Манолова: Законите ни са в полза на икономическите силните
В действащото законодателство на България е нарушен балансът между гражданите и икономически силните. То е изцяло в полза на монополни дружества, банки, колекторски фирми, мобилни оператори, бързи кредити и кредитни институции, коментира омбудсманът Мая Манолова. Тя представи днес изготвените от нея и екипа й промени в Граджанско процесуалния кодекс, които целят ограничаване на свръхправомощията на банките. Законопроектът ще бъде представен и пред правосъдния министър Цецка Цачева.
По сега действащото законодателство банките имат особени привилегии по чл. 417, т.2, която им позволява да издадат заповед за изпълнение въз основа единствено на едностранно съставено от банката извлечение от счетоводни книги и тази заповед подлежи на изпълнение, без длъжникът да е имал възможност да се защити, обясни Манолова. По думите й този режим не дава възможност на съдилищата да следят за неравноправни клаузи, както и за допуснати грешки при изчисляването на размера на дълга.
По този начин длъжникът е поставен в неблагоприятна позиция и е лишен от възможността да се защити.
Припомняме, че преди месец Европейската комисия задейства наказателна процедура срещу България заради нарушаване на европейското законодателство в тази сфера. Комисията даде на страната ни двумесечен срок за справяне с проблема.
С моя екип предлагаме баланс между икономически силните и субектите, обясни Манолова. В изготвянето на законопроекта са участвали адвокати, магистрати, неправителствени организации и експерти. Предлагат се няколко кръга от промени. Първият се отнася до осигуряването на възможност на съдилищата служебно да следят за наличието на неравноправни търговски клаузи. Това кореспондира и със задължението на банките по чл. 417 да представят и договора с длъжника, а също така и всички документи, които съпътстват договора. Това е първото ниво на защита срещу такива клаузи. Предлагат се общо 4 равнища на защита – с възражение, с атакуване на заповедта за изпълнение или по всяко време в рамките на исковото производство, добави омбудсманът и обясни, че вторият кръг от промени са свързани с възможността, длъжникът да спре принудителното изпълнение в случаите когато има неравноправни търговски клаузи или когато той смята, че задължението му не е изчислено правилно. Изключение ще има за държавата и общините в техните взаимоотношения с гражданите и в случаите когато става дума за работодател, който има задължения към работниците му. С документи за направени плащания, той ще може да спре производството срещу него.
Третият кръг от предложения са свързани с хипотезата при неоткриване на длъжника на посочения адрес и призоваването му чрез залепване на съобщение. Това бяха мерки срещу възможността гражданин да бъде осъден без да бъде информиран за това. В практиката се оказа, че във всички случаи, в които длъжникът не е намерен, със завеждането на исково производство и осигуряване на особен представител има случаи, в които длъжникът е платил, но представителят не знае и се случва той да плаща два пъти едно и също задължение. Предлагаме възможността когато длъжникът разбере за претенцията да може да спре производството с подаване на възражение, каза още Манолова.
