Мандат на спасението

Макар на тазгодишните парламентарни избори коалицията "БСП за България" да остана трета политическа сила, сега с иницативата да забави връщането на мандата до актуализацията на бюджета БСП изкочи с цяла обиколка пред останалите партии, включително пред изпреварилите я на изборите. Досега такъв случай в най-новата ни история май не е имало: обречен мандат за сформиране на правителство да се пренасочи в крачка към спасяване от хаоса. БСП прилича на служител, който вместо панически да побегне от задимения и застрашен от пожар офис, запазва самообладание и взема пожарогасителя.

Ако в политиката може да се говори за творчески подход, удължването на мандата не за изначалното му предназначение, а за едва ли не спасителната актуализация на бюджета от парламента, е точно такъв подход.

С този ход БСП доказа и други неща. На всички е ясно, че условията на сегашната политическа криза актуализацията на бюджета е от висш интерес за държавата и обществото. Тя е като апарат за изкуствено дишане за един държавен механизъм, който спешно се нуждае от финансов кислород. Човек се пита защо с такава инициатива не излязоха други партии с вече даден мандат. И ако за ИТН това е простимо, защото са инфантилни самодейци в политиката, при ГЕРБ липсата на такава инициатива стои като антидържавно поведение. Те върнаха мандата си на минутата, явно изобщо не им бе хрумнало, че може да го използват и за полза роду, а не само за калкулиране на ползи за продължаване на мутренското им управление.

В този смисъл БСП убедително издържа теста за държавническо мислене. Което, впрочем, се отчита и от фигури, които не питаят особени симпатии към нея. И в най-пълна степен лявата коалиция оправда името си "БСП за България". Впрочем, такова държавническо поведение тя проявяваше и преди това с настъпателна антимутренска опозиция, с "Визия за България", предизборни програми, предложения в парламента, но пипалата на мафиотския октопод го душеха да стигне до масовото обществено съзнание.

БСП доказа защо е и социална партия. Инициативата ѝ е насочена към облекчаване на цели съсловия: пенсионери, медици, служителите на реда, малкия и средния бизнес. Без актуализация на бюджета безпаричието ще ги убие. Макар че за благодарост част от тях вероятно пак ще гласуват за тези, които не са предприели такава мярка за избавлението им.

Това е и зряла партия, защото в политиката е от възлово значение е да владееш изкустото на възможното, а не да отпускаш безпомощно ръце, ако максимумът е невъзможен. Мандатът ѝ едва ли ще сглоби правителство, но може да спаси задъхващия се държавен организъм чрез поставяне на апарата за паричен приток. Не случайно част от партиите дадоха рамо на инициативата ѝ и дори излязоха със свои идеи.

Разбира се, друга част ще се нахвърлят върху нея, че действа тясно партийно и вече трупа предизборни точки, преди още да е насрочена датата на изборите. Вместо обаче да измукват от пръстите си аргументи, тези партии трябва "на ръце да носят" левицата, защото с инициативата тя спасява и реномето на цялата политическа класа, което и без това падна до чертата на отрицанието.