"Мекото слънце" на Мария Донева

Името на тази млада наша авторка започна все по-често да навестява страниците на нашия печат. И за отбелязване е, че още първите й поетични появи бяха забелязани и посрещнати гостолюбиво в компетентните ни литературни среди. Подобна добронамерена обществена реакция не може да не импулсира и зареди с творческа енергия един начинаещ поет. Свидетелство за това е и новата стихосбирка на Мария Донева "Меко слънце", която неотдавна издаде "Жанет 45".
Това заглавие наистина говори за присъствието на едно многообещаващо литературно дарование вече в родното ни поетическо пространство. Изданието се състои от два основни цикъла: "Година в стихове" и "Меко слънце", което всъщност е и кръстник на книгата й. Съдържанието на първата част подсказва интересен творчески подход на авторката - плод на внимателни наблюдения върху поведението на отделните месеци и сезони от годината и тяхното опоетизиране. И съвсем естествено - настроението, което пораждат зимните месеци, е минорно, докато през пролетта е ведро и приветливо.
Същинската част обаче, сърцевината на тази стихосбирка на Мария Донева е основният цикъл "Меко слънце". В него тя е разкрила наистина своята емоционална, философска и творческа същност. За характера на своя лиричен Аз тя ни ориентира още в стихотворението си "Модерната поезия". В него усещаме дъха на лека и добронамерена ирония, която осъжда шеговито снобския стремеж на някои автори, дръзнали с хъс да манифестират на бърза ръка преклонение пред някои модерни уж нови стилно-художествени похвати в съвременната поетика.
По отношение на стилно-художествения и естетическия инструментариум Мария Донева, без да робува слепешката, ортодоксално на утвърдени поетически схеми, се движи в сигурните и доказали своята виталност коловози на класическата ни поезия. Нейният стих е стегнат, опростен, не крещи с излишна литературна натруфеност и се лее плавно, облечен в познатата прилична дреха на звучната поетическа ритмика. В тематичен аспект, от пръв поглед преобладават като че ли най-обикновени човешки и житейски ситуации. Но всъщност те се оказват твърде значими, защото са разгледани в по-дълбок психологически план и издават богатия емоционален свят на авторката.
В стиховете й личните й преживявания са органически свързани с поведението на съпътстващите ни природни явления. Затова и в образната й система са се заселили образите на вятъра, синевата, дъжда, облаците, птиците... В немалко от стиховете си ни връща и към неугасващите примамливи спомени на детството си.
От пръв поглед човек би останал с впечатление, че в стихосбирката й отсъстват социално-гражданските мотиви. Или пък патриотичната тема. Наистина определена социална острота се чувства по-осезаемо само в стихотворенията й "Великден" и "Втора класа". Това, разбира се, в никакъв случай не бива и не може да хвърля сянка на безспорните високи художествено-естетически достойнства на нейното чудесно "Меко слънце", което е едно сериозно и задълбочено себевглеждане и чувствителен резонанс на психическия и най-вече нравствения облик на нашия съвременник. В това се крие и разковничето на новата творческа сполука на авторката.