Малкият принц на големия лов

Славчо Ненов

Не само любим ловен обект, но и най-масовият в нашата страна е пъдпъдъкът. Има години, когато отстрелът му надхвърля 350 000 птици. Тази най-дребна кокошоподобна птица у нас тежи средно 100-120 г и достига максимално до 150 г. Дължината на тялото е около 20-22 см, а размахът на крилете - 32-35 см. Оперението му отгоре е кафяво с множество охрени щрихи и тъмни петна. Отдолу тялото е едноцветно, жълтеникаво на цвят, като гърдите са по-тъмни. Има малки полови различия. Мъжките птици имат на подбрадието и гърлото тъмно триъгълно петно, ограничено откъм гърдите с тясна светла ивичка. Гърдите им са едноцветни. При женските гърлото е светло, белезникаво на цвят, а гърдите са с тъмнокафяви петънца и точки. В полет пъдпъдъкът може да бъде сгрешен само с ливадния дърдавец, който е световно застрашен вид, включен в Червената книга на България и защитен у нас. Пъдпъдъкът се отличава от него по своето масивно и късо тяло. Краката му са къси и не се подават зад опашката. Излита поединично, с характерен звук. Лети бързо и стремително, ниско над земята. Полетът е праволинеен. Ливадният дърдавец излита почти безшумно, лети по-бавно, ниско над земята, сякаш всеки момент ще кацне, полетът му не е праволинеен. Краката му са дълги и винаги се подават зад опашката. Тялото му е удължено, а надкрилията са ръждиви на цвят.
Пъдпъдъкът е разпространен в Европа, Азия и Африка. На север гнезди дори в част от Скандинавския полуостров. Зимува в Централна Африка и Южна Азия. Типичните му местообитания са откритите селскостопански площи, заети от зърнени и фуражни култури. Среща се и в ливади, поляни, пасища, пустеещи земи. У нас е разпространен повсеместно. Гнезди до 1600 м в Рила. През летните месеци, при продължителни засушавания, съчетани с високи температури, мигрира в райони с по-голяма надморска височина. Той е единственият прелетен вид от срещащите се у нас кокошоподобни птици. Идва у нас през април, отлита през септември-октомври.
Пъдпъдъкът е наземна птица. Рядко се вдига в полет. В повечето случаи се притиска към земята, докато опасността премине. Защитната му окраска го прави незабележим, дори и сред ниските стъбла на стърнищата. Мъжките и женските живеят самостоятелно. Активен е през деня, но се храни най-интензивно в сутрешните часове и късно следобед. През горещата част от деня почива, скрит във високата растителност.
Храната му е разнообразна. Храни се със семена на треви, плевели, житни растения. Улавя и безгръбначни животни от земята - бръмбари, скакалци, дървеници, мравки, паяци, червеи и мекотели. Животинската храна преобладава през гнездовия период и в менюто на младите птици. През есента основна храна са семената на културни и плевелни растения.
Пъдпъдъците пристигат у нас в края на април и началото на май. Веднага след пристигането си мъжките птици заемат своя гнездова територия и започват да токуват. Песента им е много характерна и се чува на голямо разстояние. Пъдпъдъкът е моногамна птица. По изключение някои мъжки се чифтосват с повече от една женска. Женската строи гнездото си най-често в окрайнините на селскостопанските площи. То е малка трапчинка, постлана със суха трева и пера. Разположено е сред обработваеми площи, ливади и затревени пустеещи земи. У нас най-голям процент от гнездата са в есенниците и във фуражните култури до първото им окосяване. Гнездовият период е от май до юли. Единични гнезда могат да бъдат намерени и през август. Броят на яйцата в мътилото е 7-15, понякога до 20. Мътенето продължава 17 дни. Малките са гнездобегълци. Нарастват бързо. На 11 дни вече подхвръкват от земята. Остават с майката до 5 седмична възраст, след което живеят самостоятелно. На около 2 месеца вече имат размерите и теглото на възрастните птици. Пъдпъдъкът има много висок размножителен потенциал. Половата зрялост настъпва на 2-3 месечна възраст. През лятото у нас гнездят и млади пъдпъдъци, излюпени през април в Африка, а през август младите мъжки, излюпени у нас, също се включват в размножаването. Прелетът на юг започва още през септември. Някои по-късно излюпени пъдпъдъци остават у нас и до края на октомври. Птиците, които не са се подготвили за прелета, остават да зимуват в България, но трудно преживяват зимата и малко от тях оцеляват.
Неприятелите на пъдпъдъка са същите като при останалите кокошоподобни птици. Понася загуби от механизацията и химизацията в селското стопанство. Неблагоприятно се отразява върху числеността му промяната в структурата на селскостопанските площи и масовият улов с мрежи по време на прелетите. В Германия, Холандия, Белгия, Дания и Австрия той е забранен за лов заради намаляване на числеността му.
Пъдпъдъкът е разрешен е за лов от 13 август до 30 октомври.