МФ официално призна за опасността от 18 млрд. дефицит

Стефан Антонов,
Гласове

Случи се! Най-после министърът на финансите Людмила Петкова в прав текст заяви, че догодина бюджетният дефицит ще бъде 18 милиарда лева (9% от БВП), ако не се предприемат мерки за неговото ограничаване. Разбирайте промени в политиките спрямо тази година. По-добре късно, отколкото никога, макар че, ако бе съобщила тази информация в прав текст преди изборите, политическите партии щяха да се задължат да ги адресират в кампаниите си. Освен че потвърди изчисленията на „Гласове“ затова какъв се очертава да е дефицитът, Людмила Петкова потвърди, че ще се приложат мерки за неговото свиване с поне 12 милиарда лева. Така и през 2025 година дефицитът трябва да бъде шест милиарда лева, или около 3% спрямо брутния вътрешен продукт.
Посочвайки набелязаните мерки, тя потвърди, че каквото и да се прави, усилието ще е да не се посяга на основните данъци и осигурителната тежест, за което „Гласове“ също писа.  
„Това, което ще бъде предложено като приходни мерки, са облагане на свръхпечалбите на банките, данък върху подземните богатства, две данъчни амнистии - едната, свързана с деклариране на невнесени в срок данъци и осигуровки, другата е свързана с недекларирани доходи. Предвижда се увеличение на акцизите на тютюна, тютюневите изделия и алкохолните напитки, както и някои предложения, свързани с отпадане на намалените ставки на ДДС“, обясни Людмила Петкова на брифинг в сградата на Министерския съвет след заседанието на кабинета в сряда.
„Водещо за нас е да няма увеличение в основните данъци - ДДС, корпоративен данък, върху доходите на физическите лица, както и осигуровките, тъй като те оказват пряко влияние или върху инфлацията, или върху икономическото развитие. Затова предлагаме тези мерки, които имат най-малък негативен ефект върху икономиката на страната,“ обяснява като философски подход предложенията си финансовият министър.

Ангажименти към доходите

По отношение на разходите, увеличенията на заплатите на полицаите, военните и учителите през 2025 година ще бъдат предоставени в размер и по начин, по който са гласувани в законите от Народното събрание, се казва в прессъобщение на финансовото министерство. Предвижда се „нова политика по доходите в размер на увеличение от 10%, както и актуализиране на пенсиите по Швейцарското правило“. Това означава, че предпоставките за нарастване на разходите, които водят до общото увеличение на дефицита - с 12 милиарда лева спрямо тазгодишния, се потвърждават. Държавата планира да събере повече приходи, но ограничаване на разходите, дори и да се предвижда, не е ясно как и къде ще се случи.

Резерви в инвестиционната програма

От Министерството на финансите съобщават, че са анализирали всички проекти от публичната инвестиционна програма, за да се знае какви са финансовите потребности за подсигуряването й със средства и през тази, и през следващата година. Като приоритет са посочени т.ака нар. „административни капиталови разходи“, например за текущи ремонти и за необходими дейности, без които съответната институция не може да функционира. „Второто направление е свързано с IT системите, тъй като цялостната дигитализация е необходима както на администрацията, така и на икономиката“, съобщава МФ. Третото направление ще са разходи за национални стратегически проекти.
Последното изречение, макар и да е най-витиевато, съдържа най-много информация. То казва, че извън ремонта на ключови дълготрайни активи и придобиването и разработването на софтуерни решения, всичко останало е с второстепенна важност. Това са магистрали, железопътна инфраструктура, водоснабдяване, язовири и други. Тоест, тежките и сериозни инвестиции ще се случат само ако има пари, и както изглежда, отново спестяванията ще дойдат чрез орязване на инвестициите.

Въпросителните

Намеренията на служебното правителство са полезни, доколкото най-после сложиха край на спекулациите за размера на дефицита догодина. "Така че, който говори за някакви дупки от 18 милиарда, има дупка в главата си", коментира на свой ред в Народното събрание бившият министър на финансите Асен Василев.
По същия начин той и колегите му от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ обясняваха, че проблем няма. Но за да ограничат миналогодишния дефицит до само 3% от БВП, те прибегнаха до източване на ликвидността от енергийния холдинг, спряха плащанията по текущи разходи и опитаха да превъзпитат навиците за потребление на газ от Северна Македония и Унгария, чиито доставки минават през България и дори понечиха да ги облагат. Докато Будапеща не каза, че това ще означава още едно вето срещу присъединяването ни към Шенген.
Освен, че развенчаха отрицанието на катастрофалните последствия от политиката на ПП-ДБ и в частност на Асен Василев, Министерство на финансите добави и ред въпросителни към бъдещето.
Не става ясно например какво ще е

отражението върху икономиката

от ограничаването на инвестиционната програма само до ремонти на помещения и придобиване на технологични решения и поставянето на тежките инвестиции в резерв.
Не е сигурно какви ще са резултатите от предложените данъчни амнистии. Първата, при която се опрощават декларирани задължения, чието плащане се бави, може да не сработи, ако не се измисли кредитно решение за фирмите с влошена ликвидност. Ако те честно са декларирали задълженията си, но бавят плащането, значи, че са избрали да плащат по 10% наказателна годишна лихва, защото не могат да си ги  платят. Как точно отпадането на наказателната лихва ще ги направи по-ликвидни, за да платят?
Вторият проблем, с изплащането на недекларирани доходи, създава огромен проблем с потенциалното изсветляване на криминални доходи. Сега всеки наркодилър, обирджия и човек, забогатял по престъпен начин, ще може да декларира, че е лепил плочки в свободното си време и да отчете колкото доходи са му необходими, за да оправдае стила си на живот.  
Най-важните въпроси обаче са дали парламентът ще одобри промените, както и дали те ще сработят. Или както прогнозирахме преди две седмици - много е възможно догодина да имаме свръхдефицит, но просто да го отричаме, докато не стане неизбежен.

Последен шанс за изгодно финансиране

Малък шанс може да се отвори за правителството да потърси приемане в еврозоната през 2026 година. В изпълнение на предложение на ГЕРБ от лятото, след като инфлацията се свие, кабинетът е длъжен да заработи за нов извънреден конвергентен доклад, чиято оценка може да послужи пред ЕЦБ и Европейската комисия за допускането ни в еврозоната от 2026 година. Последният такъв доклад е от тази пролет и показа, че не сме готови. Може обаче Европейската централна банка и Европейската комисия да се споразумеят за премахване на фискалните правила заради приближаващото влошаване на икономиката. Така ще спестят на Франция публично навлизане в дългова криза, но може да ни осигурят влизане в еврозоната през 2026 година. Ако все пак малкият шанс за такова развитие се реализира, поне България ще получи източник за евтино финансиране на бюджетните си дефицити в бъдеще.