Лявото обединение и неговите душмани

Ако човек направи грешката да приеме страстите в социалните мрежи като истинското отражение на менталното състояние на обществото, може да се удави в море от злоба, съскане и упорити интриги. Точно на такива виртуални инквизиции е подложена идеята за голямо ляво обединение, което да се яви на следващите избори.
"Шепа предатели", "превратаджии", "подмяна, измама, гавра", "хората бяха излъгани", "реваншисти, гадини, предатели" - това са част от писъците, които надават едни и същи хора. И вероятно смятат, че това е израз на политическа святост и непорочност.
Точно заради това ми се иска хладно, безпощадно и прагматично да огледаме въпроса с лявото обединение.
На последните избори БСП взе 151 000 гласа. Катастрофален резултат. Това го каза и Корнелия Нинова. Историческо дъно. За първи път левицата падна под кошмарната граница от 20 депутати. И това е така, защото в последните три години БСП правеше едно и също. Едно и също до втръсване. Резултатът: хората не оцениха това като постоянство или последователност. Напротив - наказаха го жестоко.
Левицата на последния вот се яви разпарчетосана, скарана, воюваща с абсолютно всички, в изцяло насипно състояние. И цената за този политически провал я плащат левите избиратели. Които не излязоха да гласуват. Те обявиха стачка. И, мисля, че можем да ги разберем...
След такава историческа катастрофа само пълен наивник или глупак може да твърди, че БСП не бива да се променя. Напротив - промяната беше неизбежна и най-красивото е, че вече не може да бъде спряна.
Промяната е дълъг процес, няма да е лек, но началото започва с обединение. БСП беше длъжна да затвори фронтовете в левицата, защото те я обезкървяваха. И най-лошото - обезличаваха я. От опит знам колко е сладко да воюваш за титлата "най-ляв в България", но се оказа, че това е игра с нулев резултат. Битката не доведе до подем, а занули всички леви партии. И това е голям проблем. Защото когато левицата е слаба, градската десница влиза във възход. А виждаме какво е там - абсолютна безпринципност, епична некадърност, сглобка след сглобка, евроатлантизъм до повръщане и всякакви останали тъпотии.
БСП - горда, самичка, изолирана - от един момент нататък щеше да носи отговорност за тези десни управления, защото не прави абсолютно нищо, за да ги спре. Прекрасно е да си винаги прав, но каква полза от това, когато си пета политическа сила и нямаш думата нито за управлението, нито за политиката.
Лявото обединение е идеологическа конструкция. Това е началото на друг подход в лявото пространство. На едно ново сътрудничество, което да върне левия вектор в сериозната игра. И БСП нито продава, нито предава себе си. Напротив - след тези избори всички леви партии осъзнаха, че без БСП не може да има ляво обединение и заради това диалогът се оказа възможен. Добронамерен, равноправен и смислен. Както никога досега.
Всичко останало водеше не просто извън парламента, но и до тотално изличаване на левицата от политическия живот. И не мога да се отърва от кошмарното усещане, че всички душмани на лявото обединение всъщност искат точно това.