Магическото име на магическия човек - ген. Мицо Гетовски

Той можеше да е жив и днес. Щеше да е на 91 г. Неговият пръв помощник и достоен наследник през годините в командването на артилерията генерал-лейтенант Димитър Тодоров е в 95-годишнината си. И бодро размахва бастунката по конференции, ръководи ветераните в район "Оборище" и постоянно повтаря: "Дължа го на армията. Продължих започнатото от ген. Гетовски през 1960 г." Младият ген. Мицо Гетовски не е пръв командващ Ракетните ни войски и артилерията. Пръв командир на артилерията в новосъздадената Българска народна армия е участникът в Септемврийското въстание 1923 г., полковникът от Червената армия, ген. Иван Михайлов, следват генералите Ангел Ангелов и Иван Стефанов. Първата тройка е последвана от 35-годишния полковник Мицо Иванов Гетовски от с. Борован, Врачанско.
Много са и днес артилеристите и ракетчиците, които знаят и помнят, тачат по мъжки и по военному своя колега, началник и приятел ген. Гетовски. Не са малко и стигналите и надминалите го по звание и длъжност. Но никому не е прикачено най-точното, почти "народно звание" - "магически"! Българските ракетчици са общопризнати първенци във Варшавския договор. По пътя ни към НАТО една натовска страна, един поне учебен снаряд да бе дала на българските артилеристи, та да имат барем малко покритие думите и напъните им в изпълнение на командата "Бегом към НАТО!"...
Ген. Мицо Гетовски е роден на 8 август 1924 г. в бедно селско семейство. До спасителния 9 септември 1944 г. има още цели двадесет години. А идването му трябва да се подпомага. Тази истина борованчето Мицо, пък и всички мизерстващи, сякаш всмукват с порите си от живота. Основното образование, как да е, избутва. До обяд на училище, след обяд - кога на нивата, кога с кравата. Но гимназията е чак в Бяла Слатина, трябва квартира, такса, някой лев. Записва се, започва, прекъсва за година, работи по тухларниците, продължава... И няма как да не стигне до РМС. Приет е за член, избран е за отговорник на ремсова група още на 15-16 години. Родното му село не е откъснато от борбите за по-добър живот. Партийната и ремсовата организация имат 50-ина членове. Балкана са хванали и 14 партизани. Баща му също е ятак на отряд "Гаврил Генов", майка му и тя помага. Докато в началото на 1944 г. след провал младият Мицо става "Пашката", нелегален и партизанин в ІV чета на "Бачо Киро" от отряд "Гаврил Генов". От септември 1944 г. вече е член на партията. Следва участие в Първата фаза на Отечествената война като доброволец. Завърналият се от фронта Мицо Гетовски е изпратен в школа за запасни офицери, после продължава подготовката му като кадрови офицер във Военното училище. Следва Артилерийската академия "Дзерджински" в Москва. От 1959 г. полк. Гетовски става командващ артилерията. Постигнато е много. Но предстои стократно повече, на вратата на времето чукат Ракетните войски. Генерал Гетовски положи само началото. Напусна ни твърде млад на 12 февруари 1963 г. Генералско звание му е присвоено в края на 1962 г., за да стане и остане най-младият генерал - артилерист и ракетчик.