Ловът започва

"Доживяхме", "Дочакахме", "Най-накрая дойде денят" - с това започват разговорите между ловците през тази седмица. Първичните инстинкти се събудиха отново в близо сто и двадесет хилядното ловно братство. След шестмесечно прекъсване авджиите извадиха пушките, лъснаха ги, постегнаха облеклото и се подготвиха за нови подвизи. Завладени от тръпката да преследват, да надхитрят, да покажат умения и познания за природата, в предстартовата треска те отменят бизнес срещи, оставят семейни проблеми, зарязват любовници. Всичко се подчинява на "великия ден". На някои места са определили и жертвеното животно. По традиция се дава курбан за слука и берекет. Пазарена е и селската музика.
Сутринта някои ще се гмурнат в слънчогледовите ниви и ще чакат с трепет прелета на гургулиците и гривеците, други ще се радват на красивия алюр и твърдата стойка на любимите си кучета.
До обяд кой каквото ударил, ударил. Пушките се закачват, сяда се на обща софра и започва безкрайният празник. Всеки ще разказва за слуки и несполуки, бивалици и небивалици. Ако няма лов, със сигурност ще има лаф. Истински ловец се става, не когато убиеш първия глиган, а когато се научиш да разказваш как си го направил. НАСЛУКА.