Маргарита Доровска: Българите се смеят дори над несгодите

Интервю на Альона НЕЙКОВА

• МАРГАРИТА ДОРОВСКА е родена в Плевен. Завършва "Културология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и Кралския колеж на изкуствата в Лондон със специалност "Куриране на съвременно изкуство". Реализира знакови индивидуални и групови изложби и проекти в България и чужбина. Създава и промотира селекция на видео изкуство от Централна и Източна Европа, посветено на прехода. През 2005 г. организира в Русе международната среща "Култура за структурно развитие" като част от Берлинската конференция "Душа за Европа". От 2016 г. е директор на музея "Дом на хумора и сатирата" в Габрово.

• ---

  
  В разгара на пандемията от КОВИД-19 в музея "Дом на хумора и сатирата" 1 април се празнуваше онлайн. Как сега ще бъде отбелязана тази дата, традиционно свързвана с усмивките и шегите, госпожо Доровска?
  - С нова постоянна изложба, посветена на историята на габровския хумор, с експозиция на невъзпитаните карикатуристи от "Прас прес", с блестяща лекция за сатирата на един от най-ерудираните и сладкодумни карикатуристи у нас - Чавдар Николов, и с концерт на купонджиите от The Blue Jam Ways. Входът е свободен и всички са добре дошли.
  - Имате ли наблюдения дали именно на 1 април хората се забавляват повече, използват ли максимално този знаков ден от календара?
  - Тези, които мислят позитивно, могат да намерят по нещо забавно във всеки ден от годината. Но 1 април е чуден повод да провокираме и тези, дето имат нужда да поотупат от прах чувството си за хумор. Не ги жалете, шегувайте се с тях.
  - На какво най-много се смеят българите?
  - Българинът има невероятно чувство за хумор и успява да се смее и над забавните моменти в живота, но и над несгодите.
  - Кое е по-ценно - да подаряваш усмивки или да получаваш?
  - Двете вървят заедно, няма как да отговориш на усмивка с друго.
  - Колко истина има във вицовете и шегите за пестеливостта и пресметливостта на габровците?
  - Много истина. А най-сладкото е, че с шегите си габровци предупреждават целия околен свят с кого си има работа.
  - Вярно ли е, че Адам и Ева са габровци?
  - Казват, че много им се е искало да са, но в Габрово било малко каменисто за райска градина. То всеки може да стане габровец - в музея имаме кратък инструкционен курс.
  - Ръководеният от вас "Дом на хумора и сатирата" става на 50 години. Малко или много са те за такава институция?
  - Много спечелени приятели, много изкуство, много усмивки сме събрали в тези петдесет години. Но ние сме готови да векуваме и поне за хумора сме твърдо на мнение, че максимата на Мечо Пух "колкото повече, толкова повече" важи с пълна сила.
  - Кой е най-ценният експонат в музея?
  - Според медиите - яйцето Габерже. Според нас - корпусът от творби на Борис Димовски, на Тодор Цонев, на Стоян Дуков. Произведенията, наградени със "Златен Езоп" през годините.
  - Казват, че Габрово е градът, който си има кораб в гората. Как ще коментирате този факт или това е една от легендите за столицата на хумора?

• 

  
  - Това не е легенда. Габровското чудо "Кораб в гората" е построено върху горист хълм, за да не може да потъне. Сградата се свързва с името на Пенчо Семов - виден български индустриалец, председател на управителните съвети на 18 фабрики, основател на 3 банки и застрахователни компании, един от създателите на Българското търговско параходно дружество, акционер в Суецкия канал, най-големият дарител в Габрово след Васил Априлов. "Варненци погодили номер на габровския фабрикант Пенчо Семов и го отстранили от председателството на Българското търговско параходно дружество. Той се засмял и се заканил да построи такъв кораб, който ще надживее техните "корита". И много скоро построил огромна триетажна вила. Четвъртият етаж - кораб от стоманобетон: палуби с перила, кръгли прозорчета, комини и нос, устремен към Киселчова могила. Проектирал го инженер-архитектът Николай Гръблев от Габрово", свидетелства Петър Проданов в своята книга "Истински габровски шеги".   
  - Какви хора посещават "Дом на хумора и сатирата"? У кого експозициите в него предизвикват по-голям интерес - у българите или у чужденците?
  - Музеят е посещаван от хора с изключително разнообразен профил - започвайки от най-многобройните: ученически групи и семейства с деца, индивидуални посетители на всякаква възраст, чужденци, но и по-специализирана аудитория - художници, писатели, изследователи. Не мога да определя кой проявява по-голям интерес към изложбите ни... Може би се впечатляват от различни неща. Любими на всички са габровските шеги, както и изложбите с карикатура и смешна фотография.
  - Кога и на кого бихте препоръчали да се погледне в кривите огледала на музея?
  - На всеки, който е готов да се подложи на "габровска пластична хирургия" - с кратък ефект, но само срещу билетче за музея.
  - Кой се забавлява повече, щом престъпи прага на "Дом на хумора и сатирата" - децата или възрастните? Имали ли сте случай, когато посетителите са си тръгвали по-намръщени, отколкото са били, преди да влязат в музея?
  - Децата се забавляват винаги, възрастните - ако не са загубили способността да се връщат в детството. Имали сме случаи възрастни да играят сами, без деца за алиби, в детската зала. За шест години един или два пъти съм попадала на истински кисели хора, които влязоха и излязоха от музея с еднакво ниво на мизантропия.
  - Какви тайни пази художественият музеен фонд "Хумор на народите"?
  - Съвсем скоро ще повдигнем още завесата. Точно преди рождения ни ден разбрахме, че един много голям и важен за нас проект е получил подкрепа по Норвежката програма. Предстои да реновираме цял етаж и да покажем ключови сатирични произведения от колекцията ни.
  - "Дом на хумора и сатирата" в Габрово вече близо две години посреща и хора с двигателни увреждания. Защо беше важно да монтирате съоръжения, които да позволяват и на посетители в инвалидни колички да стигат до всички нива на музея на улица "Брянска" 68?
  - "Дом на хумора и сатирата" е един от музеите в България, регистрирани в АХУ като достъпна за хора с увреждания среда. Проектът, който реализирахме през 2020 г. с монтаж на хоризонтална платформа и закупуване на стълбищен робот, всъщност допълва и надгражда предишни два - първия, осъществен през 2007 г., включващ изграждане на асансьор и рампи за достъп, и втория, последвал през 2016 г., с който е изградено санитарно-хигиенно помещение, пригодено за хора в инвалидни колички, подобряващо продължителното им пребиваване в музея, свързано с посещение на публични изяви, както и подсигуряващо тяхната равнопоставеност и социалната им интеграция. Вярвам, че всички наши усилия в тази посока ще доведат до промяна в себеусещането и социалната включеност на самите хора с увреждания.
  - Има ли "Дом на хумора и сатирата" аналог или е единственият в света?
  - Във времето, когато все още се изчиства концепцията какво точно ще представлява нашият музей, в международен план сродни институции съществуват. Това са предимно функциониращите интернационални конкурси за карикатура в Бордигера, Маростика, Толентино (Италия), Акшехир (Турция), Кноке-Хейст (Белгия), Монреал (Канада), Скопие (Югославия), Западен Берлин (ФРГ) и пр. През 60-те години на ХХ век съществува летящата идея за създаване на Музей на карикатурата към някой от тези салони. В италианския град Толентино, където от 1961-ва се организира салон на хумора в изобразителните изкуства, успяват да я уловят и да учредят Музей на хумора през 1970-а.  
  Идейната концепция за габровския "Дом на хумора и сатирата" е оригинална, новаторска, глобално прицелена, но предопределена от местната специфика. Стефан Фъртунов, основателят и първи директор на музея, работи с изключителен замах. Както пише в негово писмо от 24 май 1972 г.: "...ще развием следните основни отдели: световната и наша карикатура, сатира в иконата, пластична сатира, хумор в етнографията, киното, театъра, народното творчество, словесното творчество, кукерство, специализирана библиотека на литература за хумор и сатира предимно на чужди езици, онова, което се издава в света. Ще установим контакти с всяка една националност (под покровителството на ЮНЕСКО), с всеки жив творец в тая област. Към музея проектираме сатиричен театър-вариете, кинозала за прожектиране на комедийни филми - късометражни (по подобие на кино "Култура" в София). Във връзка с това ще развием и помощна дейност. Ще създадем научна група, за да осигурим на хората възможност за развитие, публикации на монографии и др. По-късно ще създадем хумористично списание-алманах на най-хубавата карикатура (подборка от хумористичните списания), ще се организира биенале на карикатурата (...)" И той довежда до успешен край цялостната амбициозна идейна концепция.
  Музеи на хумора съществуват, но няма друг, който така пълно да обхваща различните проявления на хумора и сатирата в световен мащаб.
  - Лесно ли се оглавява такъв музей, госпожо Доровска? Кои са най-големите трудности и предизвикателства, с които се сблъскахте като директор на "Дом на хумора и сатирата"?
  - Музеят има отличен екип, колегите са най-големият късмет, който извадих, идвайки в Габрово. В града има изключително подкрепяща общност - и в местното управление, и в бизнеса - хора, които ценят "Дом на хумора и сатирата" и се гордеят с него. Понякога се изумявам от неспособността на централната власт да приеме, че толкова важни и амбициозни неща могат да се случват извън София. И се ядосвам, че всичко се случва ненужно бавно, сякаш имаме по два живота на разположение.
  - Докъде стигна създаването на Център за съвременно изкуство "Кристо и Жан-Клод" в Габрово?
  - Проектът е сложен на релси и няма връщане, колкото и обструкции да се създават по пътя. Подкрепата на местно и международно ниво е безусловна. Предстои община Габрово да получи сградата на бившия Текстилен техникум. Тогава проектът наистина ще има плът и кръв, ще стане много по-осезаем.
  - Може би не всеки знае, че хумористичната столица на България разполага (за всеки случай) и с резервно място - имам предвид планетата Габрово, открита на 1 април 1976 г. и кръстена на името на града. Помага ли този факт жителите на града да са по-спокойни, по-усмихнати и да посрещат философски несгодите на модерния свят?
  - На 1 април 1976 г. украинският астроном от Кримската астрофизическа обсерватория Николай Черних открива нова малка планета в Космоса и я именува на града, прочул се с хумористичния си фолклор и традиции. Новооткритата планета получава регистрация и името Габрово в Центъра за малки планети на Смитсоновата астрофизическа обсерватория, САЩ.  
  Да знаеш, че ако се наложи, имаш резервно място, на което да отидеш, със сигурност прави живота по-спокоен. Но успоредно с това, в рамките на 25-ото Габровско биенале, с художника Даниел Божков обследваме възможността за отглеждане на краставици на Марс. Работим с един от най-добрите агро институти в света - този към университета Корнел, в щата Ню Йорк, както и с местни габровски краставичари.
  - Ще спрат ли някога да бъдат актуални думите на Радой Ралин "Светът е оцелял, защото се е смял"?
  - Девизът на музея "Дом на хумора и сатирата", подарен ни от Радой Ралин, винаги ще остане актуален. В ключа на инфлацията и на темата на Биеналето "Икономия на средствата", ще цитирам и други негови думи: "Смехът си остана най-стабилната валута през вековете. Не тръгвай без нея на път!"