Методи Шаторов - герой или предател?

Илия СТЕФАНОВ

Методи Шаторов е роден на 10 януари 1897 г. в гр. Прилеп. Има гимназиално образование и завършени учителски курсове. През 1918-1919 г. се установява в София, става член на БКП през 1920 г. Активен участник в дейността на ВМРО. От 1930 г. е сътрудник на Коминтерна. Бил е член на ЦК на БКП. От февруари 1937 до октомври 1939 г., завежда задграничния пункт на БКП в Париж, в края на 1939 г. пристига в Прилеп. В началото на 1940 г. става секретар на Покраинския комитет на ЮКП за Македония в Скопие. През есента на същата година е избран за член на ЦК на ЮКП, единствен от Македония. На същата пета конференция влиза в конфронтация с М. Джилас и Йосиф Б. Тито по въпроса за собствеността на земята в Македония, голяма част от която се владее от сръбски заселници, както и по въпроса за съюзниците на ЮКП. Шаторов поддържа мнението си за по-широк кръг.
След разгрома на Югославия през април 1941 г. и след навлизането на българската войска в старите български земи в Македония, М. Шаторов лично установява контакт с ръководството на БРП в София. Организирани са системни връзки чрез куриери. За това е известено задграничното ръководство и лично Г. Димитров. Другото действие на Шаторов е, че преименува и партията. Покраинският комитет става ПК на Работническата партия в Македония. Тези действия, както и обстоятелството, че Шаторов не изпълнява нарежданията от Тито и ЮКП за организиране на въоръжена съпротива, довеждат до конфронтация и промяна на отношението към него. На упреците Шаторов отговаря: "Тука не е Сърбия, тука населението посрещаше българската войска със знамена..."
Ръководството на ЮКП фабрикува обвинения срещу Шаторов в предателство, саботиране на въоръжената борба, германофилство, българофилство. Започва системен натиск върху членовете на ПК и върху него от пратеници на Тито. Тито праща писма до Коминтерна, Димитров, Сталин. Комитетът в Скопие и организацията стоят твърдо зад Шаторов.
На 12 август 1941 г. ИК на Коминтерна взема решение КП в Македония да бъде ръководена от ЮКП. Препоръчва се сътрудничество на ЮКП с БРП. Заседанието е ръководено от Вилхелм Пик. Присъстват представители на балканските КП, без гръцката. Зад това решение има политически интереси. През септември Шаторов е отстранен от длъжността секретар на ПК. Малко след това отива в България, оглавява военната комисия на ОК на БРП. Участници в онези събития, автори писали за тях в България и Македония, твърдят, че Шаторов е бил

осъден на смърт от партизанския съд на Тито

макар да няма досега открит писмен документ. Това обстоятелство по-късно се свързва с други факти, което пък води и до различни определения и характеристики за дейността и личността на Шаторов. В началото на 1942 г. Шаторов отива в София по нареждане на партийното ръководство. Той е определен за секретар на ОК на БРП и е един от ръководителите на проявите в защита на евреите в София, на осигуряването на съюзници и формирането на комитети на ОФ. Има пряко отношение към ръководството на бойните групи. През пролетта на 1943 г. е определен за командир на Трета ВОЗ с център Пазарджик. Пристига сам в града в началото на ноември, за кратко време обикаля партизанските чети и се запознава лично с командири и партизани. Писмени бележки за него са оставили над петдесет човека, от които двадесетина са го виждали и преценявали в различни ситуации. Той е един от малцината, за когото оценките са изцяло положителни, усетена е някаква отлика от другите - отсъствие на грубост и командорство, ерудираност, политически познания, житейски опит, доброта и човещина. До септември 1944 г. Шаторов лично участва в три тежки сражения. Загива на 4 септември през 1944 г. на връх "Милеви скали". За смъртта му има много и различни версии, които могат да се сведат до три: убит от войската, убит от партизанин, убит от внедрен човек на Тито.
Занимавал съм се много години с живота и дейността на Шаторов, прегледал съм немалко документи и за мен най-вероятната, подкрепена с автентични документи, е първата. На фона на така описаните накратко събития, когато анализираме изводите и оценките правени за Шаторов, ще установим основния парадокс в отношението към неговата личност и дейност. Когато в периода 1944-1993-1994 г. името му в Македония е табу и той е оценяван като предател, неговите съидейници и сподвижници, наричани "шарловисти", по неговия псевдоним Шарло, са преследвани, пращани в лагери, в България той е герой от антифашистката съпротива. Името му се споменава в мемоарни книги, в архивите има непубликувани спомени на лица - познавали го отблизо. Като правило е описан като авторитетен, образован, разсъдлив, с човешко внимание и отношение, въпреки командирската си власт. Някои мемоаристи споменават с по няколко реда, че Шаторов бил подгонен от Тито, че имал смъртна присъда, но не се обяснява същността на спора. Спомените на Ц. Драгойчева, в чието написване участват и историци, са изключение, потвърждаващо правилото. Основната сила на тази избирателност е съобразяване с политическата линия, за да не се предизвикват проблеми в отношенията с Югославия.
В същото време в Македония името, животът и дейността на Шаторов са

забранени теми

В периода 1947-55 г. от редовете на комунистическата партия са изключени хиляди. Всъщност е формирана нова КП. Много хора са арестувани и въдворени в лагери. Между репресираните са и дейци, взели участие в заседанието на АСНОМ в манастира "Св. Прохор Пчински" на втори август 1944 г. Смазан е психически един Бане Андреев, който става секретар на Покраинския комитет в Скопие след Шаторов. В лагер е пратен един от създателите на т.нар. македонски език - В. Марковски. Арестуван е и изчезва безследно Панко Брашнаров, партизанин, участник в заседанието на втори август. Затворен е Мире Анастасов, бивш командир на бригада "Гоце Делчев", след 1945 г. - посланик на Югославия в Брюксел. Причината за това е, че не приема оценката на Л. Колишевски, че Шаторов е предател, както и тезата му, че главната опасност за Македония идвала от България. Анастасов е племенник на Павел Шатев.
След 1990 г. започват плахи опити на малка група хора да върнат в публичното пространство името и дейността на М. Шаторов, движени от различни подбуди. С един от тях - Кузман Георгиевски, бивш директор на музея в Скопие и участник в събитията преди 1944 г., се срещнах в Пазарджик през 1995 г. Той ме намери и се интересуваше от моите изследвания за живота и смъртта на Шаторов. През 1996 г. в Скопие излезе книга за М. Шаторов, с автор Ристе Бунтески. Правист по образование, той се занимава с исторически изследвания, в книгата има богат фактологически материал за дейността и живота на Шаторов в Македония. Отношението на автора към личността на Шаторов е добронамерено. В спора на М. Шаторов с Тито и ЮКП Бунтески защитава Шаторов, но при анализа на фактите поддържа тезата, че Шаторов е работил за македонската национална кауза. Един от авторите, добре запознат с документалната основа на живота и дейността на Шаторов, е моят добър познат, проф. Зоран Тодоровски. Той определя Шаторов като: "деец на международно, комунистическо движение, на комунистическото движение в България и национално-революционното движение на македонския народ". В доклада на Шаторов от началото на 1937 г. има и друг характерен израз, който дава представа за дълбочината на вижданията му. "...Лозунгът за свободна и независима Македония е много подходящ да се издигне, но май не бива да се издига на път и кръстопът...". Той си е давал сметка за сложността на проблема и за влиянието на мощни държави при решаването му. След 1990 г. бавно и постепенно,

в Македония се ревизират колебливо някои оценки

за миналото. За дейността на М. Шаторов дори някои бивши отрицатели започват да използват други думи и изрази, разбира се, не на базата на нов анализ, а по конюнктурни причини.
Македонските историци, като изграждат и поддържат тезата за това, че Шаторов е изтъкнат деец на националното македонско революционно движение, радетел на македонската национална идентичност се позовават не на преките действия на Методи Шаторов в Македония, а на думи, постановки, термини използвани от него или записани в документи от онова време: "македонски език", "македонски училища", "македонска култура", "македонски народ". Подобни термини и думи обаче са използвани много назад във времето от българи.
В България след 1990 г. името на М. Шаторов попадна във водовъртежа на новото конюнктурно политическо отношение към всички дейци на БКП от преди 1944 г. - загинали и останали живи. Казано с преки думи, той стана сякаш не българин, а родоотстъпник. Името му изчезна от голямо предприятие - завод за акумулатори в Пазарджик, от улица, от Дом за деца. Свален бе бюстът от паметника на Острова и изчезна безследно. Подхвърлянето и измислянето на вероятности и случки, някои направо фантастични, други неподкрепени с доказателствен материал по-същество са свързани и с темата, и тезите - предател - герой. Много често прекаляването с подобни версии омаловажава същинската дейност на Шаторов. Той е част от онова време и вътре във времето. Проблемите, които възникват на Балканите в днешните времена, потвърждават тезата, че нещата сложили се в исторически, политически и геополитически план, в продължение на повече от 100 години, са много сложни, взаимосвързани и имат трайна проекция в политика, икономика, не могат да се обясняват само идеологически и конюнктурно и да се търсят лесни и бързи решения. Дори и сега, част от проблемите нямат позитивно решение без участие на всички заинтересовани страни, независимо от историческата правота и истина. Поради тази сложност на проблемите, а и поради някои специфики на политическите дадености и реалности в България, оценките за дейността и живота на М. Шаторов продължават да се люшкат между "осанна и "разпни го".