Лицемерие в нещастието

Свидетели сме на поредната доза лицемерие в нещастието. Защото дори и то се превърна в политическа тема.
Наводненията в Испания взеха над 200 жертви, безспорно това е трагедия. Цяла Европа и различни световни организации "страдат" - някои може би искрено, други - по протокол. Започнаха да обещават и изпращат помощи. На една западноевропейска държава с висок стандарт на живот (особено в сравнение с нашия).
Няма нищо лошо да помогнеш на някого в беда, дори е благородно. Но какво се случва със същото това благородство, когато подобно бедствие се случи в някоя бедна държава, каквато е например Куба? В този случай всички целокупом започват да обвиняват комунистическия режим и агенциите веднага разпространяват кадри от кални пътища, хора, опитващи се да спасят мебелите си, опечалени, загубили близките си. Тезата, която се внушава, е една: "Ако бяха демокрация, това нямаше да се случи!"
Но се случи. В една демократична европейска държава. Снимките по медиите показваха същото като кубинските. Защото пред природните стихии всички сме равни. Само политиците не го разбират. И последователите им с промитите мозъци.
Никой не е застрахован, че утре някой ураган няма да връхлети неговата държава, град или село. Независимо дали живее в САЩ, Китай, Виетнам, Камбоджа, Индонезия, Коста Рика или, където и да е.
Не бива да се обвинява някое правителство, че не е взело достатъчно мерки, защото има неща, които са непредвидими - не можеш да си вземеш къщата с мебелите на гръб и да се преместиш, докато опасността отмине. Но може да има солидарност и помощ за всички.
Нека и България да се включи към страните, които ще изпратят помощи за Испания, все пак там живеят немалко наши сънародници, но нека не забравя и собствените си граждани, защото наводнения стават и у нас. Всяка година. Тези хора обаче остават забравени или изолирани.
Пред нещастието всички сме равни, но лицемерието прави някои "по-равни".