Максимални проблеми с Голямата красива формула за минималната работна заплата

Изчаках търпеливо да приключи драмата с определянето на минималната работна заплата (МРЗ) за 2027 г., като няколко пъти се опитах да подскажа на двете министерства, ангажирани с казуса – икономическото и социалното, че вървят по опасен и некомпетентен път:

1. „Адам Смит за високите заплати и малките печалби в България“. Публикувано във в. „Дума“ на 16 юли 2026 г. (https://duma.bg/adam-smit-za-visokite-zaplati-i-malkite-pechalbi-v-balgariya-n322443) и във в. „Труд“ на 18 юли 2026 г. (https://trud.bg/a/articles/za-visokite-zaplati-i-malkite-pechalbi-v-balgaria#google_vignette)

2. „Няма съвършена формула за определяне на минималната заплата“ – интервю във в. „Труд“ от 29 юли 2026 г. (https://trud.bg/a/articles/prof-boian-durankev-ikonomist-pred-trud-news-niama-savarshena-formula-za-opredeliane-na-minimalnata-zaplata)

3. „Мъглявината „Минимална заплата“. И как ПБ ще намалява бруталното неравенство?“, публикувано в „Клуб 24 май“ на 15 август 2026 г. (https://24may.bg/2026/08/15/мъглявината-минимална-заплата-и-к/

В интервюта по БНР и БНТ прогнозирах че в „Тристранката“ съгласие няма да бъде постигнато. Това вече е факт!

Как се стигна дотук и защо правителството на прогресмените подходи по най-неубедителния начин
Моята оценка на ходовете на прогресмените не е положителна. Оказаха се зле подготвени като макроикономисти, финансисти и приложни социални политици. Дано само аз мисля така за тях. Ето защо виждам поне три удара в гредите, но без топката да попадне в мрежата:

1. Първи удар в гредата. С промените в Бюджет 2026 по предложение на МС парламентът официално отмени автоматичния механизъм, според който МРЗ се определяше като 50% от средната брутна заплата за страната. На 24 юли 2026 г. НС прие окончателно Бюджет 2026, в който депутатите изрично гласуваха отмяната на автоматичната формула (50% от средната брутна заплата) до изготвянето на изцяло нов механизъм. На 31 юли 2026 г. Законът е обнародван в Държавен вестник и на 1 август 2026 г. промените влизат официално в сила, с което МРЗ остана „временно замразена“ на текущото си равнище от 620,20 евро до приемането на новите правила. Това е все едно да извадите двигателя от движещ се автомобил с обещанието, че след месеци ще намерите по-добър. Впрочем, така тръгна и СДС след 1990 г., когато се захвана да „разгражда“ старата система, но не знаеше каква да бъде новата.

2. Втори удар в гредата. Министърът на финансите Гълъб Донев предложи МРЗ да бъде 50% от средния размер на основната работна заплата на 12 август 2026 г. Това се случи по време на негов брифинг в Министерския съвет след провеждането на първото заседание на междуведомствената работна група (с участието на правителството, синдикатите и работодателите), на която бяха обсъдени критериите и промените в Кодекса на труда. Тази внезапна „формула“ на практика подсказа незабавно, че прогресмените държат да намалят повишаването на МРЗ, като почти я „замразят“. Естествено, първите редове на новобогаташите ръкопляскаха възторжено, докато отслабналите синдикати в галерията гледаха стресирано.

3. Трети удар в гредата. Министерството на труда и социалната политика, съвместно с Министерството на финансите, предложи и официално „договори“ механизъм на 17 август 2026 г. На тази дата се проведе третата ключова среща на междуведомствената работна група, на която правителството и „капиталово-социалните“ партньори уж постигнаха съгласие около формулата, базирана на четири конкретни показателя с равна тежест:

a. Индекс на цените на малката потребителска кошница – за измерване на покупателната способност и издръжката на живот.

b. Брутна медианна работна заплата – за определяне на реалното разпределение на възнагражденията в страната.

c. Брутна средна работна заплата – за отчитане на общия темп на растеж на заплатите.

d. Брутен вътрешен продукт (БВП) на един зает – за измерване на дългосрочната производителност на труда.

По принцип тази „Голяма красива формула“ (крада тези думи от Тръмп, но те напълно подхождат) изглежда аритметично лесна за пресмятане. И дотук, нищо повече!

a. Първо, понеже – за разлика от другите три показатели – отсъстват официални данни за показателя „брутна медианна работна заплата“. НСИ го измерва, но само веднъж на всеки 4 години чрез т.нар. „Изследване на структурата на заплатите“ (последното официално беше за 2022 г.). Тъй като държавата не може да определя ежегодна заплата с данни отпреди 4 години, в средата на август 2026 г. председателят на НСИ обяви, че благодарение на новите електронни регистри институтът спешно преминава към ежегодно и регулярно изчисляване на медианната заплата по сектори и области. В момента НСИ прави точно тези софтуерни и статистически изчисления, за да подаде „неизвестното“ число.

b. Второ, понеже са дадени „аритметично“ красиви равни тежести на всеки от показателите. Което е правилно само в един изключително частен случай – когато изходната база на МРЗ от 2026 г. е справедлива. Който в момента не съществува! Да поясня. Ако правителството иска да постигне по-висок икономически растеж за сметка на по-ниски разходи за работни заплати, ще предложи най-голяма тежест на БВП на един зает в комбинация с брутната медианна работна заплата. Обратно, ако правителството иска да намали неравенства в доходите, то по-голяма тежест във формулата ще имат брутната средна работна заплата и индекса на цените на малката потребителска кошница. Просто и логично!

c. Ако формулата е толкова добра, защо България ще остава едновременно най-бедната и най-неравната държава в ЕС? Това е неприятен въпрос. Но е правилният въпрос. Защото поставя под съмнение самата философия на прогресмените и „социалните партньори“.

d. Трето, понеже по предложение на финансовото министерство и след настояване на синдикатите беше решено долната граница автоматично да бъде размерът на МРЗ за предходната година (в случая 620,20 евро). Това гарантира, че дори икономическите показатели да се влошат, доходите на най-нископлатените работници няма да бъдат намалявани спрямо завареното положение. Но ако страната се появи рецесия или рязък икономически спад (икономиката е циклична), то този „минимален праг“ може да се окаже по-голям от „максималния таван“. Какво ще се прави в този случай?

e. Особено неприятно впечатление прави решението механизмът за МРЗ да се преглежда на три години. Това е твърде разредена като единствена оценка на адекватността на минималната заплата. За България по-добрият модел е ежегодна тактическа оценка и по-голям четиригодишен преглед като стратегическа посока. Причината е проста: минималната заплата е величина, която се влияе от показатели, променящи се много по-бързо от три-четири години — инфлация, производителност, средна и медианна заплата, безработица, издръжка на живота. Има и европейска логика. Директива (ЕС) 2022/2041 изисква държавите с минимална законова работна заплата да установят процедури за определяне и актуализиране на минималните заплати и предвижда поне веднъж на всеки две години да се извършва преглед на националните критерии за определяне и актуализиране на минималната заплата. За държавите, които използват автоматичен механизъм за индексиране, този преглед е поне веднъж на четири години. Моето предложение е да се разделят нещата на три нива: 1. Всяка година: автоматично изчисляване на минималната заплата по предварително определени показатели; 2. Всяка година: публичен доклад за адекватността — минимална заплата спрямо медианна и средна заплата, МРЗ в ЕС, издръжка на живота, производителност, заетост и неравенство; 3. На всеки 4 години: пълна независима оценка на самия механизъм — дали формулата/правилата все още са подходящи и дали не дават нежелани икономически ефекти.

Все пак, каква ще бъде МРЗ за 2027 г. по тази нова формула?

Минималната работна заплата (МРЗ) за 2027 г. ще бъде в официалния диапазон между 620,20 евро и 672,80 евро. Този конкретен „коридор“ беше окончателно обявен от Гълъб Донев на 21 август 2026 г. след приключването на финалните преговори в рамките на тристранната работна група.
Долната граница е 620,20 евро. Това е настоящото заварено ниво на МРЗ, което служи за защитен праг и гарантира, че доходите няма да спаднат.
Горната граница е 672,80 евро. Изчислена е на база на новата четирикомпонентна формула чрез индексиране на показателите от НСИ (инфлация на малката кошница, медианна заплата, средна заплата и производителност).
За сравнение, ако старата автоматична формула (50% от средната брутна заплата) не беше отменена, МРЗ за 2027 г. щеше да достигне 690,44 евро.
Въпреки че механизмът и границите са договорени, социалните „партньори“ нямат консенсус за точното число. Бизнесът и работодателите настояват увеличението да бъде минимално и близко до долната граница — около 650 евро. Синдикатите (КНСБ и КТ „Подкрепа“) настояват за максимален ръст, насочен право към горната граница от 672,80 евро или малко над нея. КТ „Подкрепа“, която поиска по-радикален таван от 750 евро. Основният аргумент на КТ „Подкрепа“ за искането на по-висок диапазон (между 692 и 750 евро) е, че бързото приемане на нова формула крие рискове и за 2027 г. трябва да се договори еднократна фиксирана сума, докато механизмът се прецизира. Другата им сметка показва, че чистата сума, която работещите получават при заварената МРЗ от 620 евро, е малко над 500 евро след данъци и осигуровки, същевременно издръжката на живота в страната вече надхвърля 750 евро. Поради това таванът от 750 евро бруто е социално необходимият праг, за да не изпаднат 360 хиляди работещи под прага на бедността.
Според официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) към август 2026 г., натрупаната инфлация от началото на годината (юли 2026 г. спрямо декември 2025 г.) възлиза на 3,7%. Затова, за да се елиминира напълно инфлационният натиск от началото на годината, минималната работна заплата (МРЗ) в момента трябва да стане 643,15 евро (при заварено базово ниво от 620,20 евро). Сравнението е по двата официални индекса на НСИ. (Чрез общия индекс на потребителските цени натрупаната инфлация е 3,7%., т.е. МРЗ трябва да стане 643,15 евро; чрез хармонизирания индекс поради различната тежест на стоките, използвана за международни сравнения в еврозоната, натрупаната инфлация по този показател е малко по-висока – 4,1%., т.е. МРЗ трябва да стане 645,63 евро. Интересен факт е, че изчислената сума попада почти точно по средата на официално договорения коридор за следващата година (€620,20 – €672,80) и съвпада много плътно с първоначалната позиция на работодателските организации (АИКБ), които предложиха стъпка от около 650 евро именно с довода, че тя покрива текущата инфлация без да натоварва излишно бизнеса.

Какво пропуска Голямата красива формула за МРЗ?

Голямата красива формула измерва инфлацията, производителността и заплатите. Но тя не измерва най-големия проблем на България: концентрацията на доходите. Формулата вижда цената на хляба, но не вижда кой изяжда по-голямата част от филиите.
А през последните три десетилетия делът на доходите на най-богатия 1% в България почти се удвоява. Казано на обикновен език: когато икономиката произвежда все повече богатство, все по-голям дял от него се качва към върха на пирамидата. А Голямата красива формула се прави така, сякаш това изобщо не се случва. Представете си лекар, който следи температурата, пулса и кръвното налягане на пациента, но отказва да измери кръвозагубата. Точно така изглежда механизъм за МРЗ, който отчита инфлацията и производителността, но не отчита неравенството.
Прогресмените, събрани от най-различни партии, движения и организации, в своята премиерна презентация обещаха намаляване на неравенството. Това беше правилен подход. Правилен, понеже България страда с най-ниски доходи при наемната работна сила в Европейския съюз и понеже има най-голямото неравенство вътре в страната.
Това се доказва от оценки на Евростат за средните почасови разходи за труд (Hourly Labour Costs) през 2025 г. в цялата икономика. Показателят включва брутните заплати и работодателските осигуровки и други разходи за труд. Средно в ЕС се заплащат 34.90 евро/час. Средно в еврозоната: 38.2 евро/час. Работният час на българина се оценява на 12 евро. Средният работен час в ЕС струва 34,90 евро. Това означава, че три часа български труд струват приблизително колкото един час средноевропейски труд.

Според мен не е достатъчно коректно МРЗ да се определя само като функция на средна заплата, медианна заплата или производителност, ако не се отчита динамиката на разпределението на доходите.

Графиката, която показвам, е много показателна. За България делът на доходите, получаван от най-богатия 1%, нараства от около 9-10% през началото на 90-те години до около 17-18% през последните години, което е едно от най-високите равнища в Европа. Това означава, че съществена част от създадения доход се концентрира в най-горната част на разпределението. България се намира значително над средното европейско равнище и над САЩ.

Ако през 1991 г. най-богатият 1% е получавал около 9% от националния доход, а днес получава около 17-18%, къде е отишла разликата? Очевидно не е отишла при минималната работна заплата.

Оттук следват няколко важни извода:

1. Ако неравенството расте, средната заплата става все по-лош ориентир. Средната стойност се влияе силно от високите доходи. Ако доходите на горния 1% растат много по-бързо от останалите, средната заплата се увеличава, без това да отразява реалното положение на работниците с ниски и средни доходи. В такава ситуация средната заплата расте, БВП на човек расте, но долните 30-40% от работещите могат да получават относително по-малък дял от новосъздадения доход. Следователно механизъм за МРЗ, базиран само на средни показатели, може да създава илюзия за сближаване.

2. Медианната заплата е по-добра база, но дори тя не отчита напълно концентрацията. Медианната заплата е в логиката на европейската Директива за адекватни минимални работни заплати. Причината е проста, понеже средната заплата показва какво се получава „средно“, докато медианната показва какво получава „типичният работник“. При високо неравенство медианата е много по-информативна от средната стойност.
Но да предположим: медианната заплата расте с 5%, производителността расте с 5%, доходите на горния 1% растат с 20%. Тогава формално механизмът работи, но разпределението продължава да се измества нагоре към върха.
Следователно възниква научният въпрос: Трябва ли МРЗ да гарантира само минимален доход или трябва да осигурява и относително участие в икономическия растеж? Това вече е въпрос на политическа икономия, а не само на трудова икономика.

3. Възможен коректив
Ако целта е ограничаване на социалната поляризация, формулата би могла да включва коефициент, отразяващ неравенството:

където индексът на неравенство може да бъде:

- дял на горния 1%;

- дял на горните 10%;

- коефициент на Джини;

- съотношение S80/S20.

Така при нарастваща концентрация на доходите МРЗ автоматично би нараствала по-бързо.

От иконометрична и социалноикономическа гледна точка не е напълно обосновано МРЗ за 2026 г. да се използва като единствена база за бъдещ механизъм, ако се игнорира нарастващото неравенство в разпределението на доходите. Особено за България, където, както показва графиката, делът на доходите на най-богатия 1% е нараснал значително от началото на прехода насам. По-адекватен подход би бил МРЗ да се обвърже не само с медианната заплата и производителността, но и с показатели за разпределението на доходите. Това би позволило част от плодовете на растежа да достигат и до долната част на трудовото разпределение, а не само до върха.
И като заключение, използването на МРЗ за 2026 г. като механична база (620 евро) предполага, че разпределението на доходите е социално неутрално. При положение че делът на доходите на най-богатия 1% в България почти се е удвоил след 1991 г., подобен подход подценява необходимия компенсаторен размер на минималното възнаграждение и не отчита преразпределителния ефект на нарастващото неравенство. Уместно е формулата за МРЗ да включва коректив, базиран на показатели за концентрация на доходите.


*Целият анализ вижте в блога на автора: 
 https://greybeards.substack.com/p/4dc