Месии под аренда

Двайсет и пет процента от българите са готови да повярват на нов месия в политиката, но такъв още не се виждал на хоризонта. Това обяви преди седмица социологът Кольо Колев. Първата част от констатацията на социолога е плашеща, втората обаче май не е точна. Месиите идат и дори вече им се знаят имената.
Двете партийни формации, които ще претендират да спасяват нацията на следващите избори за парламент (когато и да са те), са Националният фронт за спасение на България и несъздадената все още партия на бившия тв журналист Николай Бареков. Ако политическите им претенции ви се струват несериозни, спомнете си изненадващото за мнозина влизане на "Атака" в Народното събрание през 2005 г., и пак си помислете. Националистическият и популистки вот в България се оказа дълготрайна тенденция, а не временно явление. Политическото месианство в България се свързва именно с такъв тип гласуване - срещу системата и в подкрепа на партии, които декларират, че искат да я разрушат, които казват на хората това, което те искат да чуят - "и едните и другите са маскари" и че всички са омазани, само те са в бяло. Резултатът обаче, поне засега, е винаги обратен - веднъж влезли в системата (в парламента) те стават част от нея и от статуквото, като просто намират своята удобна ниша вътре в него.
Двете, даващи заявка за следващия парламент партии, нямат шанса да се доберат до резултата на вече учебникарския пример за месия - Симеон Сакскобургготски, или дори до резултата на напомпания медийно образ на "строгия, но справедлив" бащица Бойко Борисов. Нито Валери Симеонов, нито Николай Бареков, въпреки медийните ресурси, с които разполагат, ще могат да повторят случилото се през 2001 и 2009 г. Но на тях не им и трябва.
НФСБ вече веднъж се докосна до заветната 4-процентова бариера за влизане в НС и партията, с нейните партньори имат добър шанс за успешен втори дубъл. Бареков знае силата на медиите по-добре от политиците, а и популизмът у нас явно е безсмъртен, стига всеки път да се поднася в това опаковка. Като какво иначе да смятаме вчерашните му изявления, че бъдещите депутати от партията му щели да получават средна работна заплата, нямало да имат коли и жилища и облаги. Остава и с раса да започнат да се разхождат.
Експлоатирането на омразата към богатия е винаги успешно в страната, която е на първо място в Европа по процент от населението, което живее в перманентен риск от бедност. Ръка за ръка с омразата към богатия, който в нашия случай масово е просто малко по-богат беден, върви и национализмът, вече премесен и с премерена доза антиевропеизъм.
Няма да е учудващо ако и двете партии попаднат в Народното събрание. Учудващо ще бъде, ако те не започнат да играят ролята на "патерици" за големите, но линеещи партии. Роля, каквато традиционно изпълнявят през последните години малките парламентарни групи. Един вид арендни отношения в политиката, изгодни и за двете страни... без да броим избирателите им.