МЕЛНИК - МАЛЪК ГРАД С ГОЛЯМА СЛАВА

Град Мелник е с незабравима хубост! Най-малкото ни градче има днес едва 385 жители, но въпреки това славата му е голяма! Известно е с природни красоти, упойващи вина, вълшебни ястия. Съзрем ли го за първи път, оставаме с чувството, че сънуваме цветен приказен сън! Сред пищната природна живопис на пясъчните пирамиди - мелове, закриляни от Пирин и Беласица, се открояват красиви каменни къщи с червени покриви.

От 1968 г. Мелник е един от българските градове-музеи, за което специални заслуги има кметът Иван Козарев. Нашествията през вековете и  двете войни не оставят тук камък върху камък, но в годините на социализма селището се възражда.

Разположено е по бреговете на Мелнишката река - ляв приток на Струма. Отстои на 22 км от гр. Сандански и на 7 км от Роженския манастир. Надморската височина от 437 м. и преходно-средиземноморският климат правят селището  планински курорт още в древността. Тук някога се заселили медите - тракийското племе, от което произлиза прочутият Спартак. Името Мелник е от славянската дума "мел" - бяла глина, креда, от която са околните скали. 

Според древните пътешественици Ал Идриси и  Евлия Челеби през ХI-ХII в. градът е прочут и в  България, и във Византия. Нивите му били добре обработени. 

Много владетели имал Мелник. В града били заточени и цели родове на мирски и духовни сановници, на византийски аристократи. Останките  от величествени къщи говорят за имотни заточеници от свитата на цар Калоян и на византийските императори. През ХIII в. Алексей Слав - племенник на Калоян, Петър и Асен, е управител на Западните Родопи и прави Мелник столица на своето владение.  Тогава градът е обграден със стени крепости. В околностите му са и двата манастира: "Св. Богородица Спилеотиса" и "Св. Харалампий" . Днес от тях са останали само руини. А в златните си времена градът бил икономическо и духовно средище. Наброявал е 25 хиляди жители, над 1,300 къщи и 70 черкви. 

След 1395 г., когато България е завладяна от Османската империя, Мелник е център на кааза от Кюстендилския санджак. Евлия Челеби го описва като оживена паланка с каменни просторни едноетажни и двуетажни къщи, покрити с керемиди, с домашни бани и уредени лозя и градини. През ХVII и ХVIII в. настъпва упадък на селището, но през ХIХ в. започва бурно развитие на културната и просветната дейност, на винопроизводството и тютюнопроизводството. Крупните мелнишки търговци изнасят по цял свят вино и тютюн. Тук живеят българи, които са усвоили и гръцкия език.  Селището е с три мъжки и едно девическо училище.

През времето на Възраждането градът е многолюден. Има богата библиотека. Рилският манастир получава щедри дарения от местните търговци - негови поклонници. Те снабдяват манастира с маслини, сапун, обувки, хайвер, зехтин и всякакви други стоки.

От това време са някои от големите каменни къщи - Кордопуловата, Болярската и Пашовата - днес паметници на културата.

Кордопуловата къща, наричана още Цинцаровата, е най-голямата средновековна къща във възрожденски стил на Балканския полуостров. Тя е под номер 4 в Списъка на 100-те национални туристически обекти. Построена е в 1754 г. Предполага се, че къщата и митрополитската черква "Св. Николай" са строени от един и същи майстор. Собственикът е Манолис Кордопулис, който учи винопроизводство във Франция. Връщайки се, той развива и модернизира отрасъла. Кордопулис дава убежище на Яне Сандански, но турците, които напускат града през 1912 г., го убиват в момента, когато Войводата влиза с четата си в Мелник. Къщата остава в ръцете на Агнеса - негова сестра или любовница, която се омъжва за Георги Цинцаров. Затова къщата има и друго име - Цинцаровата. През 70-те - 80-те години на миналия век е реставрирана от арх. Георги Лабов. Днес е частен музей, а собственик е Никола Паспалеев - потомък на Гавраил, осиновен племенник на Цинацарови. 

Музеят се посещава от над 30 хиляди туристи годишно. Тази великолепна къща е била предназначена за винопроизводство, съхранение и търговия на вина, които се правели от векове от лози, внесени някога от Сирия. Днес  разнообразието на лозите е голямо. Най-известна е "широката мелнишка". Вина се правят от прясно грозде и от засушено - с голяма трайност. Те отлежават в големи бъчви в прочутите мелнишки изби тунели в пясъчните хълмове. 

И Кордопуловата къща има ръчно прокопани тунели с дължина 150 м. В огромни бъчви там отлежават над 300 тона вино. Къщата има четири етажа, два от които са каменни. Седем вътрешни стълби водят до етажите и мансардите. Жилищната  площ е 300 кв.м., прозорците са 24, в две редици, а стъклата са венециански - с красиви стъклописи. Под еркерните прозорци са миндерите, застлани с китеници. 

Пашовата къща, Ибрахимбеговата, Бейската са възрожденски паметници на културата. От 1968 г. Пашовата е исторически музей на града. В началото на ХIХ в. Ибрахим бей построява комплекс от сгради. Двете са жилищни - харемлък за жените и селямлък за мъжете. Имало е още хазна и стопански сгради. Запазен е само харемлъкът. 

Къщата е триетажна, с приземие, междинен и жилищен етаж. Таваните и долапите са резбовани, а комините й са архитектурно чудо! След 90-те години къщата е реституирана, а Историческият музей на града с 5 хиляди експоната, показващи бита в Пиринска Македония и историята на винопроизводството, се мести в друга къща. От години Пашовата къща се руши. 

Туристически обекти са още Болярската къща, Музеят на виното, черквата и платото "Св.Никола", Славовата крепост, Параклисът, пясъчните пирамиди.

Днес Мелник няма детска градина, училище, аптека, поща. Няма откъде да се купят вестници, списания, книги. Има трудности със заплащането на комунални услуги. Какво ще е бъдещето на града?