Лятната програма на Софийската опера

Летните спектакли на Софийската опера се превърнаха в истински големи празници на оперното и балетно изкуство на България. Многобройни са гостите от страната и чужбина, които идват от хиляди километри в София специално за спектаклите на Софийската опера.
За първи път на три сцени тази година Софийската опера предлага изключително богат и разнообразен летен афиш. На историческия площад "Св. Александър Невски", където през 2014 г. за първи път пред храма бе представена версия на оперната суперпродукция на "Борис Годунов" от Мусоргски на акад. Пламен Карталов и Софийската опера, сега театърът отговаря на огромния интерес на публиката с нова премиера - операта "Набуко" от Дж. Верди.
Лятната фестивална програма на Софийската опера обогатява традицията на сцената за "Опера в парка" на Военната академия. За седми път ще бъдат представени класически шедьоври от балетния и оперния репертоар.
А традиционните Вагнерови седмици продължават на основната сцена на Софийската опера с "Тристан и Изолда", след като през месец май за пети път в последните години бе представена тетралогията "Пръстенът на нибелунга", за което ДУМА писа, само няколко месеца след сензационния й успех в Германия.
Дербито между Вагнер и Верди, което  продължава повече от два века, си заслужава вниманието и интереса към творчеството им и заради бунтарската същност, присъща и на двамата гении, подчертава акад. Карталов. И допълва: Има една много емоционална и съдбовна фраза в операта "Набуко" от Маестрото на италианската революция Джузепе Верди, която се свързва с днешната демографска, политическа, духовна и икономическа криза у нас: "О, Родино моя, красива и изгубена..."
Връзката с плача и стоновете от Хора на евреите от "Набуко" е метафорична с днешното време, когато на родната ни земя се раждат толкова много таланти, хора с огромна енергия от различни слоеве, но поробени от безгрижието, пренебрежението към ценностното, от политическата, икономическа и културна родна безпътица. А плодът от съвкупността на материалното и духовното творчество създава културата на една нация, а без култура каква нация е тя..., заключава директорът на първия ни оперен театър. Затова като призивен камбанен звън и като от Храм на Спасението избрахме да звучат посланията от "Набуко".