30 Октомври 2020петък17:44 ч.

Мъката да гласуваш в чужбина

Имаше пречки за създаването на изборни секции от различно естество във всяка от държавите

/ брой: 109

автор:Галя Кларк

visibility 1510

Изборната активност на българите в чужбина още преди 12 май се знаеше, че ще е доста висока. Тя можеше и да е много по-голяма, ако не бяха трудностите от бюрократичен характер, които попречиха на добрите намерения на стотици българи, пръснати по света. Особено във Великобритания.
Централната избирателна комисия в движение смени инструкциите си. В началото посолството ни в Лондон не спираше желанието на българите да събират писмени заявления и да ги изпращат в общ плик. Впоследствие обаче се оказа, че това е невъзможно. ЦИК реши, че всяко заявление трябва да е в отделен плик, с отделно пощенско клеймо. Дипломатите от посолството ни в Лондон се извиниха за недоразумението на хората от различните градове.

Изборите в Норич, Великобритания


На българите, чиято работа не е на бюро и на компютър, не им се занимаваше с търсене на адрес на посолство, купуване на пликове и марки и изпращане. По-образованите, които не се страхуват да попълват формуляри, попълниха електронното заявление. То събра много негативни коментари от диаспората в интернет, тъй като изискваше повече лични данни от писменото заявление. Има ли изобщо защита на личните ни данни, се питаха българите зад граница.
  
Докато се сменяха инструкциите

срокът си минаваше. Някои хора за по-голяма сигурност подадоха и писмени, и електронни заявления, с риск да се дублират. Огромна бе жаждата им да дадат гласа си и така да променят политическото управление в България, виновно в голяма степен за икономическата и образователна емиграция. Много българи обаче решиха, че няма да гласуват, защото не виждат как техният глас реално би променил нещата. Бяха прочели из форумите, че така или иначе гласовете на българите в чужбина нямат особена тежест.

Тежка българска опашка в изборния ден в Лондон


Междувременно на страницата на ЦИК се появи възможност по държави, градове и имена да се проверява колко, къде и кои са подали електронни заявления, а на страницата на Външното министерство можеше да се провери броят на изпратените по пощата. В крайна сметка усилията на българите по света дадоха следните резултати. Най-много секции имаше в Бурса, Турция - 24 (!), в Истанбул са 15, а в цяла Турция ще са 89. На второ място е Испания с 24 секции, Обединеното кралство и САЩ са с еднакъв брой - по 11 секции, а Гърция е веднага след тях с 10.
Във Великобритания тази година българите масово желаеха да гласуват, но не навсякъде успяха да съберат нужния брой заявления. В крайна сметка избирателни секции имаше не само в Лондон (две), но и в Абърдийн, Бирмингам, Манчестър, Единбург, Глазгоу, Норич, Колчестър, Чатам, Честър. За съжаление много гласове на желаещи се разпиляха, защото мнозина поискаха да гласуват в по-малки селища, където няма шанс за събиране на цели 100 заявления. Там, където заявленията останаха под 100, хората трябваше да пътуват или до Лондон, или до България.

Мнозина се отказаха

Ако хората в България знаеха колко трудно се организира секция в чужбина и колко много сънародници направиха съществени разходи, само и само да гласуват, ще погледнат с уважение на емигрантите.
Друг проблем беше, че формулярът на електронното заявление приемаше само на кирилица имената на градовете. При различно изписване на името на един град в посолството се получават заявления все едно за няколко отделни несъществуващи градове. И най-малката грешка в правописа се отразява на количеството гласове. Тези пропилени заявления можеха да се избегнат, ако формулярът приемаше изписването на градовете на латиница.  
Срокът за събиране на заявления бе 11 април, след което ЦИК и посолствата известиха къде ще могат да бъдат открити избирателни секции. И за българите в чужбина във въпросните щастливи градове започва ново изпитание. Защото тези секции нямаше да се направят с магическа пръчка, те

трябваше да се организират от посолството

с активното съдействие на местни българи доброволци.
Местните ни общества трябваше да намерят подходящи за гласуване зали, да мислят за охраната им, да получат разрешение от местните общини за гласуване в тези градове, да намерят основни (петима) и резервни (трима) членове на избирателните комисии. Да мислят за урни, за кабинки. Дипломати бяха командировани до съответните градове, за да установят контакт с община и полиция и да ги информират за изборите. Доброволците им помагаха. Проблем след проблем, урна, кабинка, запечатване на зала, всичко се решава, когато има воля. Илка Бикова от Норич е изпуснала възможността да подаде заявление, но гласува. Българи като нея, изпуснали възможността за подаване на заявления, можеха да гласуват там, където има секции, но трябваше да попълнят декларация в деня на изборите. Мнозина искаха да гласуват, но тези, които са над 10 години тук, са загубили представа какво се случва в родината и политическите им пристрастия са от началото на прехода. Дошлите обаче в последните години живо се интересуват от политическата ситуация в страната ни. Мнозина останаха с впечатление, че някой упорито поставя прегради и не желае те да гласуват. Затова трябва да се благодари на доброволците ни по света за всичко, което правят в името на каузата да не сме аполитични и да решаваме съдбините на страната си. Защото България е навсякъде, където има българи.   


Из форумите във фейсбук


Любомир, Великобритания:
Такъв бизнес никога не е имало, защото подаването на заявления по интернет се случва за пръв път в българската история. И освен това съвсем не е елементарно... Ако имаш късмет да получиш код по смс, може и да влезеш в изборния списък и да увеличиш шанса на българите от твоя град да образуват изборна секция.
Тежи ли гласът на българите в чужбина? Не! Това всеки експерт ще го каже. Смисълът от гласуването в чужбина е да се утвърждава българската идентичност, да се запази връзката между Родината и тези 1-2 милиона немили-недраги. И българската нация трябва да реши наистина има ли нужда от тези хора. Или само ще се задоволи с цинични подмятания зад гърба им.
За момента отговорът е един: член 26 на Констетуцията казва, че всички български граждани имат равни права и задължения, където и да се намират. Имат също право на глас. Засега.    

The_mad_mellon, САЩ:

Представата, че българите в чужбина нямат мнение, не им пука или нещо подобно, е внимателно планирана стратегия, подкрепяна негласно от всяко правителство и радваща се на чудесна подкрепа от страна на медиите. Българите извън България ИСКАТ да гласуват и този вот би бил много важен (все пак това са близо 2 мил. души, което е повече от 20% от населението). Тези гласове са трудни/невъзможни за манипулиране - ерго прави се всичко възможно гласуването да бъде мисия невъзможна. Особено в САЩ положението е трагично. Ясно, че не може да има избирателни секции във всички градове, но е и ясно, че никой няма да пътува 3 часа в едната посока, за да установи, че секциите не работят, нямат бюлетини и прочее глупости. Аз съм за електронно гласуване, но трябва да е сигурно, че няма да има подмяна на гласове. А това с подаването на заявления е откровена глупост и поредно доказателство, че управляващите НЕ ИСКАТ и не могат да допуснат гласовете отвън да им объркат играта вътре!
Мария Пейчева Карвър, Обединеното кралство:
Протичане на изборния ден в Лондон, към 12 часа местно време... опашка почти до Роял Албърт Хол. Проблемите в тази избирателна секция бяха напълно пресказуеми, но все пак ще опиша директните си наблюдения.
1. Има две огромни опашки, съпътствани от предсказуем безпорядък. Много хора пристигат и автоматично се отказват - всеки има ангажименти, а много хора просто не желаят да прекарат почивния си ден по този начин. Опашките са: една за тези, регистрирали се предварително, и една за тези, които подават декларация на място. Към 11:30 ч. в секцията влизаха гласоподаватели, чакали около 2.5 ч., ненаправили предварителна регистрация, и такива, чакали около 1 час, с направена регистрация онлайн.
2. Проблемно е това, че има хора, подали заявление онлайн, които се оказват в "другия" списък - този за секцията в Тотнъм, която е на около 20 км от посолството. Припомням, че за Лондон имаше над 1000 подадени завления, а за съседни общини - Тотнъм, Баркинг и Сатън - по около 200. Според тези бройки би трябвало да се разкрият 5 избирателни секции на територията на Голям Лондон (територия с 50 000 българи). Все едно Герман, Нови Искър и Железница да са една населено място - София.
3. Дописването на хора в списъка отнема най-много време от цялата процедура. Ако оставим настрана недостига на избирателни секции в Лондон, необяснимо е решението да се разпределят регистрираните на случаен принцип между двете - така поне половината, подали предварителни заявления, трябва да попълват нови декларации. Би било нормално подалите заявления за Тотнъм да бъдат вписани в списъка за Тотнъм, а дори и тези, подали за Баркинг, да бъдат вписани в списъка за Тотнъм, защото между двете общини има удобни транспортни връзки.
4. Пред секцията има напрежение. Опашките едва се движат.
 

И Великобритания обмисля пълна карантина

автор:Дума

visibility 129

Франция под карантина

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 207

Датата

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ