Масоните - тайното оръжие за смяна на властта

Подготви Христо Георгиев

Има една тема, по която се говори рядко и по традиция под сурдинка и тайнствено - масонството в България и участието му в политическия живот. Някои автори лансират тезата, че масонството у нас било аполитично и надпартийно, а всъщност цялата му надпартийност е в употребата на всяка партия за собствените му цели - тайни или явни.
Малко известен факт е, че Великата Ложа на България, основана през 1917 г., е имала пряко и дори ръководно участие в Деветоюнския държавен преврат срещу правителството на БЗНС през 1923 г., в убийството на Стамболийски и завземането на властта от профашистките партии, довело до тежки последици за България в течение на десетилетия. Най-точен вероятно е акад. Александър Теодоров- Балан, който също е бил масон: "Свободните зидари не са партия, но простират своята работа в средата на всяка партия, както и повсъде вън от нея..."
Проф. Величко Георгиев (1931-2015) е един от най-добрите познавачи на масонството. Той разкрива изчерпателно процесите в него и не се притеснява да разкрие дълбоките противоречия, които го раздират още от възникването му в България. Особено голям интерес предизвикват изследванията му върху участието на масоните в Деветоюнския преврат и в масовите убийства в средата на 20-те години на ХХ в. Нещо, което още веднъж показва, че масонството е било свързано дълбоко с двореца, а и с върхушката на едрия капитал в България и Европа. Както ще се види в откъса, който ви предлагаме, авторът не спестява имена, а разкрива в пълнота злокобната роля, която играят масоните в българския политически живот по онова време. И само по онова ли?

 Из книгата "Масонството в България" на  проф. Величко Георгиев

 Като важен фактор за защита на интересите на българската буржоазия след Първата световна война се очертал Военният съюз. Дейци на ВЛБ (Великата Ложа на България - б.а.) като Ал. Протогеров, П. Мидилев, К. Николов и др. участвували в подготовката за неговото основаване, в създаването на тази офицерска организация. ВЛБ се свързала най-тясно с действуващото и запасното офицерство и с неговите организации. Представителите на офицерството в масонските ложи представлявали доста внушителна група. В това отношение била продължена традицията още от основаването на ложа "Заря" и на ВЛБ в годините на Първата световна война. А през разглеждания период велик майстор бил тъкмо полк. П. Мидилев. В редовете на масонското братство били привлечени секретарят на централното управление на ВС майор Н. Рачев, важният функционер на съюза Кимон Георгиев и др. Това създавало благоприятни условия за прокарване на масонско влияние сред офицерството.
ВЛБ съзнателно се стремяла да създава около себе си ореол на могъщ тайнствен фактор, да се саморекламира като важна сила в страната направо с Военния съюз. Връзките между ВЛБ и Военния съюз се поддържали чрез П. Мидилев, Н. Рачев, К. Георгиев, П. Златев, К. Николов и много други. ВЛБ съчувствувала на засегнатото от военните клаузи на Ньойския договор българско офицерство.   Както се знае, тогава България била принудена да се подчинява безпрекословно на съглашенците. През 1922 г. ВЛБ си осигурила силни позиции в ръководството на Военния съюз и в това на Съюза на запасните офицери. Това обстоятелство наред с други също улеснило координацията на всички струи на опозиционния буржоазен фронт.
В масонските ложи след войната, особено в София, най-дейни били ръководни дейци на ВМРО и на емигрантските организации на българите от Македония. За пример можем да посочим цял списък от имена начело с Ал. Протогеров. Това се дължи на обстоятелството, че националноосвободителното движение на българите от Македония било най-голямо и най-силно в сравнение с останалите потоци на българското националноосвободително движение тогава; на това, че въпросът за съдбата на македонските българи заемал централно място във външнополитическата дейност на българските правителства след налагането па Ньойския договор и на още ред причини. Свързаните с ВМРО и с емигрантските организации на македонските българи масони били групирани преди всичко в най-големите и най-силни столични ложи - "Зора" и "Светлина", които се ръководели от тях. Масони били членовете на задграничните представители на ВМРО. Изпълнителният комитет на македонските благотворителни братства, а после Националният македонски комитет до края на разглеждания тук период се оглавявали от масони. Масони работели и в другите организации на българските бежанци.
В служба на масонството били поставени също и някои представители на официалната, най-голямата църква в България - източноправославната, а също така и протестантската. Всички най-видни представители на протестантската църква в България начело с нейния ръководител пастор Д. Фурнаджиев били ръководни дейци на ВЛБ. От страна на православната църква във ВЛБ били привлечени предимно дейци, свързани с поддържането на отношенията й с държавната власт, или които работели в нейните учебни заведения и в разни църковни настоятелства. Тези и други, неупоменати тук факти, очертават ВЛБ като формация, която активно се месела в обществено-политическия живот на страната.
За спазване прилагането на Ньойския договор в България била настанена специална Междусъюзническа военна комисия. Някои от нейните служители били масони, с които българските свободни зидари установили връзки. Според едно свидетелство на 25 април 1921 г. англичаните-масони от английската част на репарационната комисия Едуард Ууд и Никол участвували в заседание на българска ложа. Тези връзки били използувани от българските масони и в борбата против земеделското управление. Вероятно те били един от каналите, чрез които през 1922-1923 г. буржоазната опозиция получавала информация за хода на напрегнатите преговори по репарационния въпрос. Навярно и чрез него тя получавала окуражителни насърчения в борбата против земеделския режим.
Изключително важен момент в следвоенната история на България бил държавният преврат на 9 юни 1923 г. Той бил подготвен с усилията на цялата българска буржоазия, подпомогната от международната буржоазия, а извършен от Военния съюз и Народния сговор. Отношение към преврата имала и ВЛБ. Засега много обстоятелства около нейното участие и отношението й като формация към деветоюнския преврат са забулени в дълбока тайна. Съществуват обаче сериозни податки, които позволяват да се постави началото на нейното разгадаване.
Военният съюз и Народният сговор, зад които стоели силни кръгове на едрия капитал, се ориентирали към насилствено сваляне на правителството на Ал. Стамболийски още през есента на 1922 г. От страна на Военния съюз много голяма полза за подготовката на преврата изиграли масоните запасни офицери и видни дейци на съюза. Н. Рачев (секретар на неговото централно управление), Кимон Георгиев, Д. Велчев, Л. Стоенчев и др. Те имали голяма заслуга за превръщането на Съюза на запасните офицери в легална форма на проявление на Военния съюз. В дейността си те били подпомогнати и улеснени от председателя на Съюза на запасните офицери ген. Ив. Луков. Тези обстоятелства улеснили твърде много създаването на общ фронт на т.нар. запасно войнство, ударната бойна сила на буржоазията в решителната фаза на борбата за отстраняването на земеделското правителство от власт.
Макар и малко на брой, но на ключови места, масони имало и в командването на доброволческата армия. Почти до преврата важен пост в Министерството на войната заемал великият майстор на ВЛБ полк. П. Мидилев. Началникът на гарнизона в Хасково подп. Пенчо Златев също бил масон. Позициите на масонската ложа в армията се засилили особено много, след като в средата на май 1923 г. на мястото на подалия оставка началник-щаб на армията полк. Н. Топалджиков бил назначен полк. Стефан Нойков. Според едно сведение от масонски произход, на този пост той бил назначен с удоволствие от цар Борис. Със сигурност може да се предположи, че пръст в това дело имала ВЛБ. Защото Ст. Нойков станал член на ложа "Заря" в началото на 1916 г. и продължавал да участвува в масонското братство и като началник-щаб на армията.
Един от изследователите на историята на деветоюнския преврат - Й. Митев, правилно посочва, че ролята на началник-щаба на армията полк. Ст. Нойков в подготовката и хода на преврата още не е изяснена. Съпоставянето на редица обстоятелства ни кара да смятаме, че възглавяването на щаба на армията от масона Ст. Нойков се отразило най-благоприятно върху подготовката и хода на деветоюнския преврат. В известен смисъл това дообяснява ускоряването на преврата, за да не бъде изпусната благоприятната възможност. Защото при възглавяването на военното министерство от неопитния родственик на Ал. Стамболийски К. Муравиев това означавало оглавяването на армията от опитния и умен началник-щаб. А като се има предвид ролята на военните масони, това в края на краищата означавало оглавяването на армията от ръководното ядро на Военния съюз. С това бил предрешен успехът на военния преврат. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че сред някои масони след преврата се оформило впечатлението, че цар Борис го извършил именно чрез началника на щаба на армията. Известните организатори и ръководители на преврата Н. Рачев, К. Георгиев, Д. Велчев, П. Златев и др. също били масони.
Масони играли роля и при създаването и дейността на Народния сговор - другия фактор, участвувал в извършването на преврата. Между тях били председателят на организацията проф. Ал. Цанков, професорите Н. Милев, Ян. Моллов, Вл. Моллов, Т. Кулев, дейците на буржоазните партии Б. Вазов, Гр. Василев, Я. Д. Стоенчев, военните масони и др. Масони участвували активно в обработването на общественото мнение против земеделския режим, в дейността по неговото дискредитиране в чужбина.
Деветоюнските превратаджии използували ВЛБ и за осигуряване на представители в правителствения екип. В това отношение се имала предвид практиката в западните капиталистически държави, където масони играели изключителна роля в правителствата и останалите държавни институции. На масона и същевременно председател на Народния сговор Ал. Цанков било възложено да стане министър-председател. Той от своя страна осигурил за кабинета масоните Я.Д. Стоенчев и Ян. Моллов. На 7 юни 1923 г. Н. Рачев поръчал на Ст. Мошанов да докара от Враца зетя си Цв. Бобошевски, за да бъде включен в кабинета като представител на Обединената народнопрогресивна партия. Масон бил и министър П. Тодоров - ръководен деец на Радикалната партия. Постът министър на вътрешните работи заел зап. ген. Ив. Русев - виден член на Народния сговор и същевременно масон. Димо Казасов - представляващ уж БРСДП, попаднал в листата на кабинета поради близките си връзки с масони и поради това, че бил на път да влезе в масонската ложа, което и направил през 1926 г. Така ВЛБ се оказала резервоар на министерски кадри за деветоюнските превратаджии. От всичко девет министри в кабинета на Ал. Цанков пет "случайно" се оказали масони. Масони взели участие и във формирането на държавно-политическата система на деветоюнския режим.
Всичко свидетелствува за активна авангардна роля на масоните в борбата за сваляне на демократичното управление на БЗНС и за установяване на диктаторския деветоюнски режим. Особено в случая е, че това те вършели не по заповед на ВЛБ, а като членове на други буржоазни политически организации. Затова ВЛБ се гордеела с "подвига" на масоните превратаджии.
Тесният кръг на масоните, специфичният режим в техните ложи, усвоената от тях тактика, възможностите за многостранни връзки с всички среди на българската буржоазия и нейните организации, култивираният там антикомунизъм, както и възможностите за връзки и общувания с видни представители на международната буржоазия направили от масонските ложи в България предпочитана форма за независимо от конституционните политически фактори проявление.
След деветоюнския преврат ВЛБ станала в известен смисъл особен управляващ фактор. Развитието на масонството в България навлязло в нова фаза.