Мила Томова-Прусийска: Днешните родители възпитават децата си по начин, с който нямат личен опит

МИЛА ТОМОВА-ПРУСИЙСКА е експерт по ранно детско развитие, педагог, Монтесори учител, майка на две малки момчета и авторка на книгата "Родителство с обич и граници". Тя има магистърска степен по предучилищна педагогика и следдипломна квалификация за Монтесори учители и директори от СУ "Св. Климент Охридски". Повече от десет години работи с деца, родители и педагогически екипи, а от седем години ръководи собствена Двуезикова Монтесори Къща на децата "Мила Монтесори" в Плевен. През последната година над 1000 родители са участвали в нейни обучения, семинари и практически програми. Като майка тя съчетава професионалната експертиза с реалния опит от ежедневното родителство. Създателка е на първия AI консултант за родители в България, обучен върху нейната дългогодишна професионална практика и авторска методология.

- Госпожо Прусийска, защо решихте да създадете изкуствен интелект, профилиран за родителство? Има ли интерес?
- Защото установихме, че масово семействата вече се допитват до AI за насоки, свързани с детето им. Проблемът на тези световноутвърдени модели е, че черпят информация от целия интернет, включително от форумите с противоречиви мнения и коментари, написани не от специалисти, а от родители. Дори веднъж попитах един от тези модели дали можем да му се доверим, той ми отговори: "Аз не следвам конкретна родителска философия." Това означава, че няма постоянна логика в насоките, които дава, а отговаря, както му дойде на момента, без да се съобразява с конкретни педагогически възгледи или с подхода на възпитание, който сме избрали да следваме.
Затова със съпруга ми обучихме свой модел - MontiAI, който следва подхода на родителство с уважение, обич и ясни граници. Захранихме го с над 2 хиляди страници авторски текст от комбинацията на различни педагогически подходи, които ползвам и като родител, и като учител в частната ни детска градина. Обучихме го с моята книга "Родителство с обич и граници" от 1- до 7-годишна възраст, със световните и българските стандарти за етапи на растежа, детски сън, въпроси, свързани с хранене, с поведенчески особености, съобразени с индивидуални различия на конкретното дете.
Тренирахме модела и по конкретни казуси, които вече сме решили, но му ги задавахме да видим как ще отговори, докато не останахме доволни от съветите му. Учихме го да следва метода, по който аз провеждам моите индивидуални консултации с родителите, да задава насочващи въпроси, чрез които да изкарва взаимовръзки между нагледно свързани събития. Родителите, които вече го ползват, споделят, че им отговаря така, сякаш се съветват лично с мен.

- Съществува прекалено много информация за всичко и в частност за детското възпитание, това не крие ли риск от подвеждане и манипулиране в някаква степен? Налице е изобилие от методики, всяка от които обаче има своите положителни и отрицателни черти. Според Вас с какво е добре да се съобразяват родителите? Има ли основно правило, което да следват?        
- Абсолютно сте права. Понякога за едно дете ще сработи определен подход, а за друго същият ще бъде тотална катастрофа. И двата подхода ще бъдат правилни. Важна е индивидуалността и душевността на децата. Те обикновено следват биологичен темп на развитие и минават през повтарящи се етапи в историята на човечеството, но въпреки това си има и черти на характера, много индивидуални особености, както и особености на средата, в която растат, семейната среда, дали са първо, второ или трето дете в едно и също семейство има огромно значение. Всички тези специфики трябва да се взимат предвид и да се заемат стратегии от различни педагогически подходи. Това е основополагащо в моята практика и в моята детска градина - правим заемки, както от метода Монтесори, от класическата педагогика, Валфдорфската, сугестопедия, за да видим за конкретното дете кое ще сработи най-добре. Разбира се, имаме ясна визия, която е за родителство и възпитание с обич и ясни граници. Доказано във времето, има обективно грешни начини на възпитание и такива, които дават благоприятни резултати.                  
Едно време например е било нормално както да пребиеш детето си, така и да пребиеш жена си, да се бесят хора... С хода на времето някои по-крайни подходи са отхвърлени, въпреки всичко пак наблюдаваме, че масово се използва и физическото, и психическото наказание. Масово днешните родители се стараят да възпитават своите деца по различен начин, отколкото са възпитавани те самите. Това е много трудно, защото се опитват да приложат метод, с който нямат опит, даже са противоположни.

- Като експерт, бихте ли откроили предимствата на Монтесори педагогиката спрямо традиционната педагогика?
- В класическата педагогика се разглежда детето като същество, което ние да променяме, да го видоизменяме, да му въздействаме и да го оформяме по начина, по който искаме. Докато при Монтесори подхода промяната в детето идва от промяна в поведението на възрастния. Когато започнем да реагираме много по-уравновесено, вместо да избухваме при всяка беля, детето започва постепенно и то да овладява своите емоции. Ако чрез спокойствието си му помагаме и го напътстваме как то да успокои своята стихийна енергия, чрез която си изпуснал нервите - при децата чисто биологично нервната им система много по-трудно се овладява. Това се изплаща в близкото бъдеще. Деца, които са отраснали с разбиране от страна на възрастния, а не да бъдат потискани емоциите - ако детето се разплаче силно да бъде изпратено в стаята му, с или без физическо наказание и без после да бъде изговорена ситуацията, да се заплашва, ако това се повтори и т.н. обикновено тогава децата започват да замитат под килима и гнева си, и разочарованието си и като възрастни хора много трудно се справят с тези емоции, които бликват като вулкан.

- Как постъпвате в такива ситуации като педагог и майка? 
- Помагам на детето по социално приемлив начин да изрази бурната емоция. Тоест, ако то е ядосано не трябва да дърпа, блъска, чупи и троши, ако има порива да удари, което е напълно нормално в пристъп на гняв, може да удари дивана или възглавницата например, може да тропне с крак, но не бива да посяга върху мен, нито пък на брат си. Поставят се ясни граници на социално приемливо поведение. Без да имам очакването, че това ще стане от първия, втория, третия, нито пък от десетия път. Но залагайки го при всеки емоционален изблик, то в един момент като с магическа пръчка изведнъж ще прилага това, което сте повтаряли като папагал и сте си мислили, че никога няма да се случи. Получава се буквално като скок в развитието на детето. Много родители се подвеждат от това, че позитивното родителство или Монтесори педагогиката и въобще тенденцията да разбираш детето и да назоваваш чувствата му, да е равнозначно на това да позволяваш всичко. Много пъти го виждам като грешка. Това също вреди на детето и му създава илюзорна представа, че всичко е позволено. Ти можеш да разбираш как се чувства отсрещната страна и въпреки това да отстоиш позицията и границите си. Например, разбирам, че си много гладен и ти се яде шоколад, аз също искам да ти го дам и затова съм го купила, но това ще може да стане, след като се наобядваш. И ако детето продължава да се тръшка и да прави истерии, тогава казвам: "Опасявам се, че ако ти е трудно да си изядеш супата и се държиш по същия този начин, може би шоколадът трябва да отпадне въобще." Има значение как ще поиска детето това, което иска, дори то да е позволено. Никога не давам вода, напр. при изречението "Дай вода", или само "Вода". Поправям с думите, които искам да чуя от тях, със закачливата нотка - "Може ли вода, моля"? И те се усмихват и го повтарят, дори да е имало някакво напрежение. И когато ми поискат нещо учтиво, казвам: "Да, разбира се, като ме питаш така учтиво, винаги ще ти дам." Това поставя лична граница също. Възрастният поставя границата на уважението и допустимия тон на комуникация. Ценно послание, защото детето вижда примера как да отстоява позицията си.      

- Наблюдавам в предучилищна възраст деца да си служат с неприлични думи, обиждайки другарчетата си, зачестява лошото и грубо поведение и сред най-малките, как си обяснявате това?
- Специално за обидите, включително за лошите думи и псувните, обикновено около 4-годишна възраст започват да стават супер интересни всички забранени думи. Отново зависи как ще ги посрещнем. Да разберем каква е причината подрастващите да ги използват. Действително ли е ядосано детето и иска да си изкара гнева по този начин, както и възрастните често правим или иска да привлече внимание, да се заиграе. В зависимост от двете причини ще има две коренно различни реакции. В тези случаи се пита: "Знаеш ли какво означава това?" Обикновено отговорът е: "Не." Обясняваме, че тези думи се наричат псувни и възрастните понякога ги използват, когато са много ядосани, но те правят лошо впечатление. Аз ги знам, и баща ти ги знае, и учителката ги знае, но се стараем да не ги ползваме, защото са грозни и неприлични. Ако чуеш някой да ги употребява, можеш да му кажеш, че така не се говори, защото прави лошо впечатление - даваме посоката. Това за лошото впечатление е силно и се помни от децата. При обида можем да попитаме: "Искаш да ме обидиш ли?" Когато се "освети" лошата дума, когато бъде изречена, прожекторът се насочва към човека, който е обиден, за да се види каква е реакцията му. Обаче, като се зададе този въпрос се обръща към човека, който го е изрекъл, което е неприятно и често пъти децата изобщо нямат намерение да обиждат.

- Какво да правим, когато се случи да удрят или да блъскат приятелчетата си без видима причина?
- Зависи, ако е конфликт между страните и не могат да се разберат с думи, има си начини, по които да се води дискусия кой с коя играчка ще играе, как да се редуват. Писала съм и статии по въпроса как да се справяме с конфликтите и по-точно как да научим децата сами да се справят с тях. Като им подарим фрази, които веднага ще им отключат пътя към разбирателството. Понякога се случва дете да си играе, друго минава покрай него и го перва по врата примерно за здравей. Вероятно означава, че се опитва да му привлече вниманието, да имитира игра, но просто не му идват думичките. В тези случаи е добре да му хванете ръката, с която е посегнало, и да му кажете: "Искаш нещо да го питаш ли?" Често пъти отговорът е: "Да, искам да играем заедно или да му видя играчката." И му отвръщате: "Аха, значи можеше да му кажеш - искам да играем или може ли да видя играчката ти?" Изведнъж се чувстват разбрани, защото им е дадено решението на проблема и на ситуацията. Много често ние, възрастните, приписваме лошо намерение или черта на характера за нещо, което е породено от липса на комуникация. Нека имаме очите и ушите да се вгледаме в ситуацията и да вникнем с презумпцията, че децата особено в първите седем години са изначално добри, имат добри намерения. Какво може да накара добро дете да удари приятелчето си, ако тръгваме с тази нагласа и това е Монтесори нагласата, връщайки се към позитивното родителство. Да се вглеждаме в детето и да се опитаме да разгадаем какво може да стои зад това, типично за добрия характер поведение.

- Много майки използват т. нар. бял шум, за да успокояват и приспиват бебетата си. Вреди ли им той? Оказва ли влияние върху проговарянето на по-късен етап?
- Белият шум е бял кахър, както се казва, но екранното време доказано вреди особено в ранната детска възраст. Може да има тежки и необратими последствия върху развитието на децата не само за речта им, но и поведенчески. За съжаление, твърде често виждам в практиката си здрави и прави деца, родени абсолютно на една нога с всички останали здрави дечица и заради екранното време стават със специални образователни потребности. Родителите забелязват късно белезите, а ние, учителите, психолозите, логопедите, ги виждаме още много, много рано.

- Какви са белезите?
- Често в движенията си децата са по-резки, по-сприхави, пищят за дребни неща, вместо да си кажат, емоциите им са на силни приливи и отливи, много са шумни, много трудно се концентрират, почти нищо не може да им задържи вниманието. Самите филмчета използват най-различни способи отвъд това, което е в реалния живот. Детският мозък не е като на възрастния човек, който е отраснал в спокойна среда и знае, че свръхстимулацията не е реалният свят. Детето тепърва се среща със света и не може да направи тази разлика, и мозъкът му се приучва, че трябва да има такава свръхстимулация. В същото време на чисто биологично ниво им е много трудно да преработват свръхнатовареността, която получават от по-динамичните филмчета. По стандартите на СЕМ чак на 6-7-годишна възраст децата могат да понесат смяна на една сцена в секунда, а в рекламите само пребройте колко пъти се сменя сцената в секунда. За децата между 3 и 5 години препоръчват една сцена да стои 3 секунди и тогава да се сменя с друга. Забелязваме при деца, които особено, ако са гледали на английски език, който чисто граматически е по-лесен от българския, да започват да говорят като чужденци - или изцяло на английски или български, примесен с английски, или все едно е буквален превод, чийто словоред е сгрешен. Често пъти твърде късно проговарят и с много по-беден речник!
Ако се спазват световните и българските препоръки за екранно време, децата няма да има проблем да гледат. До 2-годишна възраст не се препоръчва никакво екранно време! В българската наредба за здравни изисквания за детските градини и ясли регламентираха най-накрая и колко екранно време може да има за тях, и колко време децата трябва да прекарват навън. През 2025 г. дори го обновиха. За яслената група до 2-годишна възраст е изобщо забранено, от 2- до 3-годишна възраст е разрешено два пъти в седмицата по 10 минути със строго образователна цел. За градините е три пъти в седмицата по 15 минути или до 20 минути в четвърта група отново със строго образователна цел.

- Обсъжда се законопроект за пълна забрана на социалните мрежи у нас за деца до 16 години, какво мислите по въпроса?
- Мисля, че няма да има кой знае какъв ефект, защото децата много лесно намират начин да излъжат за годините си, по-скоро ще е много по-добре и по-лесно, ако се забрани използването на телефони в училище до XII клас! Учениците ще могат да си общуват помежду си и да не се изкушават да снимат всичко и да го качват в интернет.

- Нека обобщим с какво ще бъде полезен изкуственият интелект, който създадохте, за родителите, възпитателите?
- Той обединява 10-годишния ми опит, който имам и от двете страни - като родител на две малки деца и като експерт по детско развитие с над 1000 консултации зад гърба си. Той е за родители на деца от 1 до 7 г., които искат да възпитават с уважение, обич и ясни граници. Самият профилиран изкуствен интелект се намира в мобилното приложение за детско развитие MontiWay. Първоначалната идея на самото приложение беше да изготвя персонализирани предложения за различни игри вкъщи, но с течение на времето го надградихме с конкретни насоки за детско развитие. Включихме десетки авторски статии, групирани по възрасти какво да се очаква, стандарти за развитие. Виждахме обаче, че това не е достатъчно за родителите да могат да се ориентират и да си решат проблема, да знаят как да реагират, когато детето им се тръшне, или да си отговорят дали е нормално все още да не говори. Виждахме родители как се допитват до разни групи и форуми онлайн, където обаче се срещат остри коментари и човек дори понякога съжалява, че си е задал въпроса. И тогава създадохме затворена родителска общност, в която отговаря конкретен експерт по ранно детско развитие. Но забелязахме, че и това не им беше достатъчно, защото ситуациите възникват в най-неудобните моменти от деня. Обикновено имаме възможност да размишляваме за трудностите, които срещаме, късно вечер, когато няма как да поговорим с експерт, но винаги можем да си попишем с AI консултант - както масово се случва в момента.
Първият AI консултант за родители у нас дава препратки към статии, съвети по възрасти и конкретни упражнения с игри и занимания за вкъщи - над 200 сме описали стъпка по стъпка, с видео, снимки и подръчни материали или с образователни авторски шаблони, които може да се изтеглят и принтират. Идеята ни е да може да се помогне на родителите чрез уважително отношение и разбиране и с поставяне на ясни граници. Те могат да се посъветват с MontiWay като "островче" на надеждата, където по всяко време ще получат подкрепа в разрешаването на различни казуси.

Monti Way - родителство с обич и граници:
https://www.facebook.com/montiway
Мобилното приложение MontiWay - помощникът у дома (2-7 г.):
https://montiway.bg/mobile-app/
Родителство с обич и граници - Монтесори възпитание и съвети за родители:
https://shop.montiway.bg/products/roditelstvo-s-obich-i-granici