Милка и Гришата в галерия "Райко Алексиев"

Такава виталност, такъв жилав дух, такова жизнено дълголетие - всекиму!, такъв беше благословът на мой познат, докато разглеждахме най-новата изложба на Милка Пейкова и Георги Ковачев- Гришата, при нейното откриване в столичната галерия "Райко Алексиев" навръх Девети септември. Винаги ме е удивлявала интелектуалната сила, всеотдайността и упорството на тази наша художничка, която независимо от патриаршеската възраст не губи любопитството си към живота и продължава да си носи кръста- да се грижи за Гришата, който беше несправедливо покосен от  Алцхаймер.
Преди няколко години Милка събра ръкописните дневници на съпруга си и след като хвърли невероятен редакторски труд успя да ги издаде в един елегантен том с репродукции и снимки "Сън ли е било". По същия начин събра и своите автобиографични "бележки" в току-що излязлата книга "Дните предишни", чиято премиера се състоя успоредно с откриването на изложбата.
Но сега за самата експозиция, която Милка е назовала тъжно романтично "Нашето слънце своя път измина". В по-голямата част от залата са подредени малко известни творби на Гришата- 36 живописни платна, 24 монотипии и 20 рисунки. Сред тях:  "Ранената ми пролет" (1985), наситена с дълбок лиризъм; "Селска майка" (1973) - изпълнена с подчертана иконическа лаконичност; "Есен" (1967) и "Приказна планина" (1979)- с експресивна топлота в багрите на пейзажа. И не на последно място серията от монотипни портрети на момичета: "Мома" (1974), "Млада жена" (1972), "Момичета с фереджета" (1961) и др., с които Георги Ковачев се откроява като голям майстор на "цветната графика", на неконвенционалния щрих и модерната експресия.
При откриването на изложбата Милка Пейкова обяви, че нейните 22 платна, с част от познатия й цикъл "шрифтови картини", имат по-скоро "поддържащ характер". Като пропуснем пословичната скромност на художничката, остава да припомним, че тя е не само виртуоз на българския шрифт, но и автор на поредицата портрети на известни български творци, които вече са част от фонда на НХГ.
Доказателство за мястото и таланта на двамата в българското художество е фактът, че откриването на тяхната изложба събра интелектуалния ни елит, без оглед на цвят и каквато и да е друга принадлежност. Честито!