Меракът на чичо Денчо

Преди години бе приет набързо закон, според който и селските библиотекарки, ако искат да продължават да работят като такива, дори да са и с по две завършени университетски магистърски степени, те трябва и на стари години да се изучат допълнително и по специалност библиотекознание в столицата и да посещават лекции и упражнения с внучетата си, да плащат за влакове от Силистра и Кърджали, да броят мъчени пари за хотели. И да се сдобият спасително с библиотекарската правоспособност, дори след петнадесет години всеотдайна работа като библиотекарки. "Сдобиването" става срещу семестриални такси за две години учение в почтена възраст в съответния единствен в страната библиотекарски вуз, намиращ се в републиканската ни столица.
Ясно е, че дори за Иван Вазов би било проблем в такъв случай да се уреди да работи например в пловдивската библиотека, носеща неговото име. Причината - ами няма тапия за  специалност библиотекознание. Пък ако ще да е написал два пъти "Под игото", "Опълченците на Шипка", "Епопеята на забравените " или "Граф Монте Кристо".
А иначе, не че кой знае колко по-трудна е станала  работата на библиотекарите през новите демократични времена. То си личи и от това лято !
Научихме, че Националната библиотека в столицата - същата, където президентът Плевнелиев чете изразително "Мечо Пух", нямало и тази година да работи в читалните с читателите през целия отпускарски месец август! Нова демократична традиция! Интересно е обаче дали е така и в библиотеките на големите градове в Европа - и те да са сложили катинари, образно казано, на читалните през август. И шапка на тояга! Хей, живоздравей, море, планина, чужбина!
Да, ама не! Няма такива чудеса по света като в България - да си пъдиш читателите през отпускарски месеци! Ами че в Москва централната библиотека работи почти с работното време на метрото, а в Белград - до полунощ! Да не говорим за библиотеката в Лондон, където Ленин е изучавал от книгите как да направи революцията. Едва ли и тази библиотека е излизала в отпуск през отпускарски месеци. Какво би правил тогава Улянов? Просто не можем и да си представим, че и Библиотеката при Конгреса на САЩ и тя през август би дала фира...
В Пловдив Регионалната библиотека не работи през отпускарския месец август само в неделя, нали все пак градът, за разлика от София, е удостоен със звание Европейска столица на културата. Нужни са жертви... Иначе от години тук във всеки последен четвъртък на месеца библиотеката си почива до обяд, като шкембеджийниците, за санитарен полуден. А почивните дни по празници така виртуозно се аранжират от ръководството на общинската духовно информационна институция, че на някои началници от библиотечния колектив им се събират дни да почиват и почти по цяла седмица! През годината в събота и в неделя в този огромен храм на книгата, построен през социализма, работи само една-единствена читалня, другите щедро си отдъхват. На пост в тази единствено работеща читалня в храма са само две сменящи се дежурни библиотекарки и охраната. Но ето, че през август и тази единствена работеща читалня, вече пуска кепенци в неделния ден! Август е, месец отпускарски... Ами, ако се повлекат от библиотекарския челен опит и отпускарски затворят и болниците, полицейските участъци, гарите?
Така че, картината в неделния ден около пловдивската библиотека е такава - изненадани неприятно читатели, дошли от другия край на града да четат четмо, обикалят напразно наоколо като кучета край пловдивска дюнерджийница.
Та си мисля, че моят адаш от разказа на Михалаки Георгиев "Меракът на чичо Денчо" сега хич не би поискал вече да работи като диригент, който само да размахва пръчката, а ще търси креативно връзки сред управляващите от ГЕРБ, за да стане библиотекар на щат!
Та да си поживее човекът без уморителното размахване до пенсия на пръчка с часове по репетиции и концерти и да получи накрая локсация на рамото, от което диригентите по света сигурно страдат масово.