19 Септември 2019четвъртък04:17 ч.

Мерсия Макдермот - англичанката с паисиевски дух

За шест десетилетия писателката създаде единствен по рода си пантеон на най-великите българи

/ брой: 257

автор:Илия Пехливанов

visibility 2572

През далечната 1979 г. в своето ответно слово в Института по история на Българската академия на науките при удостояването й с титлата "доктор на историческите науки" Мерсия Макдермот признава:
"Преди много години в Лондон имах възможност да защитя дисертация за докторска степен, но отказах, защото от темата, която ми бе предложена, там се интересуват съвсем тесен кръг специалисти. Аз исках да просвещавам моя народ върху българската история. Затова реших, че няма смисъл да си губя времето с подобна работа, и се заех с книга за българската история. Сега именно  в страната на Паисий Хилендарски имам възможност да защитя дисертация, написана  според моите разбирания.
Прибягнах до белетристичния стил, понеже исках книгата ми да бъде привлекателна за много хора. Надявам се, че това няма да попречи и на онези, които не са свикнали един академичен труд да започва с откъси от народни песни. Но тя е написана не за дисертация, а за осведомление на моя народ.
Когато пишех за Гоце, исках читателите не само да знаят датата, на която той е роден и на която е загинал. Исках те да плачат за него: този прекрасен млад човек - жертва на империалистическия егоизъм! Когато пишех подробно за целите на Великите сили, исках читателите не само да знаят какво точно съдържа член 23 на Берлинския договор. Исках те да проклинат Великите сили, да направят връзка между трагедията на Макeдония и трагедията на Виетнам, на Чили, на Северна Ирландия.
Но понеже публицистиката е най-ефикасна, когато е документално вярна, моята книга въпреки белетристичния си стил е създадена с много строго съблюдаване на правилата на науката. Дори когато пиша прослава на Македония - като земя, в която орлите бдят над гробовете на героите - това не е измислено. Аз съм ходила на Мечкин камен, където е загинал Питу Гули, и видях със собствените си очи да се вият орли над гроба му.
Дори на онези места в книгата ми, при които читателите биха сметнали, че има повече въображение, отколкото наука, те се лъжат. Почти всичко съм видяла със собствените си очи!"
Наистина създадените от нея биографични книги не са строго научни според някои наши представи, а съчетават историческото изложение с романистиката, без да има в тях фактически неточности, и се четат с увлечение от специалисти и неспециалисти на всякаква възраст.
Поради това те бяха посрещани с открита или зле прикрита неприязън от нейните колеги, включая и от самия Николай Генчев - най-видния наш изследовател на възрожденската история и култура. Тя отвръщаше на това с горчивото признание: "Вие, българите, не се нуждаете от врагове - най-големите врагове сте си вие самите..."
В първото българско издание на своята бележита книга за Васил Левски авторката постави епиграф:
"На българския народ, който ми даде повече, отколкото аз мога да му се отблагодаря."
Съдено било впоследствие да изпита върху себе си и отровата на нашенското злоезичие - това бе проверката на съдбата.
Всъщност Макдермот не само продължи в условията на ХХ столетие защитата на българската кауза от страна на английските политици и писатели по време на Априлското въстание. Като цяло тя представи особеностите на английската романистика, ярко изразена от автори като Андре Мороа и Анри Троайа (както е известен руският писател Лев Тарасов, живял в Париж и създал поредица романи за Франция и Русия).
Без да се впуска излишно в обстоятелствени пояснения и без да използва нарочно стари езикови форми, авторката се съсредоточава към основната характеристика на съответната историческа личност с оглед да бъде представена тя пред чуждестранния читател. Характерно е, че Макдермот поставя като епиграф към отделните глави откъси от непознати народни песни, български пословици и поговорки. Отбягва бележките под линия или ги ползва само когато те са крайно необходими.
Към общата "История на България (1393-1885)", биографиите на Васил Левски, Гоце Делчев, Яне Сандански, тя прибави и биография на Димитър Благоев, издадена неотдавна на английски език в Лондон.
Тези книги са осъществени от големи лондонски издателства и са разпространени по най-големите световни библиотеки.
На своята 85-а годишнина Макдермот съхранява в архива си нереализирани творби за България:
- разсъждения за богомилството, предназначени за английския читател;
- пространни "Български дневници", с обилен фотодокументален материал от дългогодишното й пребиваване у нас - разказ за разнообразни срещи и разговори с всякакви хора по градове и села;
- описание на българските народни обичаи - книга, издадена на английски език (у нас понастоящем няма нито един екземпляр).

                                               
 
В Европейския парламент

На 3 март 2009 г., в Дeня на Освобождението на България, Мерсия Макдермот произнесе слово "Левски и днешният свят" в Европейския парламент в Страсбург. Представено бе ново издание на книгата "Апостолът на свободата" на английски език. На 9 юни с.г. подобно представяне бе направено и в Лондон.
"Моята цел беше да направя нещо полезно за България, понеже ние, англичаните, сме й сторили доста злини. И да представя най-хубавите български качества пред целия свят като залог за едно по-добро мирно бъдеще."


"ПЕГАС" предлага


Мерсия Макдермот да бъде удостоена като
"почетен член на Съюза на българските писатели" заради нейния забележителен принос в съвременната българистика и литература.

БСП поиска: Без споразумения при тежки престъпления

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 180

15 882 подписа за промени в НПК внесе БСП в парламента

автор:Юлия Кулинска

visibility 67

/ брой: 180

Тристранката прие да отпаднат специалистите от ТЕЛК

автор:Дума

visibility 123

/ брой: 180

Неодобрението към правителството скача над 50%

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 180

Гроздоберът подрани заради климатичните промени

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 180

3,1% е реалният икономически ръст през 2018 г.

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 180

Банките ще отделят 0,5% от кредитите като буфер от октомври

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 180

Обсъждат международен консорциум за АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 180

Стачка на морския транспорт в Гърция

автор:Дума

visibility 0

Саудитска Арабия обвини Иран за атаката с дронове

автор:Дума

visibility 90

САЩ предлагат на ЕС общ проект за Украйна

автор:Дума

visibility 124

/ брой: 180

Датата

автор:Дума

visibility 45

/ брой: 180

Поети с белезници

автор:Лозан Такев

visibility 40

/ брой: 180

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ