Малките болници

Малките болници. В наши дни всеки ги пренебрегва. Докато не опре до лечение там. Само че онези, които вземат големите решения, не знаят или са забравили, че в малките болници спасяват живот. Човешки живот!

За необходимостта от тези болници се говори отдавна, но властимащите първо тях орязват. Като трън са им в очите. Големи дългове имали... Колко да са големи? Общо около 100 милиона лева. Почти  колкото която и да е голяма болница в София, например. Но малките болници поемат тежестта на хроничните болести на около една четвърт от българското население. Поемат и ударите на извънредни обстоятелства - катастрофи, епидемии, пандемия... Няма изненади - у нас всеки прави какво иска с малките. Така е и с малките болници. Затова са обезкървени - нямат лекари, нямат сестри. Принудени са хора в пенсионна възраст да работят, а интерес от младите няма. Логично - всичко се прави така, че малките да бъдат задушени, притиснати в ъгъла. Ръцете на общините са вързани - могат само за ремонти и апаратура да помагат. Иначе винаги могат да сменят ръководството - във всеки закон има вратичка. 

Днес е в град Кубрат, утре - другаде, вдругиден - на трето място. Оказва се, че е много лесно, като детска игра, да бъде фалирана малка болница. Само че като няма болница в една община, няма да има и хора. А като няма хора, няма и икономика. Но кой мисли толкоз надалеч?

Рецепта ли? Комай само едно е лекарството за тези болници - да не са търговски дружества. Това лекарство може да се комбинира и със статут на защитени за болниците в отдалечените и труднодостъпни райони. Необходимостта от тези лечебни заведения и от опита на работещите в тях ще се разбере до няколко седмици, когато задуха севернякът, а снежните виелици затворят пътищата.

Нищо малко не е за пренебрегване. Малките болници - още повече. А убийството им може да убие немалко политици.