Made in Дятково

Юрий Медведев,
Александър Федосов

Пенсионер от град Дятково, Брянска област, Григорий Малушин си пише със силните на деня. Той пише на президенти и премиери, министри и депутати, академици и лауреати на Нобелова награда. Въпреки че разбира, че това са хора заети, но той има работа от световен мащаб. "Нека населението на цялото земно кълбо знае, че само в Русия, и само в град Дятково в Брянска област, има устройство, което може да защити човека от много неизлечими болести, в това число от рак, СПИН, тиф, птичи грип и т.н.", твърди изобретателят.
И що за панацея е това? Оказва се, "магнитна вода". Ще кажет, че това е старо като колелото. За магнитната вода са спорили още преди 20 години. Интернет е пълен с различни устройства за намагнитване и всяко е защитено с патент. Но новото е добре забравено старо, смята Малушин. Още повече че щедрият Роспатент и на него му е дал патент.
Разбира се, всеки изобретател е убеден, че неговото произведение е най-доброто. И Григорий Малушин очаквал, че ще има опашка от желаещи да претворят идеята му в живота. Та на човечеството се предлагало щастие, избавление от всички болести. Но желаещи неизвестно защо не се намерили. Затова пък все по-дебела ставала папката с отказите от чиновниците. Например от министерството на здравеопазването му отговорили, че за да се използва какъвто и да е метод на лечение, е необходимо разрешение от Росздравнадзор. Иначе вместо полза може да се получи вреда. Изобретателят обаче нямал разрешение, той не го бил и искал.
След като не получил признанието на чиновниците, Малушин решил, че има само един изход: да пише нагоре.
Какво иска той? "Необходима е личната помощ само на президента и премиера", пише изобретателят. И това трябва да бъде "провеждането със заповед на клинични апробации в Института по онкология, в онкологичните отделения в болници с редовно постоянна информация от министър Голикова за резултатите за ефективността на лечението на болните, лекувани с магнитната вода на Малушин."
Освен това "апаратите на Малушин трябва преди всичко да се внедряват във всички учебни заведения, всички административни сгради, медицински учреждения, театри" и т.н. Списъкът е дълъг. И накрая, необходимо е в медиите да се съобщи за "моите световни, патентовани в Русия изобретения, които нямат аналози в целия свят".
- Ние сме отворени за всички изобретатели - заяви пред "Российская газета" сътрудникът на Фонда за съдействие на развитието на малките предприятия в научно-техническата сфера Александър Мамохин. - Готови сме да подкрепим всеки, но при едно условие: създавайте малко предприятие и дайте конкурсен проект. Годишно ние финансираме около 2000.
Уж пътя на Малушин е точно за тук - та той е и генерален директор, и генерален конструктор в своето малко предприятие. Той обаче не вярва на никакви фондове. Казва, че може би ще продаде изобретението си в чужбина.
- В Русия нямаме проблеми с изобретенията - казва президентът на иновационния консорциум "Ведущая група", ексминистърът на иновациите Юрий Лебедев. - Винаги сме имали много такива. Вечният ни е проблем е внедряването им. А сега е още по-тежко, защото бизнесът няма желание да използва новите разработки, но главното е, че няма специалисти в сферата на иновациите. Тези, които да могат да определят кои проекти трябва да се избират, в кое е изгодно да се инвастират пари. Никой не иска да рискува сляпо. Още повече че иновациите са най-непредсказуемият бизнес. Тук е много голям рискът от грешки.
А са необходими много такива мениджъри. Във водещите страни на един изобретател се падат 5-7 иновационни мениджъри, готови да помогнат за внедряването на новите идеи. В Русия на един мениджър се падат 50, че и по 100 изобретатели. В резултат се получава парадоксална ситуация: бюджетът започна да отделя пари за иновационен бизнес, но няма кой да ги усвоява.


По данни на консултативната служба на Роспатент през 2010 г. е имало близо 42 хиляди заявки, издадени са почти 21 000 патента. Експертите оценяват по три критерия: доколко ново е изобретението (проверява се дали има в техниката същото нещо); изобретателското ниво (творческият принос на изобретателя), промишлената приложимост (готовността на предприятията да произвеждат този продукт).
Има още един критерий: техническият резултат, който може да даде изобретението. Но тук експертите се принуждават да се доверяват на авторите.