Медийна солидарност

Протестираме. През последните няколко години това се превърна в такава тривиалност, че вече почти не предизвиква въпроси, че даже и солидарност. Протестираха учени, лекари, медицински сестри, полицаи, майки на деца с увреждания, пенсионери, учители и хора, "забравени" от държавата и останали без пътища, болници, вода, лекарства и близки... Всеки от тях би посочил различен повод, който го е изкарал на улицата, но истинската причина е една - калпаво държавно управление, превърнало се в частен интерес и лично коленопреклонение пред този или онзи. Забравих бройката на протестите, на които съм била ей така, в лично качество, защото ми пука. Резултат, уви, не виждам. 

Напоследък някой реши да ни вкара в екшъна. И се започна с разни акции срещу шпионажа и по-точно - в полза на Русия. Скандално мащабният теч на данни от НАП още в първите минути бе пришит на Москва, после - на частна фирма. "Разкритията" бяха направени толкова елементарно, пошло и наивно, че не стават дори за евтин крими сериал, чийто край знаеш още в третата минута. За капак на това човек с дългогодишен журналистически опит и в момента с нулеви властови позиции изкара часове с белезници. Видимо гласен за обвиняем, а после "понижен" до свидетел, бившият главен редактор на ДУМА Юрий Борисов се оказа замесен в скандал за шпионаж в полза на Русия. Да се чуди човек откъде той може да разполага с класифицирана или тайна информация. А що журналистки и медийни шефове си гукат с премиера по телефона... Там, ако някой посмее да разрови, може пък и да е интересно. Ама няма, защото Б.Б. е властта, а Главата на разследването (тази и бъдещата) явно умее да (не)слуша "страшни" неща. Властта и разследващите усетиха, че са се издънили и насочиха прожекторите другаде. Дали Юрий Борисов нямаше още да е "шпионин", ако новината за ареста му не бе превзела медиите?

Още неотшумял "шпионският скандал", и гръмна друг - новоназначен шеф на "Хоризонт" рязко се сети, че Силвия Великова е старши редактор, а не репортер или водещ. Неофициално се оказа, че причината е критичността й към Иван Гешев. Новината, че е свалена от ефир този път успя да събуди позаспалата журналистическа солидарност. В петък пред БНР се събраха стотици колеги, които питаха #Kой спря БНР. Истинско браво на журналистите от "Хоризонт", които застанаха зад повишено-понижената Великова. По ирония на съдбата сега Гешев ще трябва да разследва защо радиото е замлъкнало. Още от първия час гилдията бе убедена, че причината за творческата промяна не е "трудовата характеристика". Доказателството дойде, когато от БНР обявиха, че Великова е върната, но щял да се търси неин колега, който да осигурява плурализъм в ресора. За тези, които не си спомнят, подобен бе и казусът с Петър Волгин и "Деконструкция" - и на него му намериха контрапункт, а след известно време на "плурализация" предаването изчезна... И малко за солидарността - някои от същите, които тогава викаха "Махнете го", сега не искат натрапен плурализъм на Великова.

Петъчният протест успя да събере на едно място представители на лявата и дясната журналистика, хора от СБЖ и "свободни електрони". Някои от присъстващите побързаха да обявят, че недоволството не е продиктувано от конкретния казус, а от цялостната примка, която е започнала да се затяга около медиите. Да, обаче протестът бе точно заради конкретното лице. По-ранни поводи за солидарност така и не успяха да изкарат колегите, ако ще и да бяха точно толкова справедливи. Видимо Великова има за приятели и тренирани протестъри. А е и познато лице. Уви, колегиалната солидарност често работи само в услуга на известните. И все пак защитата на Великова доказва, че консолидирането работи. Общността е по-силна от индивидуализма, който всячески се опитват да ни натрапят.

Любопитно е какъв "плурализъм" точно ще й потърсят. Тя невинаги е права, но нима я чака съдбата на "Деконструкция"? В този смисъл протестът в нейна защита не е само до частния казус, а до общата опасност от външно кадруване в уж независимите медии. На фона на масовото венцехвалене на управляващите, съдебната власт и прокуратурата, Великова може да мине за различна и всяваща някакво разнообразие в позициите. 

Всеки сам определя собствената си свобода, в това число и медиите. Великова показа своята - вдигна телефона на Онзи, който решава всички проблеми с едно обаждане. Информира го. И ръководството на БНР показа своята свобода - не каза защо я маха, но чинно я върна, щом Онзи се обади. Толкоз за четвъртата власт и революционните журналисти.

Докато медиите оставят да бъдат "оседлавани" и впрягани в чуждите битки, винаги ще има желаещи да ги използват. Всички журналисти обаче са длъжни да се борят за свободата - не само своята, а и тази на другите, включително и на колеги, и на конкуренти. Защото колкото по-малко са островчетата на свободно мнение, толкова по-лесни за отстрел са оцеляващите на тях. Може да не харесваш някого, да не си съгласен с него, но неговите права и свободи са също толкова важни, колкото и твоите. Защото една птичка пролет не прави! А България има нужда от пролет и промяна!