14 Юли 2020вторник15:49 ч.

Сцена

Личният комфорт и успех винаги изместват истината

Ибсен като че ли познава болестите на съвременния човек, казва режисьорът Крис Шарков

/ брой: 69

автор:Светлана Панчева

visibility 1742

Да поставяш пиесите на Хенрик Ибсен тук и сега, струва ми се, е истинско предизвикателство към все повече комерсиализиращия се вкус на публиката и все по-комерсиално насочената битност на днешния български театър. Но ето че един млад режисьор какъвто е Крис Шарков вече за трети път (след "Куклен дом" в Пловдив и "Народен враг" в Плевен) посяга към емблематична за модерната драма пиеса на Ибсен, а именно "Хеда Габлер", и я поставя на сцената на Хасковския театър. Ибсен изключително добре пасва на съвременното общество, на това неолиберално и глобално в последните години общество, в което живеем, отбелязва режисьорът. Ибсен като че ли познава болестите на съвременния човек и от това, което той е предусещал в края на ХІХ век, в момента е изключително трудно да се освободим - кризата на личния живот, кризата в семейството, това, че личният комфорт и успех винаги изместват истината. И в този смисъл, ако "Хеда Габлер" за времето си е била извънредна пиеса, сега е по-скоро банална и абсолютно разбираема, добавя той.
И ето как неговата "Хеда Габлер" е един съвършено модерен, съвременен спектакъл за разяждащото и развращаващо неудовлетворение от живота, от любовта, от приятелството, от истинските чувства, а и от притворните такива. А самата красива и недостижима Хеда не само си играе с пистолетите на баща си, но и хладнокръвно, почти безгрижно ги подава на съсипания от измамните притворства на реалния живот Айлерт Льовборг.
Какво модерно и съвременно има в тази история? Конкретно в историята за играта на живот, лъжи и смърт - нищо. Но в сценичната история за празния откъм смисъл и желание живот на една ненамираща себе си и собствения си смисъл млада жена (а именно това е водещата нишка в образа на Хеда, която Ина Добрева пресъздава с пределна точност) то е извеждането на темата за нищото, в което живеем и неизвестно защо страдаме и нищото, в което се превръщаме. За тримата мъже около Хеда - Юрген Тесман на Благой Бойчев, съдия Брак на Васил Читанов и Айлерт Льовборг на Ивайло Драгиев, това все още не е ясно. Те и тримата живеят с мисълта, че са нещо или че ще станат нещо - трескавата убеденост на Ивайло Драгиев като Льовборг, че е написал книгата на живота си, която ще промени света; прикритата арогантна горделивост на Благой Бойчев като Тесман и циничната самоувереност, че всичко в този свят се продава на Васил Читанов като съдя Брак. А всъщност в огледалната стая, в която преминава сценичният им живот (сценография Ралица Тонева), всичко е измамен, виртуален образ на смисъл и живот. Може би единствено искреността и вярата на Теа, която Биляна Георгиева играе толкова чисто и категорично, са възможен вариант на друг смисъл и друг живот. Може би...


Сладкият живот в нищото - Благой Бойчев и Ина Добрева в сцена от спектакъла

Ина Добрева в ролята на Хеда Габлер

Животът във виртуалния свят - Ина Добрева и Ивайло Драгиев

Васил Читанов в ролята на съдия Брак


 
 

ЕЦБ определи допустимите отклонения в курса лев/евро

автор:Дума

visibility 508

/ брой: 132

Без такса смет за закъсали фирми

автор:Дума

visibility 192

/ брой: 132

Близо 30% е сривът в износа извън ЕС

автор:Дума

visibility 177

/ брой: 132

За "отслабването" на един вирус

автор:Аида Паникян

visibility 325

/ брой: 132

Датата

автор:Дума

visibility 213

/ брой: 132

Държавата на "Големите птици"

автор:Ина Михайлова

visibility 2219

/ брой: 131

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ