават горчивия хап. Лъжат и на едро, и на дребно. Лъжат държавни лидери, дипломати, политолози и най-много - журналисти. Те са и основният контингент от съчинители в "цеховете на лъжата". От тях не се искат знания, а лоялност към работодателя и безропотно изпълнение на поръчката. В замяна - пари. Спонсорите са и официални държавни институции, и компании в големия бизнес - особено оръжейния.
Неслучайно последната суперпоръчка е военната истерия. Лъжата на холандския външен министър Халбе Зейлстра, че се е срещал с Путин не е невинна. Тя е трябвало на думи да подсили измислицата за "опасността от руска агресия". А на дело САЩ увеличават разходите по програмата си "за сдържане на Русия в Европа" до 6,3 млрд. долара. Случайни ли бяха лъжите с епруветката на Колин Паул за химическото оръжие на Саддам, със сегашните постановки на "Белите каски" и Си Ен Ен за химически атаки в Сирия, с недоказаните допинг проби на руските спортисти, с бандеровската "демокрация" в Украйна, с обещанието на соцлидера Мартин Шлуц, че няма да участва в коалиция на Меркел? Лъжат нонстоп. Лъжат за всичко. Лъжат и чужди, и наши. Демократи не останаха. На власт е лъжекрацията. И с нея се свиква. Това е целта.
 

Не бързайте да сменяте левове с евро

автор:Дума

visibility 791

/ брой: 123

Храните продължават да поевтиняват

автор:Дума

visibility 624

/ брой: 123

София остава най-скъпият град за покупка на жилище

автор:Дума

visibility 703

/ брой: 123

Брюксел отстъпи пред фермерите

автор:Дума

visibility 746

/ брой: 123

Скопие да приеме позицията на България

автор:Дума

visibility 812

/ брой: 123

В Словения свикват референдум за членството в НАТО

автор:Дума

visibility 681

/ брой: 123

Накратко

автор:Дума

visibility 880

/ брой: 123

Провален човек

автор:Александър Симов

visibility 915

/ брой: 123

Мислете

автор:Зорница Илиева

visibility 811

/ брой: 123

Три секунди

visibility 885

/ брой: 123

Наследството на лева

автор:Дума

visibility 755

/ брой: 123

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ