Мълчаливите хора

Стела Богомилова

Броят им расте повече от жертвите на страшна болест или войната. Мълчаливите хора общуват с "да, господине" и "да, госпожо" в работата, магазина, случайните срещи със съседа. Мълчаливите хора чуват "говора" от телевизионния екран, от радиото, разбират езика на цветята и кучетата, които отглеждат внимателно, спомнят си думите на лицата от снимките...  Но мълчаливите хора само чуват. Те не разговарят. Имат катинар на устата.
Потъват далеч, където никой и не предполага. Те са недостижими в посока "надолу" и "навътре". Забравят добрите думи. Сетивата ги болят. Страда душата им. Отдавна са спрели да чакат някого, даже не искат внимание.
Мълчаливитв хора са без роднини. С много близки погребани. Често имат деца, но все едно нямат. Не ходят на кино. Нито на дълги разходки. Не могат да плачат със сълзи. Вътрешният им говор е спрял.
Но мълчаливите хора не вегетират. Те са самият самотен, неизказано тъжен и плашещ живот.
Мълчаливите хора не са непременно стари. В много страни едни от най-неговорящите са младите хора. Те имат университета си, самостоятелното си жилище, работните си задачи и колелото си. Имат всичко, което им пречи да говорят.
Мълчаливите не се боят от края на живота. Очакват го всекидневно и търпеливо, без особен размисъл.
Мълчаливите хора не стигат до секс, алкохол, престъпления и безумие. Те са отвъд човешките страсти. Просто са много тъжни от живота в клетка и много уплашени от живота извън нея.
Те не вярват в никого. Освен в бога. Нямат финансови проблеми, нито всекидневни приятелски контакти.
Не четат. Не пишат. Не рисуват. Поръчват от време на време една и съща храна. Заглеждат се в една точка в минутите на душевна умора. Навън може да се усмихнат приятелски, но вътре сърцето им е разплакано. Не търсят психолози, защото не могат да говорят нито за друг, нито за себе си. Защото не смеят да обвиняват.
Вечерите стоят на тъмно. Банално прехвърлят самоубийствените си представи.
Мълчаливите хора никого не търсят. И никой не ги търси освен за сметки и пари.
Неочакваният звън на телефона ги стряска. Спят по малко и живеят на забавени обороти. Монотонно. Еднообразно. Със затихващи функции.
По статистически данни в САЩ, 27% от хората живеят сами, докато през 1920 делът им е бил само 5%. В Ню Йорк те са приблизително една трета от жителите. Същата тенденция важи и за Канада и е дори още по-изразена в Европа - 58% от хората в Стокхолм живеят сами, стойност, която се счита за най-високата в Европа.
В много градове тенденцията е трайна.

фейсбук