Легендата св. Наум Преславски

Доц. Николай Димков

За св. Наум се знае малко, а стигналите до нас извори са твърде пестеливи. Във всеки случай той придружава светите братя Кирил и Методий в Моравската мисия и заедно със св.Климент и другите ученици изживяват трагичните дни и нощи, които ги съпътстват. След гонения и затвори те са прокудени от Великоморавия и успяват да се доберат до Белград, където са посрещнати от българския управител, след което са изпратени в столицата Плиска. Това става в късната есен на 885 г. В Плиска св. Климент, св. Наум и останалите ученици са посрещнати от княз Борис с уважение и почит,  както се приемат най-първи гости. По негово нареждане са настанени в "жилища, които били определени за първите му приятели", както е отбелязано в Пространното житие.
Съществен момент е времето, прекарано в Плиска. Наред с проповедите просветителите вършат и преписваческа работа на текстовете, по които ще работят. За основа им служат разпространените по-рано византийски богослужебни и законодателни книги, а най-вероятно и славянските, донесени от Цариград. В Плиска св. Наум и св. Климент извършват онази подборна работа, каквато вършат братята св. св. Кирил и Методий, преди да се отправят за Моравската мисия. Заминаването на св. Климент за югозападните предели на България в новоприсъединените земи, известни още с името Трета част от Българското царство, е трябвало да помогне за заздравяването на позициите над тази територия. Вторият важен въпрос е бил славянското население да се приобщи към прабългарското, което е можело да се постигне чрез християнизацията му. Така княз Борис използва учениците на братята Кирил и Методий по най-полезния начин. Той избира гр. Девол като най-подходящ в стратегическо отношение за тази дейност.
Св. Наум остава в Плиска и това е най-същественият момент, свързан с неговата дейност. Трябвало е да се организира по-нататък книжовният и духовен живот в столицата, което означава и в цяла България. Да се допусне в двете важни книжовни средища - Плисковското и в Деволското - да се работи по различен начин и да има отклонения в езиковите норми е абсурдно, защото княз Борис, а по-късно и цар Симеон, са гледали на двете книжовни средища като на едно място, където се формира българският език и националната ни литература. Нито княз Борис, нито цар Симеон биха държали на това възлово място св. Климент, а после и св. Наум, когато той е изпратен да го замести. Тяхната задача е да обединяват, а не да разединяват езика, литературата и културата в средновековна България. Всичко, което се е вършело по отношение на езика, е ставало в Плиска. Така че св. Наум е играл основна роля в прокарването на общите насоки и утвърждаването им.
Като проследяваме неговата дейност, трябва да отбележим, че той участва активно в организирането и на Преславския народен събор (893 г.), който взема важни, съдбовни решения за младата българска държава: отстраняването на Владимир и поставянето на Симеон на престола, узаконяването на Преслав за нова столица и изоставяне на старата езическа Плиска; замяна на мисионерската глаголица със старата кирилица и избиране на св. Климент за пръв епископ на български език, а св. Наум да продължи дейността му в гр. Девол. Подразбира се, че тя е била същата, каквато е вършил в столицата Плиска и каквото е правил дотогава св. Климент. Друго тълкуване е невъзможно, а камо ли да говорим за Охридска правописна школа и някакъв македонски език, защото документите доказват нещо съвсем друго. И още един неоспорим факт. Охрид е бил град за отмора и почивка, където са и двата манастира - "Св. Климент" и "Св. Наум". Наивно и елементарно е да се твърди обратното.
Възниква още един въпрос, който от славистиката не е разрешен и който малко се тълкува. Кога е роден св. Наум? Обикновено в науката се изтъква, че той е по-стар от Климент, дори се посочва неговата рождена година - 830, или "около 830". Обратно. Св. Климент е по-стар от св. Наум, защото е невъзможно той на стари години да бъде изпратен в Девол, където да замести св. Климент в по-нататъшната му работа. Така че приемаме за рождена година на св. Наум 850 г. или около нея, докато годината на смъртта му е ясна - 23 декември 910-а.
Делото, което върши св. Наум в средновековна България - с преводи, с оригинални религиозни трудове и с християнизация на населението, го нареждат сред заслужилите личности, които формират българската литература и език. За него във второто му житие е отбелязано: "Този преподобен и велик отец Наум израснал в Мизия. И съгласно с възпитанието от благородните си родители той счете благородството и богатството за плевели и се присъеди към равноапостолите Константин Философ и брат му Методий..."




- И той живееше, вършейки същите подвизи, за да бъде угоден на Бога
-  А аз, братя, окаяният, изпитах много скръб, когато поисках да намеря за паметта на нашите блажени отци пълното им житие, написано от ония, които са познавали целия им живот и са го изложили обстойно чак докрай, но не намерих  
- И още рече божественият апостол Павел:    "Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали Словото божие, и като имате пред очите си свършека на техния живот, подражавайте [им] чрез вяра" (Евр. 13:71)
- Затова и ние, братя, да подражаваме на добрия живот на тези блажени, които запазиха девството и цялата си чистота, изстрадаха много беди и напасти в името на Иисус Христос, нашия Господ


На заем от интернет:

Свети Наум Охридски деjствувал во време кога голем дел од Македониьа се наогал под бугарска власт. Но, тогашниот бугарски хан (а подоцна кнез) Борис (инаку и самиот припадник на турко-монголските Бугари т.е. припадник на жолтата раса), го примил христиjанството и затоа благонаклонето ги пречекал Свети Климент и Свети Наум со нивните придружници. Свети Наум Охридски деjствувал во време кога голем дел од Македониjа се наогал под бугарска власт. Но, тогашниот бугарски хан (а подоцна кнез) Борис (инаку и самиот припадник на турко-монголските Бугари т.е. припадник на жолтата раса), го примил христиjанството и затоа благонаклонето ги пречекал Свети Климент и Свети Наум со нивните придружници. Во 893 година средновековниот македонски jазик, познат во науката и како старословенски jазик, бил прогласен за официjален jазик во Бугариьа. Тоа бил трет официjален jазик во оваа држава, по турко-бугарскиот и грчкиот. Мнозинството од турко-монголските Бугари сe` уште не знаеле словенски, па биле принудени да го учат овоj jазик. Да зборува словенски учел дури и бугарскиот хан т.е. кнез Борис, а словенскиот говорен jазик го учеле и членовите на семеjстото на цар Симеон (коj бил син на ханот т.е. кнез Борис). ГОЛЕМИОТ МАКЕДОНСКИ СВЕТИТЕЛ ПРЕПОДОБЕН НАУМ ОХРИДСКИ ЧУДОТВОРЕЦ.

Из електронния сайт:
Macedonian Civilization
(http://my.opera.com/ancientmacedonia/blog/show.dml/585427)