Лозан Такев е подготвил за печат предсрочни лозанки

Шестата поред книжка джобен формат, или "Предсрочни лозанки", напират да останат върху хартиен носител още в края на това лято и рано есента. И само ако земетресение или прогнозата от календара на маите се сбъдне, те ще секнат. Защото животът е немилостив, той ги подрежда, както тече - немилостиво към читатели и потърпевши. Последни научни публикации ни уверяват, че светът няма да свърши през 2012 г., а ще съществува поне още 70 века. Може би толкова, колкото е решил да управлява в България Бойко Борисов чрез своята политическа партия ГЕРБ. При това положение вече не се знае кое е по-доброто за Балканския полуостров - краят на света през декември 2012 г. или след 70 века, още с човека от Банкя и ГЕРБ.
Колкото повече се сгромолясват имиджът и рейтингът на партии, лидери, коалиции, на политици, министри, заместник-министри, народни представители, калинки от правителството, толкова повече се вдига търсенето и рейтингът на лозанките, които вече са над хиляда, издадени в общ тираж вече пет-шест хиляди екземпляра, печатани преди това във вестниците ДУМА, "Ретро", "Минаха години", "24 часа", "Софийски бюлетин" и като книжки в джобен формат, удобни за четене в превозните средства, на пейката в парка, докато чакаме градския транспорт и на опашката за някоя административна услуга, за пенсия...
Не е имало друго правителство, което така близко да е било до предсрочните избори с начина, по който управлява страната... Не става въпрос само за замразените доходи на населението и увеличените заплати на управляващите, не става въпрос за престъпността, образованието, културата, мутризацията в политиката, не става въпрос за темите на сутрешните телевизионни блокове, мненията на социолози, политолози, на избирателите - всичко това ни тласка към предсрочни избори още тази година. Особено, ако джибрито е истинско... Нищо, че до изборите ще бъдат създадени поне още десетина нови политически партии, които ще искат да спасяват отечеството.
Даже да няма предсрочни избори, има предсрочни лозанки. Горните изводи влязоха в дневния ред на едни бъдещи извънредни предсрочни лозанки, които не са проста художествена измислица или сатирична приумица на автора им, а малко скромно литературно огледало, в което всяка сутрин се оглежда денят, в който протича животът ни - такъв, какъвто сами ни го планират, предвиждат, творят управляващите, американският посланик, Европейският съюз, шепата олигарси, които с пълни шепи окрадоха общото... И, общо взето, както казва един приятел сатирик - вече общото е взето... Всеки ден, всеки час, всяка минута лозанките обикновено не изпреварват събитията, те вървят успоредно с тях и са отзив и дневник на времето и действителността, която сами и вкупом всички ние пишем. Остава само да ги прочетем, преди да влезем за пореден път в тъмната или прозрачна стая, пред урната, в избирателната секция, в деня на размисъл, за да е по-малко горчив остатъкът от живота ни, преди да влезем наистина за последен път в самата урна...