Малък разпад

Поредната малка партия загуби партиен кадър, след като харизматичният за НФСБ на Валери Симеонов, Димитър Байрактаров, обяви, че става независим кандидат за депутат. Внезапната предизборна новина беше последвана от сериозни упреци като при развод на доскоро любящи един друг родители на бедно отроче. И в "Движение 21" На Т. Дончева върви подобен процес, напуска го местна лидерка от Благоевград. Ако трябва да сме хронологично точни, първи бяха учредителите на Реформаторския блок. Клонираха се на три. Упреците между тях бяха толкова разгорещени, че човек се чуди дали някога е имало спойка там. 
Традиционно партиите и коалициите се разпадат или преди избори, или веднага след тях. Причината е главно в надеждата за позициониране във властта. Преди избори първи напускат онези, които не виждат себе си "печелившия кон" в листите на партиите си. И колкото е по-малка една партия, толкова повече са наранените партийни чувства на изпадащите. Абсолютно излишни са обясненията, в които се казва, че няма "нищо лично". В реалната политика всичко е лично. Дори заявените принципи плахо следват личната представа на всеки един от кандидатите за политици. Вдясно практиката на разпада продължава. Заради бъдещето, в което се вижда или не се вижда всеки от лидерите. Там е "заровено кучето". В листите, поредността на номера и възможните коалиции, в които някой може да се реализира и по министерски начин.
Депутатът Байрактаров съществуваше в режим на неясна подкрепа на ГЕРБ. Едва ли това е причината за неговия предизборен ход. Някъде другаде е скрита вътрешната му обида - че изпада, че е отхвърлен или нежелан от лидера си или от лидерите си. И колкото си по-несъществен в електорално отношение, толкова болката е по-сериозна. Защото става дума единствено за власт. Власт днес, власт утре, а ако може завинаги.