Мерките на кабинета всъщност са ускорено харчене на еврофондове

Източник:  Mediapool.bg

Предприетите от правителството мерки в помощ на бизнеса за преодоляването на кризата, породена от коронавируса, се оказаха ускорено харчене на бюджета на Оперативната програма "Иновации и коинкурентоспособност" (ОПИК) за 1.1 млрд. лв. за настоящия програмен период, изтичащ в края на тази година. Както и бързо предоставяне на грантове на фирмите за 200 млн. лв. от държавната Българска банка за развитие и на 500 млн. лв. за кредити и гаранции за заеми на предприятията. Наесен се очакват и други 400 млн. евро авансови плащания от еврофондовете за следващия програмен период, които също ще бъдат спешно насочени към бизнеса.

Това стана ясно във вторник, когато новият министър на икономиката Лъчезар Борисов, който бе заместник на освободения Емил Караниколов, обяви пред журналисти съгласуваните с представителите на бизнес организациите антикризисни мерки, които всъщност отдавна е трябвало да бъдат приложени.

Реално става въпрос за активиране на администрацията на Министерството на икономиката по разглеждането на 27 хиляди заявления за финансиране на различни проекти по ОПИК, за да могат те да получат очакваните от месеци свежи средства. За целта министър Борисов е удължил работното врене на управляващия орган на програмата до 22 часа всеки .ден и в събота и неделя. Около 20 души от оперативната програма "Човешки ресурси" на социалното министерство се очаква да бъдат включени в пресяването на проектите, вероятно и други експерти от икономическото ведомство ще заработят в ОПИК. Всички, ангажирани в извънредната работа, която всъщност е трябвало вече да бъде свършена, ще получат допълнително заплащане.

В същото време Лъчезар Борисов каза, че за част от мерките трябват законодателни промени, а парламентът, който традиционно излиза във ваканция от 1 август, вероятно този път ще стори това седмица по-късно. По думите на министъра в следващите месец- месец и нещо трябва да има напредък в усвояването на евросредствата, от които досега е разпределена много малка част. Кандидатстването ще е по-просто и по-лесно, а част от необходимата информация по проектите ще се събира служебно от ведомството, вместо фирмите да се занимават с документи от приходната агенция.

Разходването на средствата ще се следи от надзорен орган, излъчен от бизнес организациите, но форматът му още не е доизмислен. Донякъде обаче това е конфликт на интереси, тъй като членове на тези организации вземат пари от програмата, призна председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.

На всеки две седмици Министерството на икономиката ще публикува на сайта си отчет за свършената работа, за да е прозрачно изразходването на средствата, каза още министърът. Допълни, че се търсят допълнителни начини да се ускори разпределянето на ресурса от еврофондовете.

"Специален акцент ще се постави върху насърчаването на 56 инвестиционни проекта за 700 млн. лв., а в резултат на мерките се очакват други 1 млрд. лв. инвестиции", каза Борисов. По думите му досегашният бюджет от 9 млн. лв. за 2020 г. за изграждане на инфраструктурни обекти и осигуровки в полза на инвеститорите, ще се увеличи на 18. 5 млн. лв. Ще се работи за привличане на инвеститори по региони.

"Разработва се и промяна в правилника за прилагане на Закона за инвестициите, която ще позволи на приоритетни инвеститори да се предлагат кеш грантове в размер на 37.5 млн. евро", обясни Борисов. Той даде пример с предлаганата парична сума на "Фолксваген" от България, за да я предпочете пред Турция за новия си завод,  но въпреки това не успя.

Съпредседателят на коалиционния партньор на ГЕРБ "Обединени патриоти" Валери Симеонов каза, че законодателните промени ще бъдат внесени максимално бързо, за да се приемат преди лятната ваканция на парламента, но при нужда депутатите ще се викат извънредно на работа.

От обясненията на председателя на АИКБ Васил Велев стана ясно, че 750 млн. лв. от обявените 1.8 млрд. лв. ще се дадат напълно безвъзмездно на фирмите.  Ще се ускори мярката по ОПИК за 250 млн. лв. за финансиране на проекти на средни предприятия, с 68 млн. лв. ще се наддоговори бюджетът на мярката за увеличаване на капацитета на малките производства. "Ще се доуточни нова схема за 200 млн. лв. за инвестиционна подкрепа на бизнеса, който влага с четвърт по-малако средства спрямо европейските предприятия в придобиване на дълготрайни материални активи", отбеляза Велев.

Според него очакваните 400 млн. евро авансово за бизнеса от бюджета на еврофондовете за 2021-2027 г. трябва да се дадат за купуване на софтуер и хардуер, както и за изграждане на фотоволтаични централи за производство на ток за собствени нужди на предприятията.

Ще бъде обявена и сесия на фонда "Иновации" за 5 млн. лв., но не стана ясно дали това са допълнителни средства към тазгодишния бюджет или досега не са били набирани проекти за подпомагане на иновации.

Шефът на АИК каза още, че Борисов е дал гаранциите на правителството, че ще се отменят неудачни разпоредби на прословутата наредба за касовите апарати Н-18 и влизането ѝ се отлага за пореден път от 1 януари 2021 г. за март 2021 г.

"За първи път по нов начин се подготвят мерките, съгласуват се с бизнеса и се предлага механизъм за контрол на зипълнението им", коментира Евгений Иванов от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Той обясни, че сега е договорено прехвърляне на пари по отделните мерки и предлагането им по друг начин, но така и не бе казано къде е станало преразпределянето.

Председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов препоръча на министреството да проведе информационна кампания сред бизнеса, за да бъдат запознати фирмите с промените на мерките по ОПИК.