Лукино Висконти разказва историите на обикновените хора

Италианският културен институт в София, съвместно с "Арт фест", Дома на киното и "Хемус филм", организира в рамките на "София филм фест" ретроспектива на филмите на именития режисьор Лукино Висконти от днес до 31 март, научи ДУМА от Таня Петрова. След представянето на реставрираното копие на филма "Гепардът" на 11 март в зала 1 на НДК в присъствието на блестящата актриса Клаудия Кардинале, изпълняваща главната роля, следват прожекциите на други шедьоври на маестрото на италианското кино в "Одеон" и Дома на киното в София.

Граф Лукино Висконти ди Модроне е роден на 2 ноември 1906 г. в старинна къща в Милано. Детството му преминава между домашния театър на семейството, уроците по музика, отглеждането на коне и пътешествията из Северна Африка и Европа. Когато навършва 30 години, заминава за Париж и благодарение на близката си приятелка Коко Шанел се среща с Жан Реноар, чийто асистент става малко по-късно. По време на фашисткия режим в Италия, Висконти се включва в съпротивата срещу Мусолини.
През 1942 г. Лукино Висконти снима дебюта си "Натрапчивост" по мотиви от известния роман на американския писател Джеймс Кейн - "Пощальонът звъни винаги два пъти". Филмът се смята за един от шедьоврите на неореализма. Критиката определя текста като обикновен криминален роман, но италианският режисьор създава специфичен, наситен с психологизъм киноразказ за живота на обикновените хора. Малко след премиерата Висконти заявява: "В киното ме доведе преди всичко задължението да разказвам историите на обикновените хора. Опитът ме научи най-вече на това, че човешкото същество, с неговата самостойност и външен облик е единственото, което действително може да изпълни кадъра, че заобикалящата среда се изгражда от него, от живото му присъствие и от страстите, които го вълнуват." 

За да събере истории от живота, Висконти обикаля Италия, среща се с най-бедните прослойки на обществото и винаги подчертава левите си убеждения, които в младостта му често стават пречка за творческите му изяви. В резултат на наблюденията му през 1948 г. се появява полемичният, почти документален филм "Земята трепери" (екранизация по романа на Джовани Верга "Семейство Малаволя"), с прекрасна визия, но заснет на сицилиански диалект, което затруднява възприемането му. По-привлекателен за публиката е "Най-красивата" (1951) по сценарий на Чезаре Дзаватини - изследване "зад кулисите" на филмовия бранш, с великолепното превъплъщение на Ана Маняни в ролята на майка, вманиачена по медийното бъдеще на малката си дъщеричка.
През 1954 г. Висконти снима първия си цветен филм - "Чувство", с великолепната Алида Вали, който ще бъде прожектиран на 1 април от 18.30 ч. в Дома на киното, съобщи Таня Петрова от Италианския културен институт. Лентата разказва една история за любов и смърт по времето на битката при Кустоца (1866), която завършва с поражението на пиемонтските войски, нанесено им от Австрия. Тази творба на Висконти съдържа голямо символично значение за патриотичните ценности, свързани с периода на италианското Рисорджименто, което ще доведе до Обединението на Италия, а неговата 150-а годишнина се чества тази година. "Чувство" бележи обрат в кариерата на Висконти и критиката го възприема като предателство спрямо традициите на неореализма.
От знаменитата тройка бащи на неореализма, която включва още Роберто Роселини и Виторио де Сика, като че ли именно Лукино Висконти най-бързо се отдръпва от придобиващата популярност естетика на бедността и документалната достоверност при разказване на историята, отбелязва Светлана Дамянова. В "Чувство" грандиозната историческа фреска се превръща във фон за разгръщането на една частна драма. Този филм поставя началото на поредица от сложни, впечатляващи кинотворби, наситени с психологическо напрежение и упадък на нравите, които критиката и публиката приемат със смесени чувства.
През 1957 г. деликатната любовна история "Бели нощи", вдъхновена от романа на Достоевски, печели "Сребърен лъв" за режисура от Венеция, а в главните роли са Марчело Мастрояни, Мария Шел и Жан Маре. Междувремено Висконти поставя много театрални спектакли, а също и опери. Години по-късно е установено, че е режисьор на 66 театрални спектакъла, 2 балета, 2 опери и 14 филма, припомня Владо Трифонов. 
През 1960 г. се появява шедьовърът "Роко и неговите братя" (удостоен със Специалната награда на фестивала във Венеция) - разказ за живота на бедно семейство, в духа на Достоевски. Това е първата среща на Висконти с Ален Делон. Сътрудничеството им продължава в "Гепардът" (1963), който печели "Златен лъв" във Венеция и "Златна палма" в Кан. Създаден по едноименния роман на Джузепе ди Лампедуза, филмът се фокусира върху драмата на залязващата аристокрация в лицето на принц Фабрицио Салина (Бърт Ланкастър), в годините на борбата за обединението на Италия от края на ХIХ век. Клаудия Кардинале прави наистина запомняща се роля (също както и в следващия филм на Висконти - "Неясните звезди на съзвездие Голяма Мечка"), Ален Делон е номиниран за "Златен глобус", а "Гепардът" се превръща в емблема, характеризираща епохата, въпреки че е разказ за отминали времена.
Важно място във филмите му от следващите години заемат изследването на човешката душа и критическият анализ на обществената реалност. Философ или историк, без значение за определенията, Лукино Висконити придава на киното особен, дълбок и поетичен смисъл. За него лентата е пространство за едновременно съществуване на няколко жанра, а филмът - място за уединение с личните преживявания на гледащия.
Голяма част от кинотворбите на Висконти са екранизации по известни произведения на италианската и световната литература. Сред тях са популярни заглавия като "Чужденецът" (1967, по Албер Камю) и "Смърт във Венеция" (1971, по Томас Ман).
В творческата му биография след "Гепардът" следават изключителни филми, повлияли духа на времето. "Залезът на боговете" (1969) търси корените на упадъка, жестокият и поетичен "Смърт във Венеция" е изповед и интимно изследване на собствения живот на Висконти, а "Семеен портрет в интериор" (1974) - разказ за отчуждението в съвременното семейство.
Лукино Висконти получава сърдечен удар по време на снимките на филма "Невинният" (1976), по романа на Габриеле Д`Анунцио, в който внушенията за загуба и самота достигат връхната си точка. Малко след като гледа първия монтаж на филма, италианският режисьор приключва земния си път.

Програмата

Дом на киното
25 март - "Роко и неговите братя", 26-и - "Най-красивата", 27-и - "Гепардът", 28-и - "Смърт във Венеция", 29-и - "Лудвиг" (с пауза), 30-и - "Семеен портрет в интериор", 31 март - "Невинният".

"Одеон"
26 март - "Роко и неговите братя", 27-и - "Най-красивата", 28-и -  "Семеен портрет в интериор", 29-и - "Невинният", 30-и - 18 ч. - "Лудвиг" (18 ч., с пауза), 31 март - "Смърт във Венеция".

Всички прожекции са от 18.30 ч. Основна цена на билетите - 7 лв., намаление за ученици, студенти, пенсионери - 5 лв., абонаменти за 7 филма в Дома на киното - 30/20 лв.