Между Харун ал Рашид и Христос

За пореден път земеделският министър д-р Мирослав Найденов реши да влезе в халата на арабския владетел Харун ал Рашид и връхлетя да инспектира рибната борса на варненския кооперативен пазар. Този път обаче соловата му акция едва не ударила на камък, защото от 14 магазинчета собствениците и наемателите едва на 4 оставили вратите им отворени, ожалиха се подчинените му. Това не попречило на новоизпечения одитор под прикритие да надникне сред сергиите и да възкликне: "Колко е хубаво тук, след като миналата година разпоредих да съборят старата борса!"
За малко идиличната обстановка да бъде помрачена от стара жителка на морската столица, ожалила се пред високопоставения държавен мъж със забележката, че пенсията й не стига да опита морските дарове. Като същи халиф, Найденов извадил кесията си, платил 9 левчета за кило и дарил рибката на грейналата от радост пенсионерка.
Пиарите на МЗХ не са пропуснали да заснемат бурния щурм на шефа си към щанда със замразения калкан, като ощастливиха де що има медия с фотоси, на които се кипрят пенсионерката и руменобузия ветеринарен доктор. Не става ясно само дали е поискал и прибрал касовия бон, че да го осребри в счетоводството.
Чете човек и не вярва на очите си: розовата боичка и медийният шекер са в такова изобилие, че има опасност потребителите им да хванат диабет за цял живот. И кой знае защо спомените ми се отъркалват във времето, когато премиерстваше Иван Костов, а в Хасковско вилнееха пожари. Тогава министър-председателят и съпругата му Елена броиха сто лева, за да ощастливят баба Марушка от село Александрово, чието магаренце загинало в пламъците.
За разлика от сегашната варненска история тогава новината разпространиха журналистите. Като не пропуснаха да подложат на остър сарказъм жеста. Сега сарказъм няма, няма дори и намек за ирония. До такава степен гилдията е приела да бъде подахваща и аплодираща, че май не си и дава сметка на какво евтино представление е била поканена да присъства. Убеден съм, ако утре някой колега на Найденов плати кеш за фунийка семки и ги дари на просяк, ще бъдем свидетели на титанични адмирации, а случката ще бъде разказана от първите страници на уж сериозни издания. Нищо чудно и телевизионни екипи да се засилят да правят репортажи с късметлията. Как да не му дожалее човек за медийните копипейстници? Принудени от необходимостта да подпират падащия рейтинг на правителството, да сърбат с черпаци сиропирани бълвочи? Май е време върху такива прессъобщения да се слага печат: "Внимание! Опасно за здравето!"