Люпете семки

Доживяхме. Най-после догонихме и изпреварихме ЕС. Излязохме на първо място в една класация на Евростат. А то все висим на опашката - най-бедни, най-отчаяни, най-бързо изчезващи… Оказа се, че водим класацията по производство на тикви и кратуни. През миналата година сме били отгледали цели 130 000 т.
При тази новина как да не ни обземе сърцеразтупващо чувство на национална гордост. Вече не сме страна на чушките и доматите, с които някога заливахме пазарите на Източна Европа. Нека си ги отглеждат комшиите. Това всеки го може. Друго нещо са тиквите и кратуните - за тях майсторлък се иска.
Евростат явно нарочно е избрал деня, в който да ни зарадва с духоповдигащата си статистика - навечерието на дивашкия келтски Хелоуин, превърнал се в празник на всички правоверни и самоуверени европейци. Пред него българският Ден на народните будители бледнее. А може би брюкселските статистици и нашите баш-европейци са съзряли някаква скрита и неуловима за простия българин връзка между двата празника.
Тиквите и кратуните не са какви да е "плодови зеленчуци", както по научному ги наричат. Те не служат само за засищане на червото, а разпръскват светлина. Нали в нощта на Хелоуин правят от тях фенери. Въобще имат широк спектър на битово приложение. Будят порив към практичност - залог за успеха на всяко модерно европейско общество. Вадят заспалото балканско, славянско, православно и мюсюлманско население от неговата зловредна съзерцателна наклонност. Изтеглят го до висините на съвременните европейски ценности. Затова посланието на Брюксел в Деня на будителите е всеки да си хване тиквения фенер, да си нахлузи страховитата маска и тогава най-сетне ще се почувства пълноценен интегриран европеец.
Има и друга вероятност - със своята класация от Евростат са искали да поздравят нашия премиер с прякор Боко тиквата. Някой буден герберопоклонник трябва да им е издал държавната тайна за любезното прозвище, дадено му от коленопреклонното население. Дано Тиквата, известна с тънкото си чувство за такт и благовъзпитаност, се е сетила да благодари на Брюксел за деликатния поздрав.
Нищо чудно с нашата палма на първенството в тикво- и кратунопроизводството господата да са вложили дебел намек, адресиран към нашите стабилно управляващи. Те до рамене са запретнали ръкави и с яки мишци готвят домакинството на българското председателство на ЕС. Сега е моментът да покажат цялото си усърдие по европеизирането на държавата и нацията. Тъкмо затова със светещите тикви се обвързва Хелоуин с Деня на будителите. Тук ръка за ръка вървят не само лъскането на столицата, но и духовността на масите. Не случайно за отговорник по гостоприемството бе избрана маститата и поливалентна Лиляна Павлова. Тя знае как да стяга редиците - от горе до долу. Няма да остави нито държавата, нито народа "да се върнат във феодалното робство", накъдето ги тласкала "дивашката опозиция" на социалистите.
И понеже става дума за духовност, сиреч - за знание, целокупното герберство се е погрижило и за това. Кои сме, защо сме и за какво се борим българчетата учат от малки. Четвъртокласниците например, които жадно поглъщат науката, събрана в учебниците на нова демократична България, четат в уроците по предмета "Човек и общество", че страната ни все още не е член на ЕС, но с всички сили се стреми към това "свободно пространство", където "вече членуват 25 страни". За родолюбивите образователни чиновници няма значение, че България вече 10 години пребивава в брюкселското пространство. Не бива да се лъжем обаче, че е това е пропуск. Те, тиквиничетата не пропускат. Доказателство за това са трите "реновации", които учебникът е претърпял в дългите години на тяхното управление - през 2009, 2011 и 2014 г. Впечатляващият факт, че още се борим за членство, нарочно е оставен без поправка. Така борческият дух на подрастващото поколение няма да гасне. Хитро и мъдро! Не всяка тиква може да роди подобно духоукрепващо управленско решение.
Не може да се отрече, че дружината на Тиквата се готви за председателството. Ако нещо не върви в подготовката, то е заради "диваците" в опозицията. Занимават се с дреболии като корупцията, вместо да работят за стабилността на държавата, за единството на нацията, за сплотяване на народа около уникалната власт на "плодовите зеленчуци". Тяхната уникалност блика отвсякъде. Бленуват за нещо, което в природата го няма - власт с всички удобства. Такъв комфорт няма нито в Европа, нито в САЩ. Там - особено напоследък, се разкъсват от противоречия, ежби, сблъсъци. До бой стигат. Но твърдят, че това е част от демокрацията. Нашите тикви, които ще посрещат целокупния европейски елит, явно още не са узрели за нея. За резил ще ни направят.
Но надежда има. За да оставят за себе си неизгладимо впечатление у еврогостите, добре ще е да ги посрещнат с тикви вместо с цветя. Вместо бонбони, да им предложат семки. Нека люпят. Ще угодят и на премиера. Нали това е любимото му занимание. И народът така прави.